"Връзката между Ковид-19 и демокрация става все по-очевидна. За съжаление, проблемите с българската демокрация датират далеч отпреди кризата с коронавируса и те бяха отбелязвани през годините. Българските граждани понякога протестираха; българските медии, доколкото все още има свободни, регистрираха редица скандали, случаи на погазване на разделението на властите в България, на изборни нарушения. Повдиган бе и въпросът за порочното финансиране на медиите с европейски пари; медии, които де факто бълват политическа пропаганда в услуга на правителството. Всичко това беше ясно и преди кризата с коронавируса. Разбира се, едно форсмажорно събитие като тази криза става претекст за въвеждане на извънредни мерки, които всяко, изкушено да злоупотреби с властта правителство, търси да удължи във времето. Затова и резолюцията на ЕП призовава извънредните правомощия да бъдат подложени на допълнителен контрол - парламентарен и съдебен - за да не бъдат използвани като претекст за трайни промени в баланса на правомощията. Те рискуват да останат в националната нормативна уредба и след отмяната на извънредното положение."
Това мнение изрази в интервю за предаването "Това е България" по Радио "Фокус" Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП. Евродепутатът коментира приетата преди седмица от ЕП резолюция, в която се прави преглед на състоянието на демократичните ценности в контекста на националните мерки за справяне с пандемията от Ковид-19.
Евродепутатът даде пример с разпоредбите в Закона за електронните съобщения, които позволяват на МВР да проследява карантинирани лица. Те бяха обявени за противоконституционни от КС, след като съдът бе сезиран от депутати от БСП.
По думите на Христов, когато изпълнителната власт може, от една страна, да карантинира, а от друга - да проследява карантинираните, тя се сдобива с опасно много инструменти.
"Ако тази ситуация трае във времето, властта може да употреби тези възможности не само за овладяване на епидемията, а за свои властови нужди. Самият факт, че се създават системи за проследяване на контактите и движението на карантинирани лица; че се създават бази данни за здравословното състояние на гражданите - това са все инструменти, които могат да бъдат злоупотребени в бъдеще", смята евродепутатът.
"У нас принципите на правовата държава бяха отменени далеч преди коронакризата. Знаем в какво състояние е българската демокрация. Но тази криза рискува да драматизира тези проблеми", категоричен бе Иво Христов.
Според него интересен момент в приетата миналата седмица резолюция е, че се упоменава изрично и резолюцията на ЕП от 8 октомври относно принципите на правовата държава и основните права в България.
"България е спомената поименно като проблемна държава, която вече е била обект на критична резолюция. Изразена е и загриженост относно липсата на прозрачност при разпределението на субсидии за медиите. Това също е характерен български проблем. Дори и в рамките на бюджета за медийно отразяване на европредседателството жълти медии получаваха пари и срещу това осигуряваха съответните услуги на правителството. Това не стимулира качествената журналистика", коментира още евродепутатът.
Иво Христов определи като "конспирационистки" теориите, според които кризата с коронавируса е замислена като инструмент за налагане на тоталитарен контрол.
"Тези теории са преувеличени - трудно можем да допуснем, че има изначален замисъл. Но, тъй или иначе, коронакриза има и тя е употребявана и ще продължи да бъде употребявана по този начин. Това е част от вътрешната динамика на кризата и накрая резултатът действително може да бъде общества, в които ще се установи висока форма на технически и на всякакъв друг социален контрол над гражданите. Затова ЕП предупреждава за опасностите, които кризата крие за демокрациите".
Според Иво Христов Европейският съюз все повече губи контрол над процесите, които протичат в отделните държави членки; той се старае да се намеси, изказва мнения, а сега се опитва да се сдобие с инструмент за по-ефикасно въздействие - обвързването на фондовете със състоянието на правовата държава в разните страни.
Кризата много рязко катализира всички социални процеси и много от страните поемат по свой път. Няма кой знае каква координация на европейско ниво. Това, че нямаме европейска съюзна здравна политика, например, тъй като здравеопазването е национално правомощие, създава по същество разнобой в самия ЕС. Различните страни възприемат различни мерки. Различните мерки създават различни затруднения при придвижването. Затрудненията при придвижването сами по себе си подронват един от основните принципи на Съюза - свободното движение."
Помолен да коментира събитията в САЩ, Иво Христов изрази мнение, че Европа е преживяла трудно епохата "Тръмп", тъй като той е привърженик на изолационизма.
"Той постепенно започна да оттегля американското военно присъствие в различни региони; да оттегля САЩ от ролята на глобален жандарм - роля, която носеше на някои европейци определен комфорт. В този смисъл, изборът на Джо Байдън за президент се приема с надежда в Брюксел – той обявява намеренията си да върне САЩ към Парижкото споразумение, към СЗО, към ядрената сделка с Иран - все стълбове на международния ред, на които Европа разчита. Същевременно обаче, общата посока на американската външна политика е зададена от президента Тръмп и, колкото и да бъде ревизирана, няма да има връщане към предходното състояние", смята евродепутатът.
Според него Европа се надява да възстанови известна хармония в трансатлантическите отношения - повече партньорство и сътрудничество; „Европа се надява също така НАТО да оцелее, тъй като по времето на Тръмп това беше въпросителна. Но няма да има завръщане под американския чадър, на което разчитат някои европейски лидери.
Впрочем, френският президент Макрон заяви, че изборите в САЩ не бива да спират изграждането на общата европейска отбрана.
По думите на Христов, особено опасно е, че в битката за власт през последните няколко години институции, които би трябвало да обслужват държавата, са били инструментализирани и в различни ситуации са заставали на страната на една или друга от враждуващите страни.
"Действително е налице обществен разкол. Това е социална пропаст, наследена от неолибералните години в САЩ; тези години пораждат социални пропасти и ускоряват миграцията навсякъде по света. Социална пропаст подклажда расови интерпретации. Това създава взривоопасни ситуации", смята евродепутатът.
Според него драматичното обществено разслоение по света е налице и сега, а процесите в САЩ могат само да катализират тези процеси, но "те са иманентни на неолибералната доктрина, която беляза управлението във всички страни от 90-те години насам. Разделението на бедни и богати, на правоимащи и безправни постепенно изтри демократичните принципи, заложени в основополагащите документи на всички страни; дори на стари демокрации в Европа. Неолиберализмът ускори и имиграционните процеси, които също допринасят за това разслоение в обществото и залагат културни бомби на различни места в предградията на Париж, Лондон и др."
"В България институциите отдавна са монополизирани от една партия и обслужват конкретно нея, а не българската държава. Всичко е в ръцете на един човек, а не на партийното тяло дори. Концентрацията на власт в България отдавна е преминала отвъд опасната точка", каза още Иво Христов.
Евродепутатът коментира и евентуалните последствия от коронакризата върху политическите процеси у нас. Според него, със сигурност предстои една изключително напрегната и грозна предизборна кампания, каквито са били всички предходни.
"Нивото на сегашните български медии не предполага да се случи цивилизован идеен дебат, а натрупването на проблемите вече е такова, че цели социални системи са в колапс. Образованието функционира на изкуствено дишане поради Ковид-19 - онлайн, доколкото е могло да се адаптира. Здравеопазването се срива пред очите ни - хора умират на прага на болниците. Със сигурност ни очаква драматична кампания", смята Христов.
Иво Христов припомни и огласената от правителството идея да бъдат затворени съдилищата заради циркулацията на вируса там. Според него това би означавало по-малко съдебен контрол върху актовете на изпълнителната власт, както и невъзможност да се регистрират нови партии за участие в изборите.
"Шефът на "Информационно обслужване" проф. Михаил Константинов взе повод от коронакризата и каза, че пандемията ще създаде пречки за въвеждането на машинното гласуване. Ето пример за това, че пандемията се ползва като претекст да не бъде изпълнен законът, който повелява да се въведе изцяло машинно гласуване и към днешната дата то вече трябваше да бъде въведено."
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай