Петък, 27 Декември 2024

България МОН предлага задължителна предучилищна подготовка за 4-годишните

 България МОН предлага задължителна предучилищна подготовка за 4-годишните
Публикация   16 Юни, 2020   /     akcent.bg   /     989

Детската градина - това е най-силната интеграционна мярка, отбеляза Красимир Вълчев

   Детската градина - това е най-силната интеграционна мярка. Това заяви по време на пресконференция образователният министър Красимир Вълчев.

"Учителите в градините правят чудеса. А България има една от най-достъпните системи за предучилищно образование", отбеляза още просветният министър.

   Той съобщи, че ще могат да бъдат изградени около 50 нови детски градини, а близо 50 ще бъдат надградени.

По повод приключването на учебната година днес, Красимир Вълчев свика пресконференция в МОН, на която представи и предложения за промени в Закона за предучилищното и училищното образование.

   "Учебната година приключи за седем от петте класа. В края на април постигнахме консенсус учебната година да приключи дистанционно. Училищата са отворени само за практики и повишаване на оценките, както и за групови дейности, посочи още Вълчев.

   Министърът заяви, че 54 000 деца, които не са могли да се възползват от дистанционното обучение, участват в присъствени дейности.

  Той обяви, че учители и ученици могат да се срещат и това се е случило с децата от 1 и 3 клас.

   Стартирали са и дейностите по интереси.

   Вълчев обяви, че днес са внесли предложение в Министерския съвет за изменение в Закона за предучилищното и училищно образование.

   "Промените са основно в три посоки - въвеждането на задължителната подготовка на децата на 4 години, контрол върху настоятелствата и недопускане на загуба на земеделски земи при образуване и закриване на училища, както и обучението в електронна среда", посочи Вълчев. 

   Във връзка със задължителния обхват на децата на 4 години, той добави, че това е възрастта, която е най-важна за когнитивното, социално-емоционалното и езиково развитие на децата. 

   "Лишаването на децата от образователна среда в този период е пагубно за тяхното образователно развитие, особено когато става дума за деца, чийто говорим език в семейството не е български. Всяка допълнителна година има значение за техните образователни резултати. Нашите анализи показват, че децата, които са били обхванати в предучилищна връзка от семейства, в които майчиният език не е български, а и често липсва отношение към образованието, много по-често достигат до гимназиално образование и придобиване на професионална квалификация", посочи министърът.

   До 2023/2024 Столичната община трябва да осигури места за 4-годишните.

   Образователният министър съобщи, че по проведената анкета сред 5 600 учители, 92% от участвалите виждат голяма разлика в образователните резултати между обхванатите и необхванатите в предучилищно обучение 4 –годишни деца.

   "Между 91 и 92% са включените деца на 5 години в системата на предучилищно образование, едва 78% са 4-годишни. 14% са необхванати деца, предимно от семейства, в които липсва отношение към образованието и майчиният език не е български. Преди всичко ще бъдат обхванати тези деца", уточни той. 

   По думите му това кореспондира и с темата с недостига на места в детските градини.

   "Дори при сегашния брой места в детски градини Столичната община и големите градове декларират, че могат да осигурят подготовката на децата на 4 години. Ние предлагаме тя да се осъществява само в детските градини, не в училищата. Това не означава, че недостигът на места в Столична община ще изчезна, той ще се прехвърли към 3-годишните", допълни той.

   По този повод МОН предлага 3-годишна програма на стойност 210 милиона за строене и реконструкция на детски градини и училища.

   "За тази и следващата година можем с достатъчна доза увереност да кажем, че ще бъдат предоставени минимум 140 милиона лева".

  Промените в Закона за предучилищно и училищно образование ще касаят и промени в самия начин на обучение и прехвърлянето на част от него в електронна среда. Въпреки това, министър Вълчев отбеляза, че присъственото обучение категорично остава най-доброто.

   "Прякото взаимодействие с учителя е най-доброто, но днешните деца ще учат все повече от електронни устройства и не можем да пренебрегнем това. Образователните системи трябва да намерят баланса между пряко и електронно обучение, целта е да се мотивира интересът за учене у децата и да се повишат образователните им резултати. Предлагаме при извънредни обстоятелства и невъзможност да се присъства при дървени и грипни ваканции веднага да се преминава в обучение в електронна среда, според нас вече системата е подготвена. Годишно децата губят 10% от учебното време при необходимост да отсъстват", посочи Вълчев.

   Едно от предложенията на МОН е и 20% от часовете да преминат в електронна среда, за да не се налага учениците да става прекалено рано или да си тръгват прекалено късно от учебните занятия. 

   По думите на Вълчев ранното ставане действало демотивиращо на децата, а късното им прибиране при двусменен режим е предпоставка за инциденти. 

   Предложението е за учениците след 4 клас и за училищата с одобрен проект за иновации.



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha