Покрай публикувания проект на бюджет за следващата година и Средносрочна бюджетна рамка между капките се промуши предложената втора актуализация на държавния бюджет за 2020 г. Корекциите са както при приходите, така и при разходите, но при последните липсва повече информация за необходимостта им, като общият ефект е увеличение на дефицита по държавния бюджет от 3,4 млрд. лв. (актуализация от 6 април) на около 5,2 млрд. лв., или увеличение с 1,7 млрд. лв.
В приходната част неизпълнението се дължи на неданъчните приходи, които се очаква да са с близо 900 млн. лв. по-ниски в сравнение с актуализацията от април. Обективните причини за това са последствията от пандемията върху транспортния сектор и понижени очаквания за събиране на тол и винетни такси. Постъпленията от тол такси за цялата година се очаква да са едва под ¼ от планираните 450 млн. лв., докато при винетните такси се очаква преизпълнение с 89 млн. лв. Сходна е ситуацията и с концесията на Летище София – предвид ограниченията във въздушния транспорт не се очаква предвидените постъпления от първоначалното концесионно възнаграждение в размер на 660 млн. лв. да бъдат преведени през тази година.
В разходната част са предвидени допълнителни средства в размер на 840 млн. лв., от които 765 млн. лв. (91%) насочени за строителство и поддръжка на пътна инфраструктура:
Заедно с това се увеличава таванът на ангажиментите за плащания на Министерството на регионалното развитие и благоустройството от 424 млн. лв. на 2 546 млн. лв. Този таван ограничава възможностите за сключване на нови договори, които водят до бъдещи ангажименти за плащания от страна на министерството, които се финансират държавния бюджет в следващите години, като тези, които Агенция пътна инфраструктура възлага на държавната компания "Автомагистрали". Друг начин да се илюстрират тези ангажименти за плащания е прословутото обяснение на първия кабинет „Борисов“ за тежкото наследство от предходното правителство, което е оставило скрити договори по чекмеджета. Нещо подобно може да се твърди и в момента – подписват се договори, поемат се ангажименти, а как ще се изпълняват – да му мисли следващото правителство.
Ако има нещо положително в цялата история, то е че, за разлика от предни години, допълнителните разходи минават през актуализация на бюджета за годината, а не се приемат в последните три седмици на декември с постановление на Министерски съвет. По този начин те имат поне възможността да станат обект на обществено обсъждане, да получат допълнителна аргументация за тяхната ефективност, да се обсъди дефиницията на „неотложен“ и целесъобразността на отпускане на авансови плащания, възможните алтернативи и т.н. Разбира се, няма гаранция, че това ще има реален резултат – мнозинството в парламента може да пренебрегне всякакви аргументирани възражения, но поне е стъпка в посока повече прозрачност и отчетност.
На консолидирано ниво управляващите очакват дефицит от 4,9 млрд. лв. (4,1% от БВП) в сравнение с дефицит от близо 5,2 млрд. лв. по държавния бюджет, което означава, че другите големи бюджети – тези на социално и здравно осигурителните фондове, се очаква да приключат годината с излишък. Промяната в консолидираните разходи е най-ярко изразена в отпускане на допълнителни възнаграждения, извън тези за заплати, в бюджетната сфера, по-високи разходи за пенсии (добавките от 50 лв. към пенсиите се оценяват на около 650 млн. лв.), а капиталовите разходи и тези за издръжка отново разочароват.
Доколкото предложената актуализация е стъпка в правилната посока заради допълнителната прозрачност, която осигурява, то предлаганите промени и очакваното изпълнение на консолидирания бюджет затвърждават опасението, че управляващите са лишени от въображение. Независимо дали икономиката расте или се сблъсква с безпрецедентна криза, фокусът на правителството са доходи, социални помощи, включително пенсии, и магистрали. Всичко останало, свързано с иновации, включително наложилото се дистанционно обучение в училища и университети, подобряване на условията за повече инвестиции в outsourcing и очаквания nearshoring, и като цяло трансформацията на икономиката под натиска на конкурентни и административни фактори е оставено да се развива безпризорно, а внимание му се обръща само ако има достатъчно голям скандал.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай