„Предстоящата предизборна кампания ще бъде с много остър тон и взаимни нападки. Няма да е мирна. Залогът е дали ГЕРБ отново ще бъдат първи, или не. Залогът е дали ГЕРБ ще получат възможност да съставят правителство в Народното събрание, или не. На хоризонта няма една видима обща, ясна алтернатива на ГЕРБ. Опозицията не успя да се обедини около някаква минимална програма“, заяви проф. Тодоров.
Според него датата 28 март се е превърнала в едва ли не най-важният политически въпрос, който си заслужава да бъде обсъждан.
„Тя има символично значение и е първата възможна дата за провеждането на избори. Когато президентът Румен Радев я обяви, искаше да каже, че това правителство не трябва да управлява по-дълго. Това искаха и протестиращите“, каза политологът.
Според него най-важното в условията на смъртоносна пандемия от COVID-19 е как ще бъдат организирани предстоящите редовни избори, така че „всеки, който желае да гласува, да може да го направи, включително и поставените под карантина“.
„Очевидно е, че има затруднения. Що се отнася до самата организация на изборите, въпреки уверенията и на правителството, и на ЦИК, че всичко е наред, и ще дойдат нужните машини, мисля, че по-устройва и правителството, и ЦИК изборите да са малко по-нататък, за да имат малко повече време за подготовка“, заяви проф. Тодоров.
Забелязва се, че партиите имат множество страхове, когато се обсъжда дали датата за изборите е подходяща.
„Подходяща ще е всяка дата, на която могат да бъдат организирани справедливи и честни избори. Ако се отложат чак до края на май, каквито предложения има, това означава наистина да се удължи незаслужено мандатът на това правителство. Имайки предвид и трудностите, които се очакват при сформирането на ново правителство, тогава мандатът на това ще отиде до есента, т.е. до началото на кампанията за президентски вот“, заяви проф. Тодоров.
Според него са важни няколко обстоятелства и те са свързани със самата пандемия:
1. Ще се осигури ли наистина възможност да има достатъчно подвижни избирателни секции, които да са оборудвани, за да могат всички, включително карантинираните да гласуват;
2. Ще останат ли същите безобразни условия за гласуване на българите в чужбина;
3. Ще има ли на практика във всяка секция машина за гласуване, след като вече е сключен договор и бе дадено обещание, че машините ще бъдат доставени.
„Това са трите основни въпроса. Те са технически, но и политически, защото са свързани с управленския капацитет на кабинета“, обобщи проф. Тодоров. /БГНЕС
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай