ГЕРБ и БСП са с изравнени позиции сред избирателите, за тях биха гласували съответно 23.8% и 23.4 на сто.
Това показват данните от изследване на Тренд, по поръчка на „24 часа", посветено на нагласите на българите спрямо основните партии, институции и протестите. Проучването е реализирано в периода между 29 август и 5 септември 2020 г. чрез интервюта "лице в лице" сред 1008 души на възраст 18+.
Проучването не отчита сериозна динамика в електоралните нагласи сред гласуващите спрямо проучването през август. Лек ръст отбелязва „Има такъв народ" с 15.9% подкрепа през септември. ДПС получава 10.4%, Демократична България - 9.9 на сто. Към днешна дата пет партии са сигурни участници в следващия парламент, като формацията около Мая Манолова и Обединени патриоти запазват шансове за представителство в следващото Народно събрание, твърдят социолозите.
Протестите предизвикаха спад в оценката за работата на парламента и правителството и в обществената подкрепа към основната управляваща партия.
Сравнението между изследванията на „Тренд" през август и септември не отчита промяна в тази тенденция, но вече се наблюдава известна стабилизация в динамиката на обществените нагласи. Оценката за работата на парламента и правителството отново се влошава, но този месец с минималните 2-3%, а подкрепата за ГЕРБ се задържа на сходни нива.
За необходимостта от предсрочни парламентарни избори също липсва динамика, като през септември 47% твърдят, че са необходими предсрочни парламентарни избори, а 37% са на обратното мнение.
Подкрепата за протестите също стои непроменена (62% ги подкрепят, а 30% не ги подкрепят), както и скептицизмът, че те ще доведат до оставка - 42% смятат, че протестите няма да доведат до оставка на правителството, а една трета смятат, че ще доведат.
Мнозинството от интервюираните (55%) не подкрепят блокирането на ключови кръстовища от протестиращи, а 35% ги подкрепят.
На въпрос има или няма нужда да се приема нова конституция на България, над една трета отговарят с „не знам / не мога да преценя". 29% са на мнение, че има нужда от нова конституция, а 37%, че няма.
Най-сериозна подкрепа (83%) сред промените събира намаляването на броя на народните представители от 240 на 120. Другата промяна, която събира висока подкрепа, е намаляването на мандатите на „тримата големи" в съдебната система от 7 на 5 години, като 72% подкрепят, а 7% не подкрепят тази промяна.
Останалите инициативи остават по-чужди на респондентите. Напълно логично е подобна сложна конституционна проблематика да поражда повече натрупвания в отговорите „не знам / не мога да преценя".
Така например, половината от запитаните не взимат позиция относно въвеждането на индивидуална конституционна жалба, но сред тези, които изразяват мнение, по-голямата част подкрепят (43%) и само 6% против. Премахването на институцията на Велико народно събрание пък е единствената промяна, за която по-голямата част са против (32%), а подкрепят 28%. Най-голям дял обаче не знаят или не могат да преценят. Близо половината (46%) пък не взимат отношение и към създаването на съдебен и прокурорски съвет, които да имат законодателна инициатива.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай