Във време, когато светът е в хватката на коронавирусната епидемия, за много хора тази перспектива, макар и с лека тъга заради ограничителните мерки, все пак дава надежда, че по-топлото време ще прогони коварната болест.
На 20 март настъпва моментът, когато продължителността на деня и нощта се изравнява заради движението на Земята спрямо Слънцето.
Това е датата на пролетното равноденствие (Vernal Equinox), за Северното полукълбо на Земята и есенното за Южното.
Пролетното и есенното равноденствие се считат за астрономическо начало на съответните сезони. В Северното полукълбо ще се наслаждаваме на по-ранни изгреви, късни залези, топли ветрове, разлистващи се дървета, покълнали треви и цветя. В същото време на юг от екватора започва противоположният сезон - късни изгреви, ранни залези, хладни ветрове, изсъхнали и падащи листа.
Астрономическата пролет ще настъпи на 20 март в 03:50 UTC (Координирано универсално време). За нас, в България, това е 5 часа и 50 минути.
Всяко равноденствие и слънцестоене е астрономическо събитие, което се случва заради наклона на оста на Земята и непрестанното й движение в орбита.
Равноденствието може да го разглеждаме и като събитие, което се случва на въображаемия купол на нашето небе. За наблюдател от нашата планета с един геоцентричен поглед небесният екватор е голям кръг разделящ небето на Земята на Северно и Южно полукълбо. Небесният екватор пресича небето точно над екватора на Земята. При равноденствие Слънцето пресича небесния екватор, за да навлезе в небесната сфера над Северното полукълбо.
Ако наблюдаваме Земята от космоса, ще видим че оста на Земята е наклонена на 23.5 градуса. Имаме равноденствие два пъти годишно - пролет и есен - когато наклона на земната ос и орбитата на Земята около Слънцето се комбинират така, че оста е точно перпендикулярна на орбитата.
При равноденствие двете полукълба на Земята получават поравно слънчеви лъчи. Нощта и денят са приблизително равни по времетраене. Но тъй като Земята никога не спира да се движи около Слънцето, това разпределение поравно на слънчевата светлина ще се промени бързо.
Интервалът от време между две едноименни равноденствия се нарича тропическа година и се приема за измерване на времето за една година. В тропическата година има приблизително 365.2422 слънчеви дни. Нашият календар, от друга страна, има обикновено 365 дни в годината и 366 дни във високосна година.
Заради това пролетното равноденствие може да дойде на 19, 20 или 21 март, като се вземе предвид и часовия пояс. Ако равноденствието настъпва след 24:00 UTC, в тези държави, които са разположени на изток от нулевия меридиан, равноденствието вече ще е настъпило и датата ще е с един ден повече.
Тази година пролетното равноденствие ще настъпи в 11.37 часа за България. Миналата година пролетта дойде доста по-рано, в 5:50 българско време, също на 20 март. Защо?
| година | ден | време (UTC) | българско време |
|---|---|---|---|
| 2010 | 20 | 17:32 | 19:32 |
| 2011 | 20 | 23:21 | 21 март 1:21 |
| 2012 | 20 | 05:14 | 7:14 |
| 2013 | 20 | 11:02 | 13:02 |
| 2014 | 20 | 16:57 | 18:57 |
| 2015 | 20 | 22:45 | 21 март 0:45 |
| 2016 | 20 | 04:30 | 06:30 |
| 2017 | 20 | 10:28 | 12:28 |
| 2018 | 20 | 16:15 | 18:15 |
| 2019 | 20 | 21:58 | 23:58 |
| 2020 | 20 | 03:50 | 5:50 |
| 2021 | 20 | 09:37 | 11:37 |
| 2022 | 20 | 15:33 | 17:33 |
| 2023 | 20 | 21:24 | 23:24 |
| 2024 | 20 | 03:07 | 05:07 |
UTC или координирано универсално време е времето, което често се използва в целия свят, е спрямо Гринуичкия меридиан.
Нека да разгледаме датите и часовете на пролетните равноденствия, водещи до 2000 г. Всяка година настъпването на равноденствието се случва около 6 часа (или с една четвърт денонощие) по-късно в календара:
• 1996 : 20 март в 08:03 UTC
• 1997 : 20 март в 13:54 UTC
• 1998 : 20 март в 19:54 UTC
• 1999 : 21 март в 01:46 UTC
• 2000 : 20 март в 07:35 UTC
2000 година е високосна година, заради което равноденствието през март настъпва с около три четвърти денонощие по-рано през 21 век (2001-2100), отколкото при съответните години на 20 век (1901-2000).
Но 2100 година няма да бъде високосна година и пролетното равноденствие отново ще се отмести назад с около една четвърт денонощие през 22 век (2101-2200). Защо 2100 не е високосна година? Това е така, защото през 1582 г. папа Григорий XIII преработи юлианския календар и заяви, че не трябва да се добавят високосни дни в години, завършващи на "00", освен ако тази година не се дели на 400. (например 2000 се дели на 400, но 2100 не се дели). Може да прочетете повече за високосните години в "Григорианският календар също не е точен. Ето защо".
4 снимки на Земята от космоса, показващи равноденствия и слънцестоене. Кредит: Geosync.
Думата "равноденствие" не се нуждае от тълкуване, а Equinox буквално означава "равна нощ". И по време на равноденствието на повечето места на Земята ще имат приблизително 12 часа дневна светлина и 12 часа нощ.
Но денят няма да е равен точно на нощта.
Всъщност денят продължава повече от нощта по време на равноденствието. Има две причини .
1. Слънцето е диск, а не точка.
По дефиниция изгревът започва, когато горният ръб на слънцето докосне източния хоризонт, а залезът се определя тогава, когато краят на слънчевия диск се скрие под западния хоризонт.
Това само по себе си осигурява допълнителни 2 1/2 до 3 минути дневна светлина в умерените ширини.
2. Атмосферна рефракция
Атмосферната рефракция (пречупване) издига слънцето с около 1/2 градуса нагоре в небето ни както при изгрев, така и при залез. Това променя времето на действителния изгрев, като същевременно забавя времето на истинския залез. Резултатът е няколко минути допълнителна дневна светлина, не само при равноденствие, а всеки ден. Кредит: Wikipedia
Земната атмосфера действа като леща или призма, като издига слънцето на около 0,5 градуса от истинското му геометрично положение винаги, когато слънцето приближи хоризонта. Случайно диаметърът на слънцето обхваща ъгъл около 0,5 градуса.
С други думи, когато видите слънцето на хоризонта, то всъщност е точно под хоризонта геометрично.
Така изгревът избързва, а залезът се забавя, което добавя близо още шест минути дневна светлина в умерените ширини. Затова има повече дневна светлина и денят е по-дълъг от нощта при равноденствие.
Източници: Earth&Sky, Space.com
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай