"Усмихвай се, бъди любезен с всички, не се вълнувай, когато те докачат, давай вид, че си богат, силен и нямаш неспокоен сън. Това е много важно. У нас, в България, само поповете, владиците и банкерите знаят тези правила. Бъди и предпазлив, когато те ласкаят, и засмян, когато те ругаят”, казва Атанас Буров който е роден на 30.01 (по стар стил) през 1875 г.
Буров се смята за капиталистическа икона на своето време. Останал е в историята като „банкера Буров”, а всъщност е бил повече политик, идеолог и философ, отколкото предприемач. Наследява богатството от баща си Димитър, семейните фирми са били по-скоро управлявани и доведени до просперитет от брат му Иван, докато Атанас е бил депутат и министър в четири правителства. Въпреки това той остава в съзнанието на нацията и достига почти култов статус.
Едно от нещата, което най-много се набива на очи от живота на Буров е, че е бил изключителен патриот. Това е характерно за всички български капиталисти от онова време. Те са вярвали, че парите не са просто самоцел и средство за постигане на власт над други хора, а че със собственото си богатство се грижат за процъфтяването на родината си. Затова и са дарявали огромни количества от състоянията си за благотворителност, рядко са били засегнати от пороците на днешните новобогаташи. Атанас Буров споделя тази патриотично-консервативна философия, която толкова много липсва на съвременното ни общество. Тя е и причината да се включи толкова активно в политиката – за да служи на родината си.
Буров обаче не си прави никакви илюзии – нито по отношение на народа си, нито по отношение на властта. Макар да обича България, е наясно с всичките пороци на българите. Негови са думите, че нацията ни никога няма да успее, ако не се отърве от най-долното си качество – да не си плаща и да се опитва винаги да мине метър.
Следват още силни прозрения на Буров.
„Няма по-страшно бедствие за нацията от безработицата. Тя води до всички пороци и грешки. До глада, до болестите, до пороците, до кражбите, до насилията, до проституцията. Престъпник е този държавник, който допуска безработица.”
***
„Парите покваряват дребния човек и извисяват големия. Те не развалят човека. Парата дава сила и кураж. Развалят само слабоватия, хилав човек, със слаб морал.”
***
„Всяко удоволствие се заплаща. И колкото по-честно плащаш, повече ще те търсят за партньор. Така е и в търговията.”
***
„Защото мъж без жена пет пари не струва. Мъжът е жалък като вдовец и самотник. Жената го крепи и го поддържа. Без жена светът би пропаднал. Ето защо, аз съм щастлив, че е жива и здрава жена ми.”
***
„Пазарът е равенство за всички. Там няма права, няма привилегии. Там има един закон, законът на високото качество.”
***
„Аз не се боя от голтаци. Дадеш му шепа злато и го купуваш. Той се продава, но богатият не се купува, не се продава. Той сам те купува. И те продава.”
***
„Търговията е преди всичко психология и прозорливост. Тя не търпи наивници, глупаци и хора, които „я карат през пръсти". Затова тя се предава по наследство.”
***
„Не знаеш ли като мене арабски, турски, не четеш ли поверителните доклади ти не знаеш нищо.”
***
„В историята влизат само тези, които не са на заплата.”
***
„Който залага на утре, свършено е с него. Важното е да пипнеш властта сега и да я доиш за себе си, но и за народа си. Всяка власт е силна, когато дава сега, а не утре.”
***
„Няма богат човек хайлазин, няма богат човек готованец.”
***
„Пари не се дават никъде. Пари се изкарват. Пари се печелят. Пари се задигат. Пари се получават чрез зестра, но пари не се дикисват никъде. Как аз ще давам пари без нищо? Кой дава пари без нищо? За да дам, първо трябва да ми дадат.”
***
„В парата, в бизнеса се влиза с три неща - с взлом, с ум или с женитба.”
***
„При мене - в банката или в министерството - всеки работи за двама и за трима, не само за един. Ако човек на мене не ми работи двойно и тройно, аз го изгонвам. Ако е като писателя Йордан Йовков да носи две дини под мишница - сбогом, приятелю драг. Аз подготвям, аз обучавам хората около мене да работят двойно и тройно, защото плащам двойно и тройно. На мене писателят Йордан Йовков ми е мил като писател, но ми е враг като работник, като чиновник.”
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай