Залогът за предстоящите редовни парламентарни избори догодина е толкова висок на фона на протестите, че раздаването на пари е отличителният белег в проекта за бюджет за идната година. Едната линия, по която ще се случи това, е промяната при пенсиите. На фона на мизерните средства, които получават повечето пенсионери, вдигането на минималната пенсия до 300 лв. звучи като справедливост, както и повишението на всички останали, с еднакъв процент, макар и неголям, от 1 юли. Но такива мерки на парче обезмислят принципите на пенсионното осигуряване, смятат всички експерти по темата, които не са в управлението.
В същото време държавата продължава да намеква на хората да си преместят парите от пенсионния фонд, в който ги задължи преди 20 г. да влагат част от осигуровката си, в опит да намали сумата от бюджета, с която се налага всяка година да пълни около 40-процентовата дупка в т. нар. солидарен стълб. Всичко това е подплатено с отказ да се продължи започнатата през 2000 г. пенсионна реформа - през последните години се правят или плахи стъпки, от които управляващите се отказват при най-малък отпор, или нищо не се прави, за да се харесат на избирателите.
И така за предстоящата изборна година управляващите вдигат значително сумата, която смятат да дадат на пенсионерите - 12.35 млрд. лв. се предлага да отидат за пенсии или 10.1% от прогнозния БВП, което е със 17% над сумата в тазгодишния бюджет.
За реформа в системата обаче отново не се говори докато нараства нейният дефицит, който се попълва от бюджета.
Според финансиста Любомир Христов, който от години се е посветил на темата,
диагнозата на пенсионната система в актуалния й вид
е много лесно да се постави: "тя е болна от накадърни, некомпетентни, нагли, арогантни и безотговорни политици. Никой не гледа на нея като система, всякакви хора се упражняват върху нея и резултатът от това е, че никой не вярва на държавата", обобщава ситуацията той.
Най-големият проблем според него е, че срещу задължителните си осигурителни вноски бъдещият пенсионер най-много може да получи половината от пенсионния доход, който ще му позволи да живее с достойнство тоест да си запази стандарта на живот отпреди пенсионирането. За останалата половина обаче трябва да отговаря самият той.
Оценката му е, че хората, на които остават 5 г. до пенсия, не могат да направят нищо освен да чакат "подаянието от солидарния стълб". Не така стои въпросът с тези на възраст 25-55 г. Сам да се погрижиш за пенсията си означава да спестяваш допълнително, да инвестираш разумно по подходящ за себе си начин в глобален диверсифициран портфейл при нисък праг от такси като бягаш далече от пенсионни фондове и други подобни.
Смята, че бившият социален министър Иван Нейков, по време на чиито мандат бе въведена тристълбовата пенсионна система, не осъзнава какво е създал -
"Франкенщайн, който ще изяде не него, а децата му"
Цитира покойната вече Христина Вучева, бивш министър на финансите, която в телевизионно интервю през 2016 г. казва, че някой трябва да събере кураж, за да каже, че общественият интерес няма никаква нужда от втори стълб. Допълва, че въведеното осигуряване и в пенсионен фонд намалява размера на бъдещата пенсия под тази, която би получавал даден човек, ако внася само в НОИ. Обяснява, че това е така, защото оповестяваната от Комисията за финансов надзор информация за доходността на пенсионните фондове показва именно тяхната доходност, а не тази по персоналните партиди. Посочва, че се обявява номинална доходност, която не е коригирана с инфлацията и когато това се направи, излиза, че в общия случай тя е отрицателна.
Той очертава три проблема. Първият според него е, че допълнителното задължително осигуряване не е такова, тъй като вноската за него е част от общата, а не е допълнителна сума. "От това следва, че държавната пенсия се намалява и пенсията от допълнителните фондове е заместваща, а не допълнителна", подчертава той.
Второ, осигуряването в пенсионен фонд вече не е задължително от 2015 г., когато управляващите дадоха възможност за отказ от него и прехвърляне на парите в НОИ.
И третият проблем, според него, е че държавното обществено осигуряване и допълнителното са алтернативи, "взаимно изключващи се, защото за една четвърт от осигурителната вноска имате алтернатива. Кое е допълнителното тука?", пита риторично той.
От всички цели сме постигнали само една
- още не сме отменили модела. Повечото от другите не са постигнати, казва Иван Нейков, който като социален министър въвежда настоящата тристълбова система. "Бяхме направили разчети, при които около 2010 г. първият стълб трябваше вече да е финансово стабилен, да започне да трупа първия си тримесечен резерв, тоест да може да се справя сам с осигуряването на средства за изплащане на пенсиите, а е налице близо 50% дефицит, ако се гледат плановете за 2021 г.", обобщава той.
Допълва, че по първоначален модел са били предвидени друга политика по доходите, други инструменти, друго нарастване на цената на труда. "И до ден днешен имаме само един инструмент за влияние върху цената на труда - минималната работна заплата, която определяме по най-погрешния начин". Допълва, че по план е трябвало доста по-рано от случилото се да започне нарастването на нужната възраст за пенсиониране и с по-бързо темпо, което също е инструмент за осигуряване на финансовата стабилност на НОИ. Различно от случилото се по-късно темпо е било заложено и за нарастване на осигуровката във фондовете. В сметката обаче не е влизало намаляването на осигурителната вноска през 2003 г., което не довело до разкриване на повече работни места. "Оказа се, че точно след намалението бяхме свидетели на най-високите нива на безработица", посочва Нейков.
Посочва като проблем и това, че има тенденция хората да бъдат убеждавани, че държавната пенсия и тази, която трябва да идва от пенсионен фонд, са алтернативни, имайки предвид възможността парите от фонда да се прехвърлят в НОИ. "Това е тотално погрешно, защото винаги сме знаели, че водещ ще бъде първият стълб, а ще се допълват от втория и третия, като крайната цел беше като получават от трите стълба, пенисонерите да съхранят стандарта си на живот отпреди пенсията".
Смята, че срещу частните пенсионни фондове е
обявена почти пуническа война,
в която се прави опит да се настани нещо негативно у хората. "А всъщност, колкото и да е неочаквано за противниците на модела, там се натрупаха близо 15 млрд. лв. собствени на хората. Ако не бе въведен този стълб, 100% съм сигурен, че нямаше да направят тези спестявания, щяха да са ги изхарчили за други нужди", смята Нейков.
По адрес на забележката, че това не е допълнително осигуряване обяснява, че всяко наименование е донякъде условно, но в случая е коректно, защото то признава солидарния стълб за основен. Оценката му е, че ако го нямаше втория стълб, не следва, че пенсията щеше да е по-голяма. "Тук
някой трябва да хвърли тухла във витрината
и да каже, че трансферът от бюджета към НОИ щеше да е по-малък, ако част от осигуровката не отиваше във втория стълб. Но нищо повече. Това нямаше да доведе до нарастване на пенсията, а в същото време вторият стълб има инструмент за управление на парите и осигуряване на доходност, което хората не могат да получат от солидарния стълб". Определя като изкуствен и непрофесионален опита на хората, които твърдят, че няма реална доходност по индивидуалните партиди, като правят изчисления през това колко хляба са можели да се купт с парите в началото и колко сега.
Това е като да смесваш круши с крокодили.
Защо нищо не е свършено през последните години? Оказа се, че
вирусът, който поразява пенсионната система
се нарича избори, казва Нейков. Според него няма избори през последните 20 г., на които на хората не е обещавано онова, което искат да чуят, без да се държи сметка за последствията. "Свидетели сме и в момента на много грешни стъпки, включително и административното увеличаване на пенсиите. Това са язвите, които ерозират пенсионния модел", смята той. Напомня, че логиката на пенсионния модел е, че който е имал ниска заплата, ще има и ниска пенсия. С планирания ръст на минималната пенсия от догодина обаче се изкривява това и 50% от пенсионерите ще има еднаква пенсия независимо колко време и с колко са се осигурявали, което разрушава мотивацията да се осигуряваш.
Слабостите на системата си стоят едни и същи от години,
казва на свой ред икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика. От една страна налице е все още слаб капиталов стълб, защото вноската остава малка - само 5% отиват в личните партиди и то за период, който е от около половината от осигурителния стаж на хората. От друга страна, основният стълб е с огромен дефицит, който се очаква да нарасне през следващата година още. "На практика сме в тази ситуация поне от повече от 10 г., в които не са правени кой знае какви промени в системата с изключение на някакво вдигане на възрастта. Сега не се и изисква някакво развързване, но и в двата стълба са нужни промени", посочва той.
Какво да се прави
Според Ганев е особено належащ въпросът, който отдавна е трябвало да се реши, за фазата на изплащане на втората пенсия - как се случва и какви ще бъдат вариантите. Отбелязва, че е нормално в началото да има хора, които заради ниски спестявания ще получат малка втора пенсия, "тъй като на практика вторият стълб е абсолютно честен към вноските - за да получиш, трябва да си внасял". Напомня, че първоначално вноската в този втори стълб е била по-ниска от сегашната и по-малко суми са се натрупвали, а в допълнение първите пенсионери с такава пенсия не са се осигурявали във втория стълб за целия си стаж. "При това положение няма как да се получи заместващ доход от 20 или 30%, но дори и в този вариант ако могат да ги вземат накуп, е добра алтернатива", посочва той.
Освен това е спорен въпросът с какъв коефициент да се намалява пенсията,
идваща от НОИ, казва Ганев. От една страна са валидни аргументите, че държавата допълва този първи стълб през бюджета, но другото е по каква формули в НОИ се изчислява намалението, анализира икономистът. Посочва, че според Кодекса за социално осигуряване този коефициент трябва да е за периода, за който даден човек е правил вноски в допълнителен фонд, тоест за половината време засега. Обаче, ако насила изкуствено се намалява пенсията от първия стълб, хората ще бъдат принудени да си местят парите в НОИ.
И така насила ще обезмислим втория стълб.
Според икономиста моделът на плащане трябва да се уреди с максимален избор на хората и да се преосмисли коефициентът на намаление на основната пенсия. За хората с високи заплати натрупаните средства вече би трябвало да са сериозна сума и те не биха си преместили парите, анализира той.
Козметичните промени в първия стълб са неизбежни, но не са достатъчни. Сред тях е постоянното вдигане на възрастта за пенсиониране като начин да се ограничи дефицитът в системата, което включва и ограничения за ранно пенсиониране и др. "Тук има толкова правила за по-ранно пенсиониране, че всъщност ефективно ако се изчисли възрастта за това, то тя пада под 60 г. И е по-ниска от официално обявяваната", посочва той.
Нужните големи промени са свързани с укрепването на капиталовия стълб,
тъй като дългосрочна цел е по-голямата част от осигуровките да отиват в него докато става все по-очевидно, че ангажиментът за пенсиите на практика е ангажимент на бюджета. "И оттам нататък наистина да мислим за това какъв е социалният елемент на системата, искаме ли система, изцяло отчитаща вноските или пък даваме приоритет на социалния елемент - както сега се случва да се вдига минималната пенсия повече и така да се изкривява системата в полза на по-ниските пенсии. Ако първият стълб ще има социална функция, трябва да има силен капиталов стълб, който да отчита различията на хората, подчертава Ганев.
При вариант, в който нищо не променяме, а вдигаме само пенсиите,
няма излизане от завързания възел,
докато в другия вариант в дългосрочен план постепенно ангажиментът на държавата остава по-скоро социален, а водещият остава капиталовият, обобщава той. Напомня, че в развитата част на Европа се възрастта за пенсиониране е по-висока и има по-силен капиталов стълб. В региона на Централна и Източна Европа в някаква степен този стълб е неглижиран.
Не съм убеден, че има пълно съгласие за вдигане на осигуровките, а и особено сега
това е самоубийство - при отчетлива криза на пазара на труда, да се мисли за допълнителни тежести,
не мисля, че е моментът. Икономистът посочва, че за да се компенсира дефицитът в солидарния стълб, трябва да се вдигне толкова осигуровката, че ефектът върху работещите ще е силно негативен за сметка на илюзорен баланс в системата. Според него по-скоро трябва да се мисли за преструктуриране на вноската, за вдигане на доходите и стимулиране хората да се осигуряват на реалните заплати, което ще вдигне приходите в системата.
Според Иван Нейков е ясно какво трябва да се прави, но се знае и че после
"трябва да си готов да слезеш от политическата сцена"
Посочва, че от социалната сфера много лесно се дава и много трудно се взима нещо. Дава пример с въведените от догодина помощи за отглеждане на дете на всички независимо от дохода и си напомня, че на политиците е отнело 5 г. да убедят обществото, че такава подкрепа трябва да има само за нуждаещите се. "Това е шамар върху тези, които наистина имат нужда", казва той. Затова смята, че ще са нужни години на политиците, които решат да върнат пенсионния модел към същността след направените неразумни стъпки.
Според него е нужна нова политика по доходите и да се преосмисли размерът на осигуровките. "Всички искаме шведската социална система, но не искаме шведските данъци и осигуровки. Те могат да се запазят като процент или малко да нараснат, но при положение, че се промени полштиката по доходите", смята той.
Третата стъпка е много назряла, макар и не толкова визионерска - час по-скоро трябва да се осъвременят старите пенсии, сега ножицата между стари и нови е голяма и създава усещане за несправедливост, посочва Нейков.
Посочва и че се налага да се дадат нови възможности на пенсионните фондове за инвестиране на набраните средства. "И най-важното е който не разбира да не пипа осигурителната система. Долу ръцете от пенсионния модел", казва Нейков.
Очаквано Любомир Христов споделя съвсем други идеи. Решения на проблемите той предлага още още през 2011 г. с уточнението, че днес е "още по-радикален".
Първото и най-важно е
разкъсване на пъпната връв
между държавното обществено осигуряване и всякакви осигурявания в частни пенсионни фондове, тъй като по определението му в момента те са сиамски близнаци. Обяснява, че пенсията от универсален пенсионен фонд може да компенсира намалението на държавната пенсия само тогава, когато доходността, която осигурените получават по партидите си, е по-висока от темпа на нарастване на средния осигурителен доход за страната. За последните 18 г. реалният темп на средния осигурителен доход е 4% годишно, а реалната доходност на осигурените в универсален фонд е 0.6%. "При това положение е гарантирано, че две пенсии са по-малко от една. Кодексът за социално осигуряване го гарантира", посочва той.
Това означава, че от дадена бъдеща дата цялата осигурителна вноска ще постъпва в НОИ и на никого от тази бъдеща дата държавната пенсия няма да бъде намалявана, защото няма основание за това. А пък от универсалния фонд и 1 лев пенсия да получите, тя ще бъде допълнителна, допълва финансистът.
Казва, че НОИ трябва да дава справка на всеки за внесените от него суми и прогнозната му пенсия. В момента това според него не се прави заради страх от поемане на отговорност, която може да бъде вменена на института от политиците, ако решат.
Тези мерки, според Христов ще решат проблема с дефицита в първия стълб в голяма степен. Обяснява, че той се формира от два фактора - недостатъчната осигурителна вноска, която трябва да се повиши, но не до степен да покрие целия настоящ дефицит. Прави изчисление, че 1.5 млрд. лв., внесени в пенсионните фондове, са довели до увеличаване на дефицита с размера на държавната субсидия - 3.6 млрд. лв. Оставащият дефицит - от 2.1 млрд. лв., ще бъде компенсиран от потреблението на пенсионерите. "Изплатени са 11.5 млрд. лв. пенсии и социални помощи, от харченето на които ще се акумулира 2.3 млрд. лв. ДДС. Така самите пенсионери си го финансират този дефицит", дава пример той.
Другата група нужни решения, по думите му, се съдържат в докладите на Световната банка, която още преди 7 г. препоръчва радикална реформа на самите пенсионни фондове, чиито такси са много високи и чието управление на активите струва много скъпо на осигурените. Банката още тогава предлага независими експерти да съставят портфейл-еталон, в който да инвестират тези фондове, тъй като мотивация на портфолио мениджърите няма общо с мотивацията на осигурените. А таксите, които събират, да се ограничат не чрез поставянето на таван, а с тарифа, подобно на тази, по която се определят цените на тока и водата, обяснява Христов.
Оценката му е, че трябва хората с партиди в частни фондове, да получат 2 г. прозорец, в който да решат къде да си държат парите.
Какво мислят пенсионните фондове
Застаряването е сериозен световен проблем не само за България и е обективен процес, за който се търсят решения от институции и държави в целия свят. За България една от важните стъпки е да се приеме готовия законопроект, уреждащ фазата на изплащане, с което бъдещите първи пенсионери от универсални пенсионни фондове ще бъдат подсигурени да получават допълващата си пенсия от втория стълб чрез няколкото разработени пенсионни продукта. Това коментират пред "Дневник" от Асоциацията на частните пенсионни фондове. Допълват, че в повечето страни се обръща внимание на необходимостта от по-радикален преход към
едновременно увеличаване на осигурителния стаж и пенсионната възраст,
"Категорично да!". Така отговорят от асоциацията дали се налага да се увеличи вноската във втория стълб. Според членовете й заради нарастващата демографска криза допълнителното пенсионно спестяване чрез собствени/индивудуални вноски в доброволните фондове е една от най-достъпните и задължителни възможности за подсигуряване на достойни старини.
Пенсионните компании са също така категорични и в мнението си, че трябва да отпадне лансираната от това правителство възможност човек да си прехвърли натрупаните пари по личната партида от фонда в НОИ. По данни на фондовете от 2015 г., когато бе дадена тази възможност, досега от универсални и професионални фондове към НОИ и Сребърния фонд са били трансферирани суми, надхвърлящи 750 млн. лв.
"В интерес на осигурения e да има вариант за избор в последния възможен момент преди пенсиониране, за да има възможност осигуреното лица да вземе информирано решение и да не понася загуби от ранното прехърляне, както и ценната възможност да се наследява партидата", посочват от асоциацията. Допълват, че изплатените суми на наследници на осигурените в пенсионните фондове за периода от 2010 г. - 06.2020 г. са 154 млн. лв. и нарастват регулярно.
На въпрос как от гледна точка на частните фондове трябва да се реши проблемът с дефицита в солидарния стълб от там посочват, че заради влошаващата се непрекъснато демографска картина каквито и мерки да се предприемат в самия солидарен стълб те могат да доведат само до временно намаляване на дефицита, но не и до неговото изчезване, ако тенденциите в демографията не се променят.
Посочват, че именно задължителността на осигуряването във втори стълб, който не е така подвластен на демографията, е всъщност мярка за намаляване на отрицателното й въздействие върху пенсионните доходи.
Все пак предлагат мярка. Според нея би трябвало да се преразгледа текста от Кодекса за социално осигуруване, според който за осигурителен стаж на наетите на турдов договор се признава за стаж внесени или дължими осигуровки.
"Докато солидарният стълб признава право за пенсиониране и формира пенсия върху време, за което вноските не са платени и получени в НОИ, а са дължими, и често си остават дължими завинаги, няма шанс за самофинансиране", заключават експертите на фондовете. Според тях е озадачаващо е, че Кодексът за социално осигуряване не дава тази привилегия за самоосигуряващите се хора, за които за стаж се признава само времето, за което са платени и получени в НОИ осигурителни вноски.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай