Бялото саламурено сирене е традиционен продукт консумиран от милиони българи. Сиренето се ползва като богата на протеини и минерали храна и се усвоява лесно от човешкия организъм. На пазара се предлагат стотици марки сирена, което осигурява богат избор за потребителите. В същото време през последните 20 години зачестяват сигналите и съмненията за злоупотреби в качеството на всички млечни продукти, което и фокусира усилията на Активни потребители върху тази тема.
От 2005 насам проведохме 4 теста за качество и безопасност на бяло саламурено сирене – през 2005, 2008, 2011 и 2016г. В зависимост от възможностите ни всеки път изследвахме по различни показатели между 15 и 36 търговски марки. Активни потребители беше организацията алармираща многократно контролните органи, медиите и потребителите за появата на пазара на несъответстващи на стандартите сирена, както и за прилаганите от някои производители практики за получаване на имитиращи храни (ментета). Всеки път оповестявахме имената на търговската марка и компанията, а понякога и снимков материал за проверяваните сирена. В резултат на тези усилия редица производители на ментета се сдобиха с глоби и разклатена репутация. През последната година Активни потребители участва в съвместни проверки, заедно с представителите на Агенцията по храните и браншовите организации, на млечните продукти в търговската мрежа. Въпреки това ние не се отказваме да правим и самостоятелни проверки на млечните храни.
Изследването
Цел на настоящето проучване е определяне на качеството на бяло саламурено сирене чрез съпоставяне на лабораторно измереното водно съдържание със заложената в БДС стойност за този показател. В теста са включени 30 търговски марки сирене, като една от тях е закупена два пъти от различни търговци в София и Русе. Сирената са закупувани от 6 града от страната (София, Пловдив, Варна, Велико Търново, Русе и Перник) от различни магазини. Основен критерий за подбор е ниската цена - под 10 лева за килограм. Пробите са транспортирани до офиса на Активни потребители в София и предадени на лаборатория за определяне на водното съдържание. Резултатите, както и достъпната на етикетите информация на продуктите, са представени в таблицата. Снимки този път не са приложени защото повечето сирена в този ценови клас се продават насипно и няма как да бъдат идентифицирани продукти опаковани в еднообразни найлонови пликчета.
Резултатът
В таблицата е показано измереното водно съдържание на 30-те проби. При изискване на БДС за водно съдържание до 54% се вижда, че само една търговска марка покрива това изискване, при това ние имаме известни съмнения за този продукт (виж забележката*). С жълт цвят са маркирани резултатите в диапазона 62 – 70%, а надвишаващите са оцветени в червено. В жълтият сектор са 10 марки сирене, а останалите (червените) 16 имат водно съдържание над 70%. Резултатът е шокиращ за нас и ще обясним защо в следващия абзац.
През годините Активни потребители изследва различни показатели в сирената, но водното съдържание неизменно фигурира във всички тестове, което позволява да направим един кратък исторически преглед. През 2005 в нито една марка сирене не е установено наличие на над 62% вода. През 2008 година процентът на оводнените сирена е 4,8, през 2011 е 42%, през 2016 е 27,8%. В настоящето изследване в 87% (26 от 30) от тестваните търговски марки е установено над 62% вода, а в 53% (16 от 30) от пробите водата е над 70%. Това е един много печален рекорд за млекопреработващата индустрия, който едва ли има аналог в световната практика!
*Сиренето марка „Пазарджик“ със себестойност от 4,40 лв/кг съдържа 50,7% вода. Най-вероятно този продукт е сглобен с използване на хидрогенирана мазнина/палмово масло, което е друга основна техника за производство на имитиращо сирене, многократно откривана и дискутирана в нашите предишни изследвания.
За водата в сиренето
Защо производителите добавят вода в сиренето. Отговорът е прост – заради себестойността. Колкото по-малко мляко се използва за направата на 1 кг сирене, толкова по-голяма е печалбата на производителя. Допълнително, наличието на повече вода в храните не се възприема толкова негативно от потребителите, поне не колкото влагането например на палмово масло и за много хора това е безобидна измама.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай