- Вече 15 години на стола на изп. директор на МБАЛ- Русе. С какви чувства се разделяте с този пост?
- Не са еднозначни. Тези неща, които направих в болницата, ме карат да не искам да ходя там. Освен това имам планове, които трябва да завърша, за да изглежда всичко така, както съм го виждал през моите очи.
- Какво имате предвид?
- Най-малкото- двора. За това никога не са стигали парите, а тази година мислим да почнем отнякъде. Проектите, които ще изпълнява министерството, касаят и болницата, най-малко за това смятам да бъда полезен… Просто провеждането на търговете нещо се бави и се надявам аз и министърката да помогнем малко да се ускорят нещата. Става въпрос за едни 140 млн. лева за всички болници, от които 8,5 млн. лева са за Русе. Трябва да се оправи и централната стерилизационна, което е много голям проблем за болницата.
Що се отнася за там, какво ще се случва…
- С какво всъщност ще се занимава зам. министър Вичев?
- Това, от което разбирам- болничната помощ, медицински дейности. Предстои да се определят преките ми задължения.
- Д-р Вичев, болно ли е здравеопазването?
- То от много време е болно, но сега като че ли е най-болно от всички изминали години, в които съм бил на управленски пост…
- Защо е така, моделът ли е сбъркан, какво се случва всъщност, или не се случва?
- И моделът е сбъркан, според мен несъзнателно. Тези които започнаха реформата, смятам, че тогава бяха добросъвестни. В последствие, след 2000 г. нещата тръгнаха в погрешен план. Другото, което не вървеше, а то дава отражение и сега на системата, бе болничната помощ. Имаше закъснение с финансирането, както и едно огромно изоставане със заплатите на болнична и доболнична помощ, което предопредели няколко неща.
Първо- лекарите, които работеха в болниците, заради ниските заплати, започнаха да се интересуват прекалено много от частната си практика, от работа в частни болници, паралелни организации. Това е съвсем разбираемо- хората не можеха да живеят с този минимум пари, който вземаха в болницата.
Сега нещата се промениха малко, но недостатъчно. За съжаление това съвпадна с възможността от 2- 3 години насам лекарите да се реализират извън страната при значително по-добри условия. Това наля допълнително масло в огъня.
- А за Русе, анестезиолозите и ренгенолозите ли са най-големият проблем?
- Не само за Русе, освен тях са патология, патоанатомията… и ред други специалности, които поради малкият брой лекари и поради големият брой напускащи, плюс ниско заплащане, намаляха толкова, че просто не виждам как функционира системата в момента…
- Пак конкретно за Русе, как стои въпросът с ренгенолозите и анестезиолозите?
- В момента скърпваме някак си нещата, но всеки един човек, който потенциално може да напусне, ще доведе нещата на ръба…
- Д-р Вичев, оптимист ли сте, отивайки в здравното министерство, или го правите просто да подкрепите един млад министър, който явно има определени амбиции?
- Сам е немислимо да се справя с цялата система, но се надявам постепенно нещата да бъдат слагани в ред. Има възлови проблеми, които не търпят изчакване не година и половина, а дори месец и половина.
Основният проблем, който може да се промени, е специализацията. Това не изисква много инвестиции. Тази година заради приетия вече бюджет трудно ще бъдат извършени промени, но от 2013 г. се надявам повече специалисти да могат да получат безплатно квалификация чрез държавна поръчка. Има хора в болниците, които вече трета година се явяват и не може да бъдат зачислени поради ограничения брой длъжности. Това ги обезверява и ги кара да напускат още преди да са взели специалност. Това е най-трагичното за системата в момента.
- Има сериозно разминаване между поколенията в лекарската професия като че ли?
- Лекарите в болниците са с висок възрастов състав.. ако говорим за русенската болница, след 10 години не зная дали ще има кой да лекува в нея…
- Това звучи доста страшно…
- Още по-страшно звучи, защото не стана въпрос за една болница, а за всички в страната. Единствено са облагодетелствани университетските болници, които имат възможност да задържат перспективните младежи. От завършващите почти никой не отива в по-малките общински болници.
Същият е проблемът със спешната помощ, където трябва да се извършат радикални проблеми. Те се са само по отношение на заплащането на хората, но и по отношение на тяхната специализация. Тези хора от години не са получавали добра квалификация и оттам идва проблемът с обучението, с възможността да работят на по-високо ниво. Освен това трябва какво е финансирането на центровете, къде изтичат парите… Дали не може без да се увеличават парите за спешната помощ да се увеличи възнаграждението на специалистите. Това е едно от нещата, които трябва да се направи… Убеден съм, че има вътрешни резерви в самите центрове, които след един внимателен оглед ще излязат.
Това се отнася и за болниците. Не може те да се делят на такива, които работят добре и такива, които трупат дългове. Системата е еднаква за всички, но явно във втория случай става въпрос за неуспешен или недобронамерен мениджмънт. Няма как вече да се разчита, че в края на годината някой да налива пари. Бюджетът за здраве е достатъчен за момента, той се увеличи значително в последните няколко години. Болничната помощ би трябвало да може да се справя с парите, които и се отпускат.
Още повече, в момента текат проекти за европейско финансиране, чрез които да се доставя нова техника в болниците. Трябва да се мисли и за енергийна ефективност- всичко това са неща, откъдето изтичат много пари.
- Сред най-дебатираните проблеми в момента е са и здравните осигуровки. Дори министър Атанасова направи доста смела идея неосигурените да не получават лични карти, не е ли крайно време да се въведе електронната здравна карта?
- Това е нещо много важно, за да може да се проследи движението на всеки пациент. Не само да се знае дали е здравно осигурен, но и какви са харчовете, които минават през тази здравна карта. В нея ще съществуват всички данни за здравословното му състояние. Но това е проблем, който касае работата на поне още две министерства и въпросът трябва да се реши глобално. Този проблем и попаднал в известна степен в субективни рамки и трябва да излезе оттам.
Трябва да кажем, че беше пропуснат един прекрасен момент, свързан със здравните осигуровки- преброяването на населението. Тогава можеше да се направи една регистрация- кой и защо не е здравно осигурен, колко и кои са социално слабите, както и тези, които имат възможност, но се не осигуряват. Този проблем рефлектира в работата и на болниците, и на доболничната помощ, като създава ежедневни проблеми. Има Закон за задължително здравно осигуряване и той трябва да се спазва. Не може неясен брой хора по неясни причини да не го спазват- говорим да повече от една четвърт от населението на България.
- Това, за което говорите Вие и това, което очерта като приоритети в работата си здравния министър оставам с убеждението, че сте стиковали от по-рано вижданията си?
- Не, не мисля, че е така. Аз говоря с доста хора, предполагам, че министърката също, а мисленето на хората, които са в здравеопазването, е в тази посока. Това са няколко възлови точки, които трябва да бъдат решени. В противен случай ще продължим да се лутаме и да изпадаме в безвремие.
Друг много сериозен проблем, който трябва да се дискутира, е пълното разделяна на болнична от доболнична помощ.
- Какво трябва да стане?
- Да има свързаност, един преход от болнична към доболнична помощ. В тази връзка е много важно електронната здравна карта да заработи, да се види какво е правил пациентът преди да стигне до болницата.
Друго нещо, което затъна някъде в чекмеджетата, е здравната карта като регистрация на болнични и доболнични практики за всяка област и като цяло за страната.
- Вероятно в следващите поне 50 години няма да се случи това, което в момента е факт- националното здравеопазване е в ръцете на трима русенци. Не е ли до известна степен и повече ангажиращ този факт?
- Според мен е по-скоро случайност, съвпадение. По-важното е, че хората, които работят, трябва да имат доверие един към друг. Това откъде си не е най-важното, а какво можеш да направиш. Какво и да има същата цел като министъра, като тази на Здравната каса. А тя е- оптимизиране на дейностите, при което наличният ресурс би могъл да се преразпредели и по този начин да се увеличи персоналното заплащане на хората. Каса, министерство, Лекарски съюз- трябва да има единомислие, а не да си говорят чрез медиите.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай