От 30 анализирани проби краве сирене на различни марки в 16 водата е над 70%, а в 10 е между 62-70%. Това показва последното изследване на асоциация „Активни потребители“, представено днес пред бТВ от Богомил Николов. Заглавието е "Водата превзема сиренето".
Изследваното сирене е закупено от търговски обекти в градовете София, Пловдив, Варна, Русе, Перник и Велико Търново. Всички са на цена до 10 лв. за килограм и повечето са в насипно състояние, а не предварително пакетирани.
При изискване на БДС за водно съдържание до 54% се допуска толеранс на отклонение до 62% и се оказва, че 87% (в 26 от 30) от тестваните търговски марки водното съдържание е над 62%, а в 53% (в 16 от 30) от пробите водата е над 70%.
През годините
През 2005 г. в нито една марка сирене не е установено наличие на вода над 62%. През 2008 г. процентът на оводнените сирена е 4,8%, през 2011 г. е 42%, а през 2016 г. е 27,8%.
Резултатът от изследването тази година е един печален рекорд за млекопреработващата индустрия, който едва ли има аналог в световната практика, коментират от „Активни потребители“.
Ето какво още любопитно добавят от "Активни потребители":
Методи за задържане на повече вода в сиренето:
Технологични – това са случаите, когато сиренето не зрее достатъчно или когато нарязаните буци не се отцеждат и пресоват. По този начин не може да се постигне драстично повишаване на водното съдържание.
Влагозадържащи химикали – са например нишестетата и различни полизахаридни технологични добавки и гелосващи/желиращи агенти (Е номера). Повечето от тях са разработени за сладкарската промишленост, но се прилагат и от производители, искащи да вкарат вода в сирена и месни продукти. Понякога за тази цел се използват и растителни протеини, и различни соли, или комбинации от всичко изброено.
Нетрадиционни ензимни препарати – при производството на сирене се добавят ензими за коагулация на протеините. Това е традиционна стъпка. През последните години в млекарския сектор навлизат обаче ензими с много по-различна функция. Основен представител на „иновациите“ е трансглутаминазата. Този ензим, вместо да разгражда млечните протеини, което спомага за по-доброто храносмилане от хората, има коренно различно действие. Трансгутаминазата - образно казано - омрежва белтъците. Тя свързва веригите на отделните протеини в едно цяло. По този начин продуктът става механично по-здрав и задържа повече вода, без да се разпадне. От практическа гледа точка се получава „сирене“ от по-малко суровина, вместо мляко там има вода. Заедно с това трансглутаминазата консервира продукта, като пречи на традиционните ензими, наречени протеази, и млечно-киселите бактерии да разграждат казеина на млякото.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай