Онлайн кръгла маса на тема „Фискални и социални ефекти от намаляване ставката на ДДС в ресторантьорството в условията на COVID-19” се проведе в Стопанска академия „Димитър А. Ценов”, организирана от катедра „Икономика и управление на туризма”. Във форума присъствено участваха академични преподаватели от катедрата-организатор, катедра „Финанси и кредит” и катедра „Стопански и финансов контрол”, докторанти и млади изследователи от различни катедри на Академията. Чрез видео конферентна връзка участие взеха преподаватели от катедра „Икономика на туризма” в УНСС, Владимир Ников от „Сдружение на хотелиери и ресторантьори – Велинград и Западни Родопи”, докторанти на Свищовското висше училище.
С приветствие към участниците, научния форум откри проф. д-р Марияна Божинова – ректор на Стопанската академия и ръководител на катедрата-организатор. Академични преподаватели от катедра „Икономика и управление на туризма” представиха резултати от проучвания, свързани с политиките по намаляване ставката на ДДС и други антикризисни мерки, свързани с COVID-19.
Финансови мерки за справяне с последиците от COVID-19 за българския ресторантьорски бизнес представи доц. д-р Любка Илиева. Тя припомни, че туризмът е очертан като приоритетен отрасъл за българската икономика, тъй като формира 12% от БВП и 11% от заетостта в страната. „Освен огромния си мащаб, тази рецесия е необичайна и по това, че до голяма степен е резултат от умишлено спиране на определени сектори в името на общественото здраве. В период на криза е естествено правителството да обмисля фискални стимули за бизнеса. Безвъзмездните помощи във всички отрасли, целящи запазване на работните места и подпомагане на бизнеса при намалено потребление, е адекватен отговор на държавата”, каза доц. Илиева. От представените данни стана ясно, че има драстичен спад в оборотите на хотели и ресторанти за периода април – юни 2020 г. спрямо предходната година - 82% в приходите на хотелиерите и 46,3% в приходите на ресторантьорите.
Ефекти от COVID-19 върху приходите на предприятията от сектор хотелиерство и ресторантьорство представи гл. ас. д-р Любомира Тодорова. В своята презентация тя обърна внимание на критично ниските показатели и намаления брой нощувки от чуждестранни граждани в България. Социални ефекти от политиките за справяне с последиците от COVID-19 в ресторантьорския бизнес очерта гл. ас. д-р Павлин Павлов. От представените данни за броя на работодателите и на наетите лица, подпомогнати за запазване на трудовата заетост, стана ясно, че държавните политики и мерки имат своето значение и допринасят за запазването на работни места в сектор хотелиерството и ресторантьорството. Заедно с намаляването на данъчната ставка съществено се мултиплицират социалните ефекти от прилаганите мерки за запазване на икономическата дееспособност на туристическите предприятия.
Проф. Божинова направи анализ на политиките на държавите от ЕС по отношение ставките на ДДС в хотелиерството и ресторантьорството в условията на COVID-19. Тя подчерта, че намаляването на ДДС в ресторантьорския и кетъринговия сектор е чувствителен въпрос, който се обсъжда от дълго време (и преди пандемията), но сега е изключително актуален. По думите й, е необходимо да се гарантира, че всички намаления на ставките на ДДС действително почиват на социални основания, а държавите трябва да получат повече самостоятелност за определяне на намалени ставки за местните услуги. В направената презентация бяха сравнени ставките на ДДС за сектора в различните държави преди пандемията, как са намалени и за какъв период ще действат промените. Проф. Божинова подчерта, че предприетите мерки от българското правителство оказват навременна и балансирана помощ за туристическия бизнес, като ефектът ще се оцени по-осезаемо през следващата година.
Преподавателят от финансовата катедра – доц. д-р Александър Ганчев посочи, че от началото на годината най-голям спад на брутната добавена стойност и заетостта има именно в ресторантьорството, хотелиерството, търговията, културата и спорта, и на този фон намаляването на ДДС за ресторантьорския бранш в комбинация с другите антикризисни мерки е сериозна помощ за сектора. „На цената на малко по-ниски приходи от ДДС, при все още стабилен бюджет, правителството е подпомогнало съхраняването на бизнес, осигуряващ над 400 хил. работни места, което е положително за икономиката”, подчерта финансистът.
Мнения в подкрепа на прилаганите мерки и важността им за сектора изразиха и следните участници в кръглата маса: доц. д-р Марияна Янева и гл. ас д-р Светослав Калейчев от катедра „Икономика на туризма” в УНСС; Владимир Сиркаров – докторант към катедра „Финанси и кредит” при СА „Д. А. Ценов”; Владимир Ников от „Сдружение на хотелиери и ресторантьори – Велинград и Западни Родопи”; академични преподаватели от Свищовското висше училище. Според тях намаляването на данъчната тежест и административните облекчения са най-ефективните мерки за подкрепа на най-засегнатите сектори в икономиката.
В своето заключение доц. Илиева посочи, че „икономиката, и в частност туристическия сектор, трудно ще се върне обратно към състоянието си отпреди кризата след като мерките за социално дистанциране приключат, домакинствата вероятно ще продължат да ограничават разходите си за туризъм и ресторантьорски услуги. Опитът на държавите членки при въвеждане на намалени ставки по ДДС с временно действие показва незначително увеличаване броя на новосъздадените работни места, както и отказ от влагане на средства за обновяване на материалните активи. Приемането на 9% данъчна ставка за регистрираните по ЗДДС предприятия извършващи ресторантьорски услуги като постоянна мярка, ще подпомогне пострадалия от мерките срещу COVID-19 бизнес да получи шанс за оцеляване и стабилизиране“.
Очакванията на участниците в кръглата маса са, че проведеният форум с представените практически изследвания и анализи, с дискусията и изразените мнения по тази актуална тема, ще бъде в полза и на научните среди, и на правителството, и на туристическия бизнес.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай