Днес се отбелязва християнският празник Възнесение Господне, който е познат с народното название Спасовден.
В народния календар Спасовден се свързва до голяма степен с култа към мъртвите, обяснява етнологът д-р Ивелина Ефтимова, преподавател в ШУ "Епископ Константин Преславски".
Поверието гласи, че в четвъртъка преди Великден душите на мъртвите слизат на Земята и след 40 дни - на Спасовден, се връщат, посочва тя. Затова и след този празник е една от трите най-големи Задушници - Черешовата.
Като един от големите пролетно-летни празници - заедно с Гергьовден и Еньовден, Спасовден е свързан и с плодородието. Поверието гласи, че ако на този ден вали - годината ще е благодатна, разказва д-р Ефтимова. Тя отбелязва, че ако се случи денят да е сух, то тогава има обичай, при който млади моми и момци обикалят нивите и пеят песни за измолване на дъжд.
По-късно в селата са правени големи хора. На тях младите моми са обличали невестнески носии на млади булки и така - според поверието, са щели да се задомят до другия Спасовден, обяснява традициите експертът.
Друга част от празника е т.нар. "ходене на росен". Росен е билка, която цъфти срещу Спасовден и е твърде лековита - помага на болни и недъгави да оздравеят. За целта - те трябва да пренощуват в гората, за да се се отъркалят в росата на сутринта и така да поемат и лечебната сила на росена, казва д-р Ефтимова.
Често този ритуал е използван и от бездетни жени, за да заченат. В една патриархална култура - каквато е българската, ако едно семейство няма потомство, се счита за голямо нещастие и се прави всичко това да бъде преодоляно, допълва тя.
След Гергьовден обаче в гората има доста пастири със стада.
Често след "ходене на росен" - дали от лековитата роса или от случайна среща в гората рано сутрин, не е изключено булките да заченат и оттам идва изразът "Те ти, булка, Спасовден", обяснява д-р Ефтимова.
Народните традиции разглеждат празника по свой начин. Според тях на днешния ден изневярата е позволена. Но внимание – само за жените. Освен това, ако жената зачене в нощта на празника, се приема, че забременяването се е получило по свръхестествен начин и не се тълкува като потъпкване на клетвите във вярност. Тъй като в патриархалното общество продължаването на рода е най-важният дълг, стоящ пред човек, на този ден прелюбодеянието е позволено с цел регулиране на популацията в довъзрожденското общество. Защото не винаги причината за безплодието е в жената.
Безплодието се лекува като в нощта на Спасовден жената, която няма деца, преспива под растението Росен, смятано за самодивско цвете. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червена кърпа спасова пита, варена кокошка и вино. Хапват, пийват и т.н. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат.
Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната и да хукнат към селото, но без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Никой, дори съпругът, няма право да пита жената какво се е случило през нощта под самодивското цвете. Според разказите от различни части на българската територия почти без изключение бездетните жени раждали 9 месеца след Спасовден. Поради тази причина ритуалът срещу безплодие се е изпълнявал в продължение на десетилетия от всяко идно поколение. Този празник дотолкова се вкоренява в бита на българина, че незнайно точно кога се ражда и изразът „Те ти, булка, Спасовден!“. Шеговитото обръщение се свързва с мераклията мъж, който няма търпение и затова казва „Те ти булка Спасовден!“ Тоест, днес може.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай