Българска легенда за мартеничките

Аспарух вече бил на десния бряг на Дунав.

Брат му Баян и сестра му Хуба го чакали на левия бряг и търсели брод за България.

Вързали края на бяло кълбо за крака на сокола,за да полети и им покаже брода, по който да минат.

Хазарска стрела пронизала Баян. Бликнала алена кръв, която обагрила бялата връв, която трябвало да послужи като знак за Аспарух, че скъпите му брат и сестра идват при него.След като получил скъпата вест, Аспарух късал конци от бяло – червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял:

“Нишката, която ни свързва да не се прекъсва никога.

Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме БЪЛГАРИ!

Бил ден първи, март, лето 681.

Тагове : легенда , мартенички ,