Най-интересният засега свидетел срещу Атанас и Пламен Бобокови е бившият им изпълнителен директор Васил Богданов. Това става ясно от разпространен от прокуратурата протокол на разпита му.
Той идва по познатата вече схема на държавното обвинение - публикуван е поради високия обществен интерес. Но този път има и друго: и... „по повод тиражираните в медиите поредни неверни обстоятелства от защитници на обвиняеми и подсъдими лица, уронващи престижа на съдебната власт, и в частност на Прокуратурата на Република България“.
Явно става въпрос за откритото писмо отпреди 4 дни на адвоката на Атанас Бобоков – Илиан Василев, до медиите. В него той посочва, че Бобоков е обвинен само за участие в организирана престъпна група (ОПГ), без да му е казано дори с какви престъпления се е занимавала.
Та, разпространеният разпит е на В. Богданов. - изпълнителен директор в продължение на 9 години на дружеството на Бобокови за рециклиране на батерии. Свидетелят също така е и сред обвиняемите. Той заявява, че „всичко това се е стоварило върху него“, и че не е част от никаква ОПГ. И си помня доста неща, най-вече относно отпадъчния материал от батериите – полиетиленов сепаратор. Но говори и за оловни шлаки и др. изключително опасни отпадъци, за които отбелязва, че остават в България.
След като дружеството на Бобокови прекратило договора си с германска фирма за обезвреждане на отпадъци и престанало да ги праща там, изпаднало в затруднения какво да прави със специфичния отпадък. Братята решили сами да създадат мощности да го управляват - т.е. преработват. Самият В. Богданов до днес твърди, че в България такива възможности изобщо няма, тъй като става дума за инвестиции за десетки и милиони евро.
Въпреки това му бил представен човек като контрагент от фирма, която вече щяла да се заеме с управлението на отпадъка.
Фирмата си направила ... площадка в Лом, където започнали да го трупа.
"Всичко вървеше наред, до момента в който РИОСВ-Моната направи проверка на площадката и веднага бяха информирани от местния ръководител на РИОСВ, че има нарушения на площадката, че не извършено третиране на отпадъка. Той само се транспортирал, складирал. В голямата си част е и в насипно състояние. Нарушени са всички законови изисквания, включително и за капацитета на площадката, че не са извършени никакви дейности по преработката, тъй като площадката не разполага с електричество и вода. Ако законовият капацитет за съхранение е бил в рамките на 50 тона, ние сме имали няколко стотин тона на площадката.“
Ударили обаче на сериозен камък с местната шефка на РИОСВ, става ясно от думите на изпълнителния директор. Тогава на хоризонта се появил Плевен (местният бивш шеф на РИОСВ Габриел Савов е съобвиняем по делото, б.р.).
"След като не можеше да продължи депонирането на този отпадък в Лом, г-н 3. обясни, че ще трябва да се премести дейността на фирмите в гр. Плевен. По неговите думи, там имаме пълна подкрепа на кмета, на областния управител, на шефа на РИОСВ. Всичко това е било благодарение на контактите на г-н Пламен Бобоков в МОСВ, включително и със зам. -министър Красимир Живков. На следващ етап явно се е подписал договор с новата фирма.“
Нещо повече – МОСВ издало разрешения за внос на площадката в Плевен и на въпросния опасен боклук - полиетиленов сепаратор, от фирмите на Бобокови в Румъния, Сърбия и Италия.
Обвиняемият посочва още, че е абсурдно, но на фирма, с която са сключили договор да обезврежда отпадъка, били плащани по 30 000 лв. на месец – а става въпрос за технологии, които струват десетки и стотици милиони евро, подчертава той.
"След като МОСВ разрешава внос на опасен отпадък, за който в България няма разработена сериозна и потвърдена технология за преработка, това за мен е престъпление. Сигурен съм, че няма такава технология, тя не е въведена...
Затова смятам, че МОСВ е проявило снизходителност по някакви причини и е позволило вноса на тези отпадъци. Както на полиетиленовия сепаратор, така и на оловните шлаки, които са още по-тежкият отпадък. Те също се внасят от заводи в чужбина", твърди В.Богданов.
Когато на едно посещение в Италия той отбелязал, че и там са купени допотопни съоръжения и нещата никак не са наред (братя Бобокови изтъкват с гордост своята инвестиция на Апенините - б.р.), просто бил посъветван:
"Тъй като аз се явявам в качеството си на изпълнителен директор, в правото си да правя това (констатации за нередности на дейността, б.р.), ми беше дадено да разбера, че не трябва да разпитвам много, много и най-добре да се прибера в България.”
Специалистът посочва, че по закон именно фирмата, която предоставя отпадък на друга фирма за оползотворяване, е длъжна да провери техническите възможности на оползотворителя. И още:
„Министерството издава разрешително за внос на оловна шлака в България, т.е. признава, че фирмата разполага с технология за третиране и обезвреждане и фирмите започват дейност. Натрупват хиляди тонове опасни олово съдържащи отпадъци, в които оловото е може би един от най-меките замърсители...
... Тези материали попаднали в почвата, водят до сериозно замърсяване на подпочвени води. Водят до сериозно увреждане на здравето на хората. Говоря за фирмата ....... която складира оловните шлаки. Това, което исках да кажа, че всички лица, заети в този цикъл на депониране на отпадъци, трябва да бъдат отговорни и да не допускат предаването му на фирми, която не разполага с качествена технология по оползотворяване."
Примерът с Швейцария
"Някъде през 2017-2018 г. отправихме запитване до швейцарското министерство за внос на отпадни акумулаторни батерии от Швейцария към България. Те ни поискаха информация относно технологичния процес, по който ще преработваме отпадъка, а също така поискаха подробна информация за възможностите на фирмите, които ще третират отпадъците, възникнали от преработката на този отпадък. Тъй като дружеството разполага с най-модерните мощности за преработка от отпадни акумулаторни батерии, в тази част ние нямахме абсолютно никакви проблеми - спомня си доскорошният изпълнителен директор.
В частта обаче, която касаеше опасните отпадъци, получихме сериозен отказ от швейцарското правителство и от швейцарското Министерство на околната среда, тъй като швейцарските експерти прецениха, че инсталациите и технологиите, с които разполагат дружествата за оползотворяване на нашите отпадъци, са несъстоятелни, не могат да извършат нужното по екологичен начин и че има опасност отпадъкът да бъде разпилян и депониран незаконно в държавата. Затова те ни отказаха разрешителното за внос.”
И 100 000 лични мотива
По-нататък от разпита обаче става ясно, че Бобоков е дължал около 100 000 лв. на човека, който свидетелства, при напускането му. Задържал ги е като гаранция – той да не „причинява щети“ на фирмите. След като обаче В. Б. се явил в СДВР и раказал какво знае, а и след като започнал в конкурентно дружество, бившият шеф му се обадил и казал, че не си спазва уговорката и съответно се простил с парите.
От думите му обаче става ясно още, че по депонирането на отпадъци дружествата на Бобокови са работели със сина на зам.-министър Красимир Живков, който, както е известно, също е в списъка с обвиняемите.
Досокоршният изпълнителен директор заявява, че изобщо пък не е и виждал площадката в Плевен, нищо, че на книга... той я е купил.
Той заявява ясно и за две бивши експертки от МОСВ – Е.П. и С. Б.
„Те бяха експертите, които се занимаваха с издаването на разрешителни и нотификации в МОСВ. Те са едни изключителни професионалисти. Вследствие на тази цялата история с боклуците, включително и италианските боклуци, доколкото знам (това не е информация, която имам от тях, никога не съм разговарял с тях по тези въпроси, въпреки че са ми колежки в момента) те са били притискани от някой в МОСВ да проявяват някаква снизходителност по определени въпроси, но не са били съгласни и са напуснали.“
Запитан от адвокатите – някога претендирал ли е сумата от над 100 000 лв., която му се е дължи от Атанас Бобоков „по писмен, по съдебен ред, официален начин”, той отговаря – не.
Също така досега подавал ли е сигнали в периода 2010-2019 г. до РИОСВ, МОСВ, прокуратура, полиция или до когото било, докато е бил изпълнителен директор, за каквито и да е нарушения.
Отговорът също е „не“.
В.Богданов също казва, че „италианските боклуци“ са дефиниция, която чул от медиите и че такива има на площадката в Плевен, а на тази в Лом имало български.
А на въпрос на адвокат Василев – кога се е решило, че ще работят с български фирми, след като са прекратили договора със споменатия германски контрагент, който утилизирал отпадъците, В.Б. отговаря:
„Заринахме площадката с отпадъци навсякъде, които бяха съхранявани неправомерно и трябваше по някакъв начин да се освободим.“
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай