Агенция "Фич" (Fitch Ratings) потвърди късно в петък рейгинга на България на ниво ВВВ със стабилна перспектива (тя бе понижена през април, докогато бе положителна), което бе коментирано в събота от премиера Бойко Борисов във "Фейсбук" с думите "Тези данни ни показват, че сме на верния път. И ни мотивират да работим още по-усилено, за да се справим заедно с предизвикателствата. С поредната положителна експертна оценка на авторитетната международна агенция ние отговаряме и на критиките към нас."
Преди това финансовото министерство разпространи съобщението за оценката на "Фич", но като подбра позитивните за правителството места и премълча посочените проблеми или използва само най-общи фрази за тях и даде само препратка към оригинала на английски език.
А в оригинала пише, че оценката е изключително несигурна, тенденцията е тя да се влоши и в бъдеще се задават куп големи проблеми, включително този, че ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението ще нараства по-скоро заради намаляване на населението, отколкото заради бърза и догонваща Европа експанзия на икономиката.
В последния си брой британското сп. "Икономист" посочи, че към 2050 г., т.е. за 60 години от падането на комунизма в България, тя ще е изгубила 39% от населението си спрямо 1989 г. "На Балканите раждаемостта е ниска и на места е сходна с тази в Западна Европа, но понеже тук практически няма плащащи данъци имигранти оскъдни са и средствата за пенсии", пише изданието.
Ето какво се казва в съобщението на "Фич":
Според агенцията рейтингът на България се поддържа от силни позиции по външните задължения, фискалната политика и политическа рамка, дефинирана от членството на ЕС и валутния борд. Но веднага след това се казва: "Рейтингът е ограничаван от ниските нива на доходи на населението в сравнение с другите държави с подобна оценка и неблагоприятна демографска картина, която може да пречи на растежа и в дългосрочен план да натежи на правителствените разходи".
Стабилната перспектива в оценката на България е мотивирана с относителната стабилност на икономиката в пандемията заради традиционната пестеливост на бюджетните разходи и значителни валутни резерви (46.9% от БВП в края на юни), но също така и на "много значителните трансфери от ЕС в този период". Иначе казано "Фич" посочват, че държавата е пестелива в разходите си в момент на много тежка криза, местният бизнес няма да може да осигури достатъчно приходната част и ще се разчита на резерви и на милиарди евро, идващи от данъкоплатците на другите европейски държави.
Включването на България във валутния механизъм ERM II (наричан още преддверието на еврозоната) и придвижването към въвеждане на единната валута ще помогне за фискална и макроикономическа стабилност и според "Фич" това е много важна крачка за България. Но веднага се напомня, че еврото може да смени лева не по-рано от януари 2024 г. и че междувременно правителството е поело ангажимент да се бори с корупцията и прането на пари и да извърши още реформи в правораздаването. Трябва да се покрият и т.нар. критерии за конвергенция, които не са свързани само с трайното поддържане на ниска инфлация, но отново са обвързани с борба с корупцията, както е посочено в доклада на
Прогнозата на "Фич" за икономиката през тази и следващата година е, че свиването ще е 5.7% от БВП (леко влошаване спрямо прогнозата от 5.1% през април), последвано от растеж от 4.4% през 2021 г. но в краткосрочен план рисковете се увеличават, независимо от увеличените бюджетни разходи от правителството на Борисов. Освен това през 2022 г. растежът ще се забави до 3.2%
"Към края на 2021 г. БВП на глава от населението ще се върне на нивото от 2019 г. , но това отчасти ще се дължи на продължаващата загуба на население. Подобряването на перспективата ще зависи основно от възстановяване на търсенето на български износ и от ограничаване проблемите на пазара на труда благодарение подкрепящите мерки на властите. Очакваме безработицата да се увеличи от 4.2% през 2019 г. на 7.5% през 2020-2021 г. с постепенно намаляване след това."
От агенцията казват, че има несигурност как точно ще се отрази сегашната криза в среднорсрочен план на българската икономика и особено какви ще са дългосрочните ефекти за частните инвестиции, както и колко ще се влоши демографската картина. Страната ще получи най-много пари в ЕС (42% от БВП за 2019 г.) в периода 2021-2027 г., но много зависи "ефективната употреба на тези средства, комбинирана със справяне със структурни ограничения, за да се постигне по-висок потенциал за растеж".
Веднага след това "Фич" от допълват, че към момента политическите перспективи в България са помрачени от политическото напрежение - докато правителството е под натиск за повече върховенство на закона и борба с корупцията, Бойко Борисов предлага нова Конституция.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай