На 11 февруари църквата ни почита Св. свещеномъченик Власий, заедно със св. Георги Софийски Нови.
Свещеномъченик Власий, епископ Севастийски живял в областта Кападокия - Мала Азия и бил епископ на град Севастия. По време на жестокото гонение при Диоклетиан почти не останали християни в града, затова Власий се оттеглил в една пещера на планината Аргеос. Там само дивите зверове ставали свидетели на неуморните му молитвени трудове и строго въздържание. С голяма любов Божият угодник посрещал дивите животни и се грижел за тях, затова го почитаме като техен покровител.
Св. Власий пострадал мъченически след нечовешки мъчения в 316 г., при царуването на Ликиний. Преди мечът да посече главата му, той се помолил за целия свят и за тия, които след смъртта му ще почитат неговата памет.
На този ден българите отбелязват Власовден. Празникът е в чест на едрия рогат добитък. В Родопите е известен и като Влас, Власувица или чуфчийски празник. Там хората още пазят култа към св. Влас, а светеца тачат за здраве на всички домашни животни. Затова жените не работят на този ден.
Празникът, свързан с едрия рогат добитък, се чества на много места в страната. Стопанките замесват и опичат по два обредни хляба. Единият се нарича св. Влас, другия – св. Петка. В същото време мъжете почистват обора, изчесват воловете и ги изкарват на водопой. Хлябовете се прекаждат в обора. От хляба св. Влас слагат в храната на животните; от хляба св. Петка раздават по съседите.
Питките обаче са омесени предния ден, защото на Св. Влас се спазват строги закони: не месят, за да не “власява” брашното, не предат, за да не става “влас” в очите им. Мъжете не впрягат волове, защото се вярва, че дори “опасан в девет колана”, волът този ден се разпасва.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай