„Факт е, че България беше на първите места по смъртност от COVID-19 през последните дни. Това е нежелана позиция, а страната ни навлезе в най-тежката фаза на пандемията. Именно това е причината мерките вече да се различават от взетите през лятото“, заяви пред Нова ТВ доц. Ангел Кунчев.
„В света се натрупа достатъчно опит. Най-важният показател обаче остава спазването на конкретни мерки. Виетнам, Нова Зеландия, Австралия, Япония и Китай са първенците в света. Там дори няма дискусия по наложените мерки“, обясни специалистът.
Той добави, че на 21-ви декември ще започне разхлабване на мерките, но те категорично няма да отпаднат.
„Най-амбициозният план е да ги намалим с 30-35%. Много е трудно да се справим в такъв кратък срок – три седмици. Най-добрият вариант ще бъде да влезем в плато и да прекратим процеса на заболеваемост и смъртност. Ако пък го снижим – това също ще бъде успех. Всички следващи мерки трябва да бъдат продиктувани само от получените резултати. Те ще бъдат постепенно разхлабвани. Ако постигнем успех ние смятаме да възстановим работата на детските градини, яслите и учениците до 4-ти клас“, каза доц. Кунчев.
Идеята с тези мерки е да се дадат на хората едни нормални празнични дни.
„Ако някой специалист ви каже, че знае какво точно ще се случи – лъже ви. Никой не можеше да предвиди и да се подготви за всичко. Дори Швейцария е изчерпала капацитета на интензивните си отделения. Развитието на ситуацията ще ни води и при взимането на бъдещи мерки. Ще се опитаме да държим епидемията в нормални нива, докато не прекъсваме нормалните социални дейности в живота“, каза специалистът.
Здравната система ще се справи и никой няма да бъде оставен на произвола на съдбата, увери доцентът.
„Най-трудната задача в тази епидемия е решението за локдаун. Мерките винаги могат да бъдат взети по-рано, могат да бъдат и по-тежки. Това обаче се приема различно. Има и последствия. Обикновените хора се чудят как да запазят работата си и как да гледат децата си“, добави доц. Кунчев.
Според специалиста държавата ни има два големи проблема – недостигът на кадри и недоверието в системата.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай