Във връзка с процедурата по Обществено обсъждане на проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, проф. Йордан Христосков предостави експертното си мнение:
Предложеният законопроект има потенциал да реши един от най-важните проблеми и пропуски в нормативната уредба в страната, свързана с дейността по допълнително задължително пенсионно осигуряване – фазата на изплащане на пенсии на осигурените лица в универсалните пенсионни фондове(УПФ). Доколкото първите жени, родени след 31.12.1959 г., се очаква да придобият право на пенсия в края на 2021 г., може да кажем, че от гледна точка на срокове, настоящото обществено обсъждане и задействаната процедура по придвижване на законопроекта за гласуване към Народното събрание е закъсняла, но все още вместваща се в срокове, достатъчни, за да може въпросът да бъде решен, а именно - пенсионно осигурителните дружества да започнат да плащат пенсии, а осигурените лица, да получат нужната им яснота и спокойствие.
Важно е да отбележа, че предложеният проект не е непознат на политическата, експертната и по-широка общественост, тъй като по него се работи в продължение на години, в различни състави на Министерството на труда и социалната политика, което е водещо по темата. Консенсусът, който бе постигнат в работните групи, от страна на всички заинтересовани страни и експерти, отчита в голяма степен обществения интерес за регулация на материята и предвижда добра и работеща регулаторна рамка за фазата на изплащане.
Предвидените в законопроекта пенсионни продукти:
представляват добро решение и като продукти и като възможност за избор на осигурените лица, които ще имат право на пожизнена пенсия.
Предоставената възможност за програмирано плащане за тези лица, които нямат достатъчно натрупвания по партидата за получаването на пожизнена пенсия, е гъвкава форма на решение, която е особено важна в първоначалния период на изплащане. Не бива да се забравя, че първите жени, които ще се пенсионират от универсален пенсионен фонд, през следващата година, нямат пълен цикъл на осигуряване от 35-40 години, който в голяма степен би гарантирал получаването на пожизнени пенсии, а само 20. В този смисъл, за част от тях тази възможност ще им даде спокойствие, че ще получат своите средства и ще се радват на добър допълнителен и общ пенсионен доход в периода на изплащането им.
Посоченият праг до 15 на сто от пенсията за осигурителен стаж и възраст, за лицата, на които натрупаната сума ще се възстановява еднократно, е приемлив. Този тип осигурени лица, за които по различни причини, през годините не са постъпвали регулярно вноски в универсален фонд (безработица, работа в чужбина, дълги периоди на майчинство или болнични, работа в сивия или черен сектор и др.), трябва да могат да получат своите пари, каквито и да са те по-размер, за да може да посрещнат своите текущи нужди, непосредствено след пенсиониране.
Добро е също и предложението пожизнените пенсии да се актуализират веднъж годишно, както и въведената гаранция от страна от пенсионноосигурителните дружества за вноските на осигурените лица. Това, че дружествата се задължават да гарантират бруто вноските на осигурените лица, в случай, че поради финансови кризи или други причини, към момента на пенсиониране, натрупаната сума е по-малка от внесените вноски, е решение, изцяло в полза на осигурените лица и на капиталовия стълб на осигуряване, като ще донесе повече спокойствие и предвидимост за тях.
Според мен, би било добре, въпреки че осигуряването в универсалния пенсионен фонд е лично, да се даде възможност на наследниците на починал член на фонда, освен еднократно или разсрочено получаване на сумата, да могат и да я прехвърлят към индивидуалната си партида с цел по-голяма пожизнена пенсия.
С оглед на посоченото, а и на непосредствената нужда, считам че, всички политически сили трябва да се фокусират и да приоретизират приемането на законопроекта, като отчетат постигнатия широк консенсус по тези текстове и важния социален въпрос, който се решава с тях.
Съществува основателен риск, поради оставащото малко време на работа на настоящия парламент и острото политическо противопоставяне, да бъде пропуснат и този шанс за приемането на адекватна регулаторна рамка за изплащане на пенсии от универсален фонд. От това няма да спечели нито една политическа сила или обществена група. Решенията, свързани с доходите на българските граждани след приключване на трудовия им път, и корекциите в пенсионно осигурителната система имат дългосрочни последствия, и към тях не трябва да се пристъпва конюнктурно. В този смисъл, считам, че отговорното политическо поведение е, след приключване на общественото обсъждане, законопроектът да бъде придвижен възможно най-бързо, в този си вид, към Народното събрание и да премине през цялата законодателна процедура по възможно най-бързия начин, за да може в началото на 2021 г., обществото ни да има един действащ и ефективен регламент за фазата на изплащане.
Не така стоят нещата с други два въпроса, имащи отношение към осигуряването в универсален фонд и функционирането на цялостния модел на пенсионно осигуряване в страната, за които вече бяха приети нови нормативни текстове:
Промяната и намаляването на коефициента на редукция на пенсията за осигурителен стаж и възраст, който се прилага от НОИ, по отношение на лицата, които са осигурени в универсален фонд е безспорно стъпка в правилната посока. Увеличаването на размера на новия коефициент, през следващите години, обаче е неправилна мярка. Още веднъж си позволявам да напомня на законодателя, че редуцирането на пенсиите от ДОО по замисъл е преходна, а не постоянна мярка. То трябва да отпадне щом се пенсионират всички, които са родени преди 31.12.1959 г., тъй като той беше въведен, за да отчете разликата в пенсионирането между лицата, които нямат универсален фонд и тези, които ще получават две пенсии, а не за да се ползва за постоянна компенсация на намалението на осигурителната вноска в ДОО, с размера на вноската в универсален фонд. Нещо повече, хубаво е, че при сега приетия текст е отчетена ролята на държавата като „трети осигурител“ в периода 2009 – 2015 г., но за следващите периоди не се отчита трансфера от държавния бюджет, с който се покрива все по-нарастващия дефицит в НОИ.
Ако тези неща се вземат под внимание, несъстоятелната теза, повтаряна от синдикални лидери и недобре ориентирани хора, че „две пенсии са по-малко от една“ ще отиде там където й е мястото – в миналото и вторият стълб ще може да изпълнява своите функции да води до нарастване на коефициента на заместване на дохода първоначално с около 5-7%, а при пълно 40-годишно участие в УПФ – средно с около 15%.
Приемането на поредния „прозорец“ и впоследствие „график“, в който осигурени лица могат да прехвърлят своите партиди от универсален фонд в Сребърния фонд и обратно всъщност запазва, а до голяма степен и задълбочава един порок, който беше въведен ненужно и вредящо на пенсионната система в страната и особено на нейния първи стълб - Държавното обществено осигуряване. Считам за важно, политиците, независимо от своята партийна принадлежност, да си направят нужните обсъждания и да преосмислят и прекратят изобщо тази възможност, защото зад привидното справедливо право на свободен избор на осигуреното лице в кой стълб на пенсионната система да се осигурява, на практика стоят следните негативни последици:
За проф. Йордан Христосков:
Проф. Йордан Христосков е професор в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и в Института за икономически изследвания към БАН. Има богат практически опит като заместник-министър и министър на труда и социалните грижи (1991-1995), съветник на Президента на Р. България (1995 – 1997), управител на НОИ (2000 – 2009) и служебен заместник-министър председател и министър на труда и социалната политика (2014). Ръководил е Работната група по пенсионната реформа от 2000 година.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай