България ще получи почти двойно повече средства от ЕС спрямо предходния програмен период в резултат от споразумението, постигнато от Съвета на ЕС. В периода 2021-2027 г. се очаква България да има достъп до близо 29 млрд. евро, което е докато през текущия период 2014-2020 г. сумата е около 13,3 млрд. евро, посочиха от Министерството на финансите.
Финансовата рамка за нашата страна изглежда по следния начин:
По многогодишната финансова рамка - 16.7 млрд. евро за периода 2021-2027 г. и допълнително от Фонда за възстановяване - общо 12,3 млрд. евро, от които 7,7 млрд. евро грантове и 4,55 млрд. евро нисколихвени заеми. Това означава, че 62% от допълнителните средства за възстановяване на икономиката от глобалната пандемия ще бъдат безвъзмездни, а останалите 38% ще трябва да се връщат.
Най-много грантове се очакват по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост (6,23 млрд. евро) и на Фонда за справедлив преход (общо 1,2 млрд. евро). Страната ни ще получи допълнителен грант и по линия на Кохезионната политика - 656 млн. евро, и за развитие на селските райони - 188 млн. евро.
“По принцип, общата сума не е променена - така че индикативните разпределения отпреди 2 месеца могат да се гледат като бенчмарк. Има малки промени, тъй като разместваха средствата между различните фондове”, коментира за Мениджър Нюз икономистът Георги Ангелов. „Затова изказванията на политически лидери вероятно са по-точни от предишните индикативни разпределения - но не са много по-различни като обща сума“, добави той.
Все още липсва официален документ на Съвета на Европа с разпределението на сумите, но според изявления на различни политически лидери страните в ЕС ще получат съответно:
Гърция - 72 млрд. евро,
Румъния - 79.9 млрд. евро,
Италия - 210 млрд. евро,
Естония - 8,3 млрд. евро,
Малта - 2,25 млрд. евро,
Хърватия - 22 млрд. евро,
Полша - 160 млрд. евро
Трите държави, които ще получат най-голяма подкрепя спрямо своя БВП са Хърватия, България и Гърция.
България успя да отстои ключовите си интереси и да излезе от преговорите с повишен национален пакет по приоритетната за страната Кохезионната политика /КП/, като бе договорен национален пакет, надвишаващ с 597 млн. евро този от настоящия програмен период, добавят от Министерството на финансите. Като най-голямо постижение в преговорите по МФР според министерството следва да се отличат договорените допълнителни целеви средства в размер на 200 млн. евро за по-слабо развитите региони на страната по линия на Кохезионната политика, предназначени за засилване на конкурентоспособността, растежа и създаването на работни места в тези райони. По този начин средствата за България от КП се увеличават с общо 797 млн. евро спрямо националния ни пакет за КП в настоящата МФР 2014-2020 година. В същото време обаче средствата за Фонда за справедлив преход за въглищните райони са били намалени четири пъти, съобщи евродепутатът Радан Кънев. "България трябва да изготви Национален план за възтановяване и реформи, за да има достъп до тези средства. Такъв към момента няма", добави още Кънев.
Запазват се значително по-високите настоящи нива на съфинансиране от ЕС за Кохезионната политика и за Общата селскостопанска политика (ОСП), добавят още от МФ. Също така, за 2021-2026 г. в КП има запазване на т.нар."правило N+3", даващо по-дълъг срок за изпълнение на проектите преди автоматичното отписване на бюджетните кредити. Директните плащания и пазарните мерки на ОСП също нарастват с около 305,5 млн. евро. Значително е повишението и по фондовете, свързани с миграция и сигурност. По тях се очакват със 143 млн. евро повече спрямо настоящите пакети.
На финалната част от преговорите беше договорен по-висок размер на компенсацията на националните разходи за събиране на мита, които държавите членки да задържат - приоритет, които системно бе отстояван от България, изтъкват от министерството. От Министерството посочват като положително развитие за страната ни включването на корекционен механизъм, отчитащ благосъстоянието на държавите членки, и гарантиращ намаляване на вноските на България по новия собствен ресурс от вноски на база нерециклирани пластмасови опаковки.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай