И двете предложения вече са били внасяни в 44-ото Народно събрание, но в рамките на изтеклия мандат, въпреки гръмките изказвания и по двете теми на политическите партии в парламента, никоя от тях не посмя да ги подкрепи.
Ако за придобилия публичност като Закон за частния фалит ние съзираме лобитата, които го спират, то за промените в чл. 148, ал. 4 от Наказателния кодекс виждаме само и единствено страх. Страх лицата, които са на високи политически длъжности, да не станат жертви на собствените си хули срещу опонентите. И това за нас от ВМРО е проява на слабост. Наличието на норми, коригиращи подобни противозаконни изказвания от политиците, е защита за цялото общество.
Нашето предложение:
Наказателен кодекс: чл. 148 се създава ал. 4:
„(4) За обида, клевета или подвеждаща обществото информация, извършена от народен представител, член на Министерския съвет, член на Европейския парламент или Европейската комисия от Република България, председател на политическа партия, получаваща държавна субсидия или негов заместник, наказанието е лишаване от свобода до 4 години и глоба от десет хиляди до петнадесет хиляди лева.”
Именно в тези хули, лъжи и обиди, отправяни под „щита“, например, на депутатския имунитет ние продължаваме да разпознаваме основоположниците на фалшивите новини, които се превърнаха в бич за България. В последните години все по-често сме свидетели на недопустимо поведение на политици, което накърнява честта и достойнството не само на опонентите им, но и на държавата пред света и на националната ни сигурност чрез разпространяване на невярна информация, обслужваща само частно-партийни интереси.
Факт е, че в рамките на предизборната кампания за членове на Европейския парламент, както и тази за местните избори през 2019 г., това поведение от изключение се превърна в правило. Това правило обаче вече ескалира в неписана норма. Норма, която в тази кампания вече не прави впечатление и на изборния орган в лицето на ЦИК. Неясно защо. Но е доста притеснително относно свободата на словото, от една страна, и защитата на правата на кандидатите в кампанията, описани в Изборния кодекс – от друга.
Тази институционална търпимост вече говори за рецидив на съвсем различно ниво, който води до опасни прецеденти, за които очевидно трябва да бъде предвиден специален състав в Наказателния кодекс.
Прави впечатление също така, че с малки изключения в публичните прояви на различни политици, представянето на платформи идеи няма, но пък за сметка на това те изобилстват от обидни думи и изрази към други политици. Изявленията не представят платформи и решения на жизнено важни за държавата ни проблеми, а съдържат неверни твърдения за дейността на опонентите им, приписване на неизвършени различни престъпления, както и разгласяване на опозоряващи личността твърдения, които не отговарят на истината.
Разрастването на това явление, както и такова поведение, от все повече лица, които участват в политическия живот на страната, налага да се създаде допълнителен механизъм за защита най-вече на обществото, но и с фокус към пострадалите. Генерирането на невярна информация от хора на обществени позиции, които се предполага, че имат влияние над общественото мнение, следва да се преразгледа в нова светлина.
Наличието на такъв състав в Наказателния кодекс ще има сериозен превантивен ефект и ще спомогне за възстановяване на нормалния политически диалог, основан на формулиране на тези и уважително отношение към политическите опоненти.
Правейки анализ на публикациите, които претендират за представителни социологически извадки, представяни от някои агенции, определено ще разработим и норми, касаещи достоверността на изнасяните, в рамките на предизборната кампания, социологически проучвания. За невярно съдържание, хората, които ги изготвят и се подписват под тях, трябва също да носят отговорност пред закона.
Ние от ВМРО отново призоваваме всички политически субекти и институции за диалог, коректна кампания и комуникация, а не за противопоставяне. В името на България.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай