Първоначалните мерки бяха кризисни и със сигурност помогнаха на системата да се справи доста добре, но сега е моментът да размишляваме върху тях и да потърсим нови. Това са решения, които засягат десетки хиляди семейства, и това е ниво на отговорност, с което рядко лидерите се срещат. Този текст няма за цел да критикува минали събития, а да отвори пространство за размисъл у хората, пред които предстои взимането на последващите решения.
Важно е да се отбележи, че децата се нуждаят от общуване и социално взаимодействие като част от своето учене. По време на изолацията (особено в първите месеци) много от тях загубиха връзката с връстниците си, както и със значимите си ментори - учителите. Това провокира у някои от тях и загуба на усещането за посока и успех. Особено остро този въпрос стои за онези деца, които произхождат от неблагоприятна социална среда или нямат добре изградени връзки с връстниците си.
Предизвикателствата
Образователните лидери са изправени пред трудности, свързани със:
- страховете на родителите, децата и учителите;
- наложената дистанцията и нейното влияние върху общуването;
- училищното пространството и неговата организация;
- гъвкавостта на учебните дейности;
- оценяването; учителите с техния капацитет и демографски характеристики;
- рисковите групи; обезпечеността с подпомагащ персонал в училище;
- както и всичко, което знаем от теории за ученето за процеса на преподаване и учене.
Визирам само училищната възраст, защото това като че ли е най-влиятелното решение, което трябва да се обмисли. Но никак не подценявам предучилищното образование и университетите, защото те също влияят на системата на средното образование.
Факторите, които повлияват такова решение (без да пледирам за пълна изчерпателност):
1. Медицинската информация и качеството на грижа- изследвания, оборудване, лекари, протокол на действие
2. Доверието в институциите
3. Разбирането и убедеността в спазването на правилата
4. Автономността на училищата
5. Моделът на работене на родителите (дали и двамата работят на пълен работен ден, имат ли възможност за хоум офис, има ли на разположение друг възрастен, който да подпомага родителите)
6. Регулациите за употребата на лични данни
7. Доверието в обществените медии
8. Предишният опит на институциите с подобни кризи и управлението им
9. Лидерството
За децата и младите хора училището е мястото, където се реализира правото им на образование и се полага основа за тяхното личностно, гражданско и професионално развитие. В този смисъл училището е много важна част от техния живот и този на обществото. Министерството на образованието и науката (МОН) заяви своята воля новата учебна година да започне на 15 септември присъствено за всички ученици, като всяко едно училище трябва да има един добре разработен план за започване на учебната година.
Какво имахме преди пандемията
1. Учители, които познават децата и родителите в класовете си
2. Ясен учебен план и учебно съдържание, структурирани в учебна година
3. Достъп до образователни услуги като ресурсна грижа, логопед, групи за допълнителна подкрепа
4. Психологическа подкрепа
5. Групи за самоподготовка и консултации по предмети, в които с подкрепата на учител децата се справят с домашните и научаването на учебния материал
6. Групи за извънкласни дейности, организиращи свободното време на децата
7. Клубове по интереси
Училището включваше структуриран всекидневен училищен живот, съвместно обучение и опит, а също така срещи с приятели. В голяма степен животът на децата бе предвидим и добре организиран. Коронавирусът изправи децата и младите хора пред временната загуба на подкрепа и надеждни лица, които се грижат за доверието и преподаването.
Кого засегна най-много дистанционното образование
1. Децата, живеещи в трудни икономически и социални условия. От една страна много от тези деца, нямат достъп до технически средства, от друга страна споделят общо пространство с братя и сестри, а често и родителите не могат да помогнат по време на учене.
2. Децата с ментални и поведенчески дефицити. Колегите споделят загриженост, че тези децата трудно се адаптират към дистанционното обучение по време на пандемия. Поради дефицита на внимание и ограничения достъп до допълнителни образователни услуги много бързо се връщат назад в образователните си постижения. Често и за родителите е трудно да подпомагат ученето. Някои от тези деца все още са в институции и прекараха цялото време на пандемия в тях.
3. Деца на родители, които се връщат от чужбина. Това са деца (може би тепърва ще знаем техния брой, които са се върнали в България - срещат трудности с езика, не познават добре българската образователна система, нямат изградени трайни приятелства с връстници).
4. Деца, чиито родители работят и живеят в чужбина, а те самите се отглеждат от разширеното семейство - баби и дядовци, роднини и настойници.
5. Децата от професионалните гимназии, чиито обучение изисква провеждането на учебни практики в специални условия.
Ползите от дигитално образование в България
1. Учителите направиха огромен скок в ползването на дигиталните технологии. Изгради се доверие между семействата и учителите, което от голяма полза за управлението на процесите. Родителите влязоха в обувките на учителите и усетиха, че не е лесно. Това задълбочи благодарността към ефективните учители, но осветли и липса на умения при други. Умения за даване на инструкции, поддържане на емоционален контакт, самоконтрол, подкрепа.
2. Дистанционното обучение се отрази добре на по-срамежливите деца и им даде възможност за изява.
3. Дистанционното обучение даде възможност за персонална обратна връзка, което е един от на-важните фактори за познавателния успех на децата.
4. Учителите развиха механизми за взаимна подкрепа.
5. По-голяма част от децата развиха умения за самостоятелно учене. Сега е важна рефлексията върху силните страни в ученето.
6. Училищните управленски екипи натрупаха сериозен опит в осигуряването цялостна организация на дистанционния учебен процес, както и на безопасни условия при външното оценяване и матурите.
7. Множество образователни платформи и ресурси се отвориха за свободен достъп.
Последици от дигиталното образование
1. Задълбочиха се различията, когато става въпрос за бедност, липса на достъп до технически средства, лично пространство вкъщи, възможност за помощ от родителите.
2. Децата изгубиха естествената си среда на общуване, а именно тази на връстниците.
3. С дистанционно обучение се намали тревожността, и се стимулира изявата на по-интровертните деца.
4. Избегнаха се фактори като шум, агресия, тормоз.
5. Част от децата участваха пасивно или изобщо не се включваха, но пък други развиха умения за взаимопомощ и дистанционно работене в екип.
6. Задълбочиха се връзките между децата в класовете, където има изградена кохезия, но там, където я няма, децата откриха нови форми на тормоз и обиди срещу съучениците си. Колегите споделят, че се наблюдава трансформирането на агресията в дигитална.
7. Въпреки достъпа до образователни платформи намаля интерактивността в учебния процес.
8. Увеличи се времето за подготовка на учителите.
9. Оценяване се базира най-вече на самостоятелната работа на децата вкъщи (с или без помощта на родителите) и участието им в разработване на презентации и проекти.
10. Отвори се пространство за креативност.
Мерките в различните държави
Въпреки че пандемията е глобално явление, нейното въздействие е силно оформено от решения, взети от отделните правителства:
- Медицински протокол за действие в училище, базиран на изследвания и лекарски препоръки (Германия)
- Платформи за електронно обучение (България)
- Родителите на децата от детските градини и началния курс получиха допълнителен отпуск, за да останат с тях вкъщи, тъй като икономиката продължи да работи (Германия)
- Всяко семейство, в което има ученик, получава допълнителни детски или еднократна помощ в началото на учебната година (България, Германия)
- Образователни медиатори, които помагат за образованието на деца от уязвими групи, като носят в домовете образователни материали на хартия (България, Германия)
- Програми за ранно връщане на децата със специални образователни потребности (СОП) в училище в малки групи, на разстояние, с допълващи програми (САЩ)
- Всички деца завършваj учебната годинаq без да повтарят на класа, но в средата на следващата учебна година може да бъде преценено да се върнат клас назад (Германия)
- Учителите водят телефонни или скайп разговори, които са насочени към мотивация и подкрепа на децата. Оказват се много важни за емоционалния свят на децата и запазване на връзката с училището (Великобритания)
- Програми за квалификация на учителите за работа в дигитална среда (почти във всички държави)
- Национална мрежа от обучаващи родители, осигуряващи онлайн обучение на родители (Румъния)
Какво още може да се направи
Програми за наваксване, но не от типа "More of the same", а такива които калибрират познанието спрямо реалните дефицити на детето и поставят акцент върху силните му страни в ученето, ползващи задвижващите сили на конкуренцията и сътрудничеството в групата.
Програми за рефлексия върху стилове на учене, организация, саморегулации и всичкоq което работи в полза на детето и неговата памет и внимание.
Програми за психологическа подкрепа на деца, родители и учители, адресиращи страхове, негативни мисли, преживявания.
Програми за учителско лидерство, базирана на конкретния контекст на всяко училище и професионалното развитие каuто на всеки учител, така и на общността като цяло.
Възможности за групи на открито - ползване на класни стаи на открито, паркови пространства, дворове, изобщо всички възможности, където могат децата да бъдат на чист въздух и сред природата.
Преразглеждане на училищния фонд на ниво общини и отваряне на повече пространство, за да учат децата в по-малки групи. Това включва и осигуряване на допълнителни човешки ресурси - допълнителни учители, доброволци, асистенти.
Разработване на програми с кинестетични упражнения в полза на ученето. Важно е да се научим как поддържаме децата физически активни по време на виртуалното учене.
Програми за обучeние на родители как да подпомагат процеса на учене биха били много полезни.
Летни училища и форми на интерактивни занимания, стимулиращи паметта, вниманието, ученето, наваксването.
Създаване на групи от съветници и ресурси за подкрепа на учителите, за да бъдат подкрепени социалните и емоционални потребности на всеки, свързани с Covid.
Ясни правила за работене на учители и специалисти, които принадлежат към рисковите групи.
Онлайн механизми за постоянна връзка между училищните ръководства и родителите, както и другите подпомагащи институции.
Съществува висока степен на непредвидимост за бъдещето, но можем спешно да обсъдим големите, смели въпроси, които ще ни помогнат да се подготвим за предстоящите промени. Covid-19 показа, чe нямамe контрол върху всичко, така че повече креативност, автономност и персонални стратегии за справяне, както за децата и техните семейство, така и на учителите, биха били от полза.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай