Маймунската радост, че договорът за отдаването на летище София на концесия беше официално подписан от министъра на транспорта Росен Желязков и партньорите от обединението "Соф Кънект", остави в ъгъла поредното незачитане на законите в страната. И този път по указания на един човек – „стабилнократът”, както го наричат на Запад - Бойко Борисов. Концесията е за срок от 35 години, в които се очакват инвестиции за 608 млн. евро и 24.5 млн. евро годишна концесионна такса. Тези пари - по заръка на премиера и прокарани през Закона за държавния бюджет, ще отидат за покриването на част от огромните дългове на Български държавни железници.
Това е уникална ситуация, защото по принцип парите от концесиите през тези години - 875.5 млн. евро (или почти 2 млрд. лв.) трябва да отидат в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система - т. нар. Сребърен фонд. А това би увеличило рязко набраните в него средства, въпреки че
властта традиционно заобикаля този свой ангажимент.
„Законът за бюджета е по-силен от специалния закон за фонда”, обясниха топ юристи. Така че чисто юридически проблем няма.
„Проблемът е в това, че се ощетяват бъдещите пенсионери за сметка на инвестиране в един нереформиран сектор”, коментира Лидия Шулева, призната за един от създателите на Сребърния фонд.
„Но има и втори, дори по-сериозен проблем – акцентира Шулева - харченето на държавните пари”. Става дума за чиста проба държавна помощ за БДЖ, която по принцип е забранена в ЕС. Дали тази операция е нотифицирана в Брюксел и има ли разрешение за нея едва ли ще научим от това правителство, обясни тя.
„Цялата работа е в това, че ако парите се превеждат в Сребърния фонд, властта не може да ги пипа
заради законова забрана, а насочени към БДЖ те могат да бъдат харчени произволно, а вероятно част от тях и окрадени. Вместо БДЖ отдавна да е приватизирана (или поне част от нея), да не говорим, че трябваше да се пуснат и частни железници, които да поставят БДЖ в конкурентна среда”, каза още Шулева.
По последни данни на Министерството на финансите общият паричен ресурс на фонда към 30.06.2020 г. е в размер на 3.250 млрд. лв., от които 3.236 млрд. млн. лв. са депозирани в отделна сметка в БНБ. В отчета, от министерството си признават, че „в изпълнение на разпоредбите на чл.1, ал.4 и чл.11, ал.3 от Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система във връзка с чл. 129, ал. 12 от Кодекса за социално осигуряване през месец юни 2020 г. по сметка на фонда са трансферирани средства в размер на 13,96 млн. лв.“ Това е смешно ниска сума, но тя не е прецедент. Слабата събираемост на средства във фонда се илюстрира и от други данни. За първото тримесечие на тази година във фонда са постъпили 13.98 млн.лв., през април - 5.28 млн. лева. За цялата минала година постъпленията са 181.85 млн. лв. , а за предходната 2018-а - 16.54 млн. лева.
„Сребърният фонд е мъртъв“.
„Трите милиарда лева в него вече са част от Фискалния резерв; приходи в него отдавна не постъпват, а активното му управление е забравено дори като идея”, каза още Шулева.
„За десетината години на съществуването си във фонда трябваше да са натрупани поне 20 млрд. евро. Едва тогава би имало реален смисъл от тези пари”, това е заключението на бившият вицепремиер и бивш социален министър, основател на консултантска къща "Бизнес интелект".
След като Сребърният фонд беше създаден през 2008 г. с вноска от 2 млрд. лв., за последвалите вече 12 години в него е постъпил само 1 млрд. лв. – от приватизация и концесии. „Това е едно нищо”, смята Шулева.
„Това са жалки суми“.
На практика цялата сума е внесена като годишни депозити в Българска народна банка с решения на управителния съвет на фонда. Резервните пари за пенсии продължават да са с нулева доходност.
Консервативната инвестиционна политика, която се прилага при управлението на фонда обаче, осигурява постигането на положителна реална доходност, т.е. на доходност, надхвърляща темпа на инфлация за определен период. Така се изпълняват изискванията на приетите Дългосрочна инвестиционна политика на Държавния фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система и Средносрочната стратегия за инвестиране на средствата от него през периода 2018-2020 година.
Според тези два документа, сегашните пазарни условия не предполагат реализирането на висока доходност
при избраните ниски нива на инвестиционен риск, поради което най-добрата алтернатива за инвестиране на средствата от Сребърния фонд ще продължи да бъде под формата на депозит в Българската народна банка.
И с невъоръжено око се вижда, че постъпленията в него са повече от смешни. А идеята на съществуването на Сребърния фонд е да подкрепя пенсионната система. Но средствата в него са толкова малко, че биха стигнали за изплащането на пенсиите само за няколко месеца.
През 2060 г. недостигът на пари в държавната пенсионна система
ще надхвърли 9% от БВП на страната, колкото е сега целият разход за пенсии. Тази прогноза на НОИ, естествено, е условна, но засега не се виждат предпоставки за сериозен позитивен обрат в демографията, който да спре застаряването и намаляването на населението. А това очертава неприятна дилема за бъдещите управляващи - да намалят парите, необходими им за други сектори или пък да увеличат данъците, които обаче ще бъдат поети от все по-малък брой работещи хора.
Въпреки бюджетните излишъци през 2016 и 2017 г. по това перо няма постъпления. Но по закон 25% от реализирания излишък на държавния бюджет трябва да се превеждат във фонда.
При така очертаващата се ситуация на практика концесиите са единственият източник на приходи в Сребърния фонд през последните пет години. Постъпленията от приватизация отдавна пресъхнаха, а от бюджетните излишъци в него не е преведен нито лев.
При създаването на резервния пенсионен фонд през 2008 година идеята бе той непрекъснато да се пълни от приходите от приватизация и от концесии, а средствата в него да се множат, като се инвестират разумно - в съответствие с ясна стратегия и законов регламент. За този период обаче фондът нито се управлява, нито се пълни според изискванията на закона.
Вредата от Симеон Дянков
По време на първото правителство на ГЕРБ - по предложение на тогавашния финансов министър Симеон Дянков, бе създаден законов механизъм за отклоняване на постъпленията от приватизация и използването им за други цели. Държавни дружества преди продажба бяха прехвърляни в Държавната консолидационна компания, която на практика ги продаваше и превеждаше постъпленията като дивидент за държавата. Според експерти от БСК, по този начин са отклонени около 500 млн. лева.
През ноември 2017-а правителството прие (както вече бе споменато) Дългосрочна инвестиционна политика на Държавния фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система (т. нар. Сребърен фонд) и Средносрочна стратегия за инвестиране на средствата от него за периода 2018-2020 година. Двата документа са одобрени от управителния съвет на фонда и предвиждат запазване на прилагания досега консервативен подход: активите да се управляват, като се спазват принципите на надеждност, ликвидност и прозрачност.
„Когато създавах Сребърния фонд, аз оставих 200 млн. лв. дефицит в НОИ, това беше около 8 процента”, припомни тя. В момента дефицитът е над 40% и като сума е над 4 млрд. лева. „Пенсионната система оттук нататък е обречена да се дофинансира само от данъци”. Такава е песимистичната прогноза на ексминистър Шулева.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай