Пазарът на труда, заетостта и възнагражденията бяха сред най-динамичните аспекти на икономиката през кризисната 2020 г. Новопубликуван анализ на ИПИ си поставя за цел да анализира различните аспекти на влошаването на регионалните пазари на труда и перспективите им за бъдещето.
Най-значимото събитие на пазара на труда през изминалата година несъмнено беше рязкото покачване в равнището на безработицата в рамките на първите няколко седмици след въвеждането на строгите ограничителни мерки в началото на март, като за кратко общият брой на регистрираните в бюрата по труда надхвърли 300 хиляди души. Отпускането на мерките, съчетано с активирането на схемите за подкрепа на заетостта обаче позволиха относително бързо свиване на входящия поток в бюрата по труда, а вторият „локдаун“ не доведе до толкова драматичен скок.
Графика 1: Дневна динамика на броя регистрирани безработни в бюрата по труда, 2019 и 2020 г.
Източник: Агенция по заетостта
Повишаването на безработицата далеч не е равномерно разпределено между различните области. Сравняването на данните за броя на регистрираните безработни с различни икономически показатели показва ясно правопропорционална зависимост. Така например се вижда връзка между промяната на регистрираните безработни и брутния вътрешен продукт на човек от населението по области, както и към коефициентите на заетост. От една страна са столицата и Габрово със сравнително висок БВП на човек, висока заетост и чувствително повишаване на регистрираните безработни. От другата страната са областите Силистра, Разград, Кърджали и Търговище със сравнително нисък БВП, ниска заетост и намаляване на регистрираните безработни през декември 2020 г. спрямо година по-рано.
Длъжни сме да отбележим също, че областите се държат по различен начин в рамките на пролетния и есенния период на ограничителни мерки, като има само една област, в която новите безработни през есента са повече, отколкото през пролетта – Кърджали, но във Видин, Силистра, Монтана, Търговище и Смолян разликите са минимални. Ако сравняваме седмица по седмица обаче, в областите Видин, Кърджали, Монтана, Разград, Силистра, Смолян и Шумен има рекордни седмици в самото начало на 2021 година, през които новите безработни са повече от най-пиковите седмици на пролетните ограничения. Нарастването на безработните в хода на втората вълна ограничения поставят под въпрос и ефективността на мерките за подкрепа на заетостта в по-слабо развитие области.
Графика 2: Промяна в равнището на безработица между декември 2019 - декември 2020 г., пр.п.
Източник: Агенция по заетостта, собствени изчисления
Ръстът на безработните обаче е само едната страна на монетата – срещу нея седи и свиване на заетостта. При сравнение на годишна база в данните за май, когато кризата е най-тежка и септември, за когато са последните налични данни, няма нито една област, в която броят на наетите през май 2020 г. да е бил по-висок от този през същия месец на 2019 г. Най-слабо са засегнати Перник (-274 наети на годишна база) и Ямбол (-343 наети), но част от обяснението за това вероятно е обстоятелството, че немалка част от работната им сила е заета в съседни области. Най-големият номинален спад е в икономически най-силните области – София, Варна и Бургас губят по почти 20 хиляди работни места, Пловдив – почти 15 хиляди, а в повечето области спадът е между хиляда и три хиляди работни места. Повод за притеснение е обаче нареждането на Благоевград сред областите с най-голяма загуба на наети, предвид слабото представяне на пазара на труда на областта още преди началото на кризата. По всичко личи, че в непосредствено бъдеще там ще има още по-значителни проблеми-за разлика от повечето останали области през втората половина на годината почти не се наблюдава отчетливо възстановяване на броя на наетите. Притеснителна тенденция е и повишаването в броя на неактивните лица през първите трите тримесечия на 2020 г., като ръстът е съсредоточен в Югозападния и Южния централен регион на страната.
Графика 3: Промяна в броя на наетите по области между май и септември 2019 и 2020 г. на годишна база, брой наети
Източник: НСИ, изчисления на ИПИ
Няма нито една област, в която заплатите през 2020 г. да са по-ниски от тези в предходната година. По-значителен е ръстът в областите, където базата е по-ниска – 17% във Видин, 16% в Кърджали, по 14% в Монтана, Пазарджик, Хасково и Кюстендил. Въпреки относително бързия ръст шест области остават със средна брутна месечна заплата под 1000 лева. В две пък няма почти никакво изменение – Перник и Силистра запазват почти едно и също равнище на средното възнаграждение през третото тримесечие на 2019 и 2020 година. В хода на кризата има и пренареждане на опашката на класирането – докато през изминалото десетилетие Видин неизбежно държеше последното място, през третото тримесечие на 2020 г. там вече остава Благоевград. Изоставането в заплатите в областта потвърждава извода, че там и в бъдеще ще има значително проблеми на пазара на труда, оттам – в доходите на домакинствата и бедността.
Графика 4: Средна брутна месечна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение през третото тримесечие по области, 2019 и 2020 г., лева/месец
Източник: НСИ
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай