Човек подиша ли малко въздуха в Народното събрание, явно го запомня за цял живот и все му се ще да се върне там.
Виждаме, че едни и същи хора, които са били там в различни периоди и нищо не са направили, сега се явяват като нови лица.
Това заяви в интервю за БГНЕС дългогодишният журналист Исак Гозес.
„Сега гледам каква пъстрота се появява в партийните листи, популярни хора попаднаха там ни в клин, ни в ръкав. Нищо общо нямат с политиката. Не искам да визирам никого, но гледам спортисти, артисти, музиканти как изведнъж тръгнаха да стават депутати. Не знам защо. Явно е, че партийните лидери искат да експлоатират тези лица по някакъв начин, то се вижда. Да, популярни са, но те нямат капацитет да създават закони. Щом са мераклии, да влязат, но това едва ли ще бъде полезно за един парламент“, смята Гозес.
Според него в парламентарния живот на страната вече отсъстват големите личности, давайки пример с последното Велико Народно събрание, което той добре си спомня и в което влиза цвета на нацията.
„Да не изпадам в носталгия, да хвалим миналото, но това са фактите. Имаше големи оратори, добри юристи и парламентаристи. Дай Боже да има и сега“, отбелязва Исак Гозес.
За журналиста последният 44-ти парламент е бил един от най-слабите, в които действията на управляващи и опозиция са били „на инат“, а дребнотемието е доминирало в дневния ред....
... Като вестникар в най-бурното време – първата половина на 90-те години, той разказва и за жестокото разделение на „сини“ и „червени“ в тогавашното българско общество.
„Толкова политиката беше влязла в живота на хората, беше ги обсебила, че по политически причини семейства се развеждаха. Стигаше се до свади и раздели между приятели. Тогавашните вестници, преди да излязат по-новите, имаха рекордни тиражи по половин милион за ден. Особено в навечерието на избори. Всички вестници се разграбваха мигом, беше златното им време. После излязоха по-новите, а имаше един период, когато буквално всеки ден излизаше по един нов вестник. Издават 3-4 броя, виждат, че е скъпа и трудна работа и умират. Всеки ден се раждаха и умираха вестници“, спомня си Исак Гозес.
Според него обаче тогава журналистите са били обединени в много по-силна общност и силна гилдия, за разлика от наши дни.
„Интернет и социалните мрежи убиха вестниците“, смята журналистът, давайки за пример малките тиражи на днешните печатни издания, както и че другите медии все по-рядко ги цитират. Всичко е телевизии, агенции и социални мрежи. Дали ще умре печатът? Някои казват, че няма, но факт е, че агонизират“, допълни още той.
В кариерата си Исак Гозес пише и няколко биографични книги, посветени на мага Астор, на естрадната прима Лили Иванова, на фамилията Балкански и художникът Никола Манев. /БГНЕС
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай