Продължаваща подкрепа за протестите, задълбочаваща се ерозия на доверието към институциите, премиера и правителството, неясен изход от политическата криза и консолидация на вътрешното ядро на ГЕРБ, показва регулярното тримесечно национално-представително проучване на "Алфа рисърч".
Това са част от изводите от изследването, проведено в периода 21-30 септември 2020 г., сред 1031 пълнолетни граждани.
Двете основни характеристики на обществените нагласи към края на септември - сериозен спад на доверието към управляващите и неяснота относно изхода от политическата криза, оказват пряко отражение върху електоралните нагласи.
Сред твърдо решилите да гласуват ГЕРБ и БСП сближават позиции, като управляващата партия продължава да води с 0,9% пред левицата (20,5% срещу 19,6%).
"Анализът показва, че парадоксалното на пръв поглед удържане на позиции от ГЕРБ се дължи на два основни фактора - ремобилизацията на твърдото ядро и на слабото преминаване на негови избиратели към конкурентни партии вдясно", отбелязват от агенцията.
Протестите започнаха със силна модернизационна заявка, но в хода им най-силен тласък получи протестният ляво-популистки вот, отливащ се към поредните „нови“ проекти. Точно поради този ефект, „Има такъв народ“ на Слави Трифонов продължава да бъде трета политическа сила (с 14,9% подкрепа от гласуващите), но с известен спад в мобилизацията за гласуване сред неговите привърженици.
„Демократична България” запазва сериозния скок в подкрепата си от началото на протестите, но за момента без по-високо натрупване (9,4% от гласуващите). Тя дели 4-5-о място с ДПС, което също бележи вътрешна мобилизация и достига 9,9% вот, отбелязват от "Алфа рисърч".
Според коментара на агенцията протестите наливат в подкрепата за проекти като „Изправи се.бг” на Мая Манолова (до 4,6% от гласуващите.) Така обединението на Манолова при парламентарни избори днес, би преминало бариерата за парламента.
Най-сериозни губещи към момента са "Обединени патриоти" (3,8%) и "Воля" (0.3%), които засега остават под чертата за влизането в Народното събрание.
Така, ако изборите бяха днес, с най-голяма вероятност в НС щеше да има 6 партии.
Предвид позициите и (не)съвместимостите между основни политически сили този парламент би бил изправен пред сериозни трудности да излъчи правителство, отбелязват социолозите.
10,1% от твърдо решилите да гласуват все още избират кого да подкрепят, което може да пренареди редица позиции в реална ситуация на вот.
"Две са основите предизвикателства в развоя на обществените нагласи пред изборите, независимо дали редовни или предсрочни – първо, дали ще израсне силна дясна модернизационна алтернатива на ГЕРБ и второ, дали новите партийни проекти ще запазят притегателността си, когато представят новите си лица и програми", смятат от "Алфа рисърч".
Две трети подкрепят протестите
Около две трети от пълнолетните българи (66,2%) продължават да изразяват принципна подкрепа за протестите в страната, въпреки резервите към техния състав и изразни средства. Наблюдава се обаче интересна тенденция спрямо първоначално регистрираните през юли данни – намалява категоричната подкрепа за тях в София, а се увеличава тази в по-малките населени места.
12,8 на сто е доверието към кабинета. 12,2 на сто към Гешев
Протестите, сблъсъкът между институциите и засиленият медиен фокус върху корупцията увеличават ерозията на доверието към управляващите. Одобрението към правителството се установява на критичните 12,8%, а към парламента спада до 7.6%, при над 60% недоверие. Главният прокурор Иван Гешев, който зае поста с 27% подкрепа, сега се одобрява от 12,2%, а 54,6% са критичните оценки. Единствено полицията успява да увеличи нивата си на доверие, като през септември положителните оценки за дейността ѝ, обратно на ситуацията през юли, започват леко да доминират над отрицателните (30,2%:27,7%).
Ръст на неодобрение и за президента, и за премиера
Основната политическа линия на конфронтация от началото на протестите „президент- премиер“ води до ръст на недоверието и към двете основни институционални фигури. Загубите обаче са много по-съществени за Бойко Борисов, отколкото за Румен Радев. При президента има слаб спад на положителните оценки (с 1,6%), критичните нарастват по-силно (с 6 процентни пункта), но със съотношение 42% одобрение : 28,6% неодобрение той запазва позитивен баланс. Премиерът губи нови три пункта доверие спрямо юли, а недоверието също нараства с 6%. С 20,3% одобрение, рейтингът му е близо до нивата на лидерката на БСП Корнелия Нинова (19,8%). Непосредствено след тях се нарежда Христо Иванов (с15,5%). От коалиционните партньори на ГЕРБ относително най-високи са оценките за Красимир Каракачанов (12,1%), но и при него, както при всички лидери от този спектър, е налице сериозен спад в доверието.
Трифонов и Манолова с най-висок персонален рейтинг
Най-висок е персоналният рейтинг обаче на други две популярни фигури, стартирали неотдавна нови политически проекти – Слави Трифонов (36% доверие:26,8% недоверие) и Мая Манолова (32,9%:33,7%). Коренно различна е ситуацията при лидера на третия нов проект, Цветан Цветанов, който към момента на лансирането на „Републиканците“ стартира с 3% лично одобрение.
56 на сто за редовни избори
Ако диагнозата на сегашната ситуация с доминиращата опасна тенденция към делегитимиране на институциите е ясно видима, то изходът от нея остава твърде неясен. При 66% подкрепа за протестите, само 44% настояват за незабавна оставка на кабинета и бързи предсрочни избори. Общо 56% са за редовни избори, като от тях 31% смятат, че правителството трябва да продължи работата си до произвеждането им, а 25% са за експертен кабинет, който да довърши мандата.
Коя е най-добрата алтернатива на сегашното управлени
Неяснота цари и по друг ключов проблем – каква е най-добрата алтернатива на сегашното управление? Мненията са изключително разнопосочни – не само в обществото, но и сред симпатизантите на основните политически сили.17,6% припознават в Радев политическият опонент на Борисов и смятат, че решението е в създаването на негов партиен проекj= 15%, основно привърженици на СлавиТрифонов, залагат на формулата „всички срещу ГЕРБ“.
9,4% са за „лява алтернатива“, като симпатизантите на БСП и Манолова се колебаят между тази опция и обединение около Радев.
12,2% са за „дясна алтернатива“. Тя се подкрепя от около 75% от симпатизантите на „Демократична България”, но и от около една пета от тези на ГЕРБ и Обединени патриоти.
14,5% от избирателите, основно от средите на подкрепящите управлението партии, са на мнение, че няма приемлива алтернатива.
Песимизъм и несигурност
Българите посрещат есенно-зимния сезон със значителна доза песимизъм и несигурност. За разлика от пролетта обаче, когато страховете се концентрираха около избухналата пандемия от COVID-19, в момента най-голяма тревога буди не здравната, а икономическата и политическа ситуация. 50% очакват влошаване на икономиката в близките месеци, срещу 15,3% - подобрение. 14,9% очакват разрешаване на политическата криза, 54% - изострянето ѝ. На този фон, безпокойството от разпространението на коронавируса отстъпва на по-заден план – 22,6% са оптимисти, 31,9% - песимисти. Сами по себе си тези числа обаче не дават основание за оптимизъм, защото подценяването на вируса и предпазните мерки може да има бумерангов ефект – задълбочаване на здравната, а оттам – ескалация и на икономическата, и на политическата кризи.
Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите нагласи на българските граждани на агенция "Алфа рисърч". Представените данни са от проведеното в периода 21 - 30 септември 2020 г. национално-представително проучване сред извадка от 1031 пълнолетни граждани. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка, с подбор на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст и образование. Метод на интервюиране - пряко стандартизирано интервю по домовете с таблети.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай