За българите 2020 година е критична и за личния, и за обществения живот, които до голяма степен преминаха под знака на COVID-19. Очакванията за 2021 година обаче са оптимистични. Това показват резултатите от регулярното тримесечно национално представително проучване на агенция "Алфа рисърч", проведено в периода 11 - 18 декември 2020 г. сред 1037 пълнолетни граждани.
Сред общите изводи от изследването са, че българите са поляризирани дали пандемията от COVID-19 е естествено възникнала или изкуствено създадена. Конспиративните нагласи обаче остават на заден план, когато става въпрос за личния живот и безопасност: "за" носенето на маски са 77%, а всеки втори, макар предпазливо и с известно изчакване, е "за" ваксинация. Въпреки съществуващите все още неясноти около ваксината тя се очертава като един от факторите за оптимизъм през 2021 г.
Личната равносметка на българите за 2020 г. е изключително негативна (6% позитивни срещу 51% негативни оценки), като ръстът в отрицателните оценки е над 3.5 пъти за една година. За последните две десетилетия подобна е била ситуацията само в разгара на глобалната финансова криза в периода 2009 - 2011 година, когато оптимистите бяха свити до 10%, а песимистите достигнаха същите 51%, отбелязват изследователите.
Особено неудовлетворени са хората с по-ниски доходи и безработните. Интересна е и рязката промяна в равносметката на частните собственици, чиито бизнеси се затварят заради пандемията и не е ясно дали ще успеят да възстановят дейността си. Те остават песимисти, а голямото предизвикателство пред тях е дали този песимизъм ще ревизира намеренията им за стопанска активност през следващата година, което би имало още по-негативни последствия, отбелязват социолозите.
Равносметката в национален план е още по-песимистична: за близо три четвърти от анкетираните годината е била по-лоша за България, а една пета не откриват особена промяна. Позитивните оценки са едва 3%.
Личният оптимизъм обаче продължава да е водещ за преобладаващата част от българите - 53% очакват следващата година да е по-добра. Песимистите за 2021 г. са 16%, а 31% не я свързват със сериозни промени - било то за добро или за лошо, показват данните.
Макар и в по-малка степен, оптимистични са и очакванията за развитието на страната: 46% са уверени, че 2021 г. ще е по-добра, 34% - същата, и 20% - по-лоша за България. Най-позитивни и в личен, и в национален план са нагласите на високообразованите икономически активни жители на големите градове.
За социолозите един от най-интересните социални феномени на 2020 г. е това как пандемията извади на повърхността поредица от нови разделителни линии в съвременните общества, включително и в българското. Разбирането за появата на коронавируса поляризира българите, както и хората в други страни.
Равни са дяловете на привържениците на двете противоположните тези: пандемията е естествено възникнала като много други преди нея (43%), пандемията е изкуствено предизвикана (също общо 43%). В мненията за зловредно човешко участие подозренията са насочени към големи икономически корпорации с цел извличане на крупни печалби (25%) и в по-малка степен - към геополитическите интереси и стремежа за контролиране на населението (18%). Зад конспиративните теории застават най-младите, а зад тезата за естествения произход на пандемията - столичани и хората с по-високи доходи, сочат данните.
Близо две трети от българите твърдят, че досега нито те, нито членове на тяхното семейство са проявявали симптоми на инфекцията. Общо 13%, или приблизително 670 хил. души (предимно 31-50-годишни жители на големите градове) са преминали през коронавируса, което е три пъти по-висок дял от официално потвърдените с PCR тест случаи. Това, посочват изследователите, е показателно за предизвикателствата пред контрола върху разпространението на вируса в страната.
Консенсусът по въпроса "за" и "против" носенето на маски в българското общество е много висок (77% са за тяхната употреба). Едва 12% са на мнение, че маската не служи за нищо друго, освен да контролира хората. Тезата за контрола се подкрепя по-силно от най-младите, които принципно са най-критични към мерките, институциите и скептични към силата на пандемията, отбелязва социологическата агенция. Обратно, най-силно изложените на риск (възрастните поколения и жителите на големите градове) повече от всички останали възприемат маските като необходимост в усилията за ограничаване на заболеваемостта.
От "Алфа рисърч" прогнозират, че вероятно около 15-20 на сто ще са и доброволците от първите групи, подлежащи на ваксиниране, а това е важно за преодоляване на страховете и предразсъдъците, тъй като 40% предпочитат да изчакат и да вземат решение в зависимост от ефекта върху ваксинираните.
Ако тези 40% бъдат убедени, те заедно с 15% твърди привърженици на имунизацията има шанс да достигнат до около 55-60% от населението. Този праг според специалистите би бил ключов за изход от пандемията. Противници на ваксинирането са 45%. Налице е ясно изразена корелация между оптимизма за следващата година и позитивното отношение към ваксините, посочват социолозите. Тоест, независимо от всички подозрения и притеснения, ваксината срещу COVID-19 е един от факторите за оптимизъм през следващата година.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай