Без обществено обсъждане, без предварителна оценка на въздействието, без финансова обосновка. В такъв вид се появиха в парламента промените в законодателството, с които държавата иска да влезе на пазара на горива, да прехвърли работата на държавния резерв в този сектор на новата "Държавна петролна компания", да промени правилата при данъчните и акцизни складове. Законопроектът вече е на вниманието на депутатите, въпреки че изброените в началото атрибути би следвало да са задължителни, когато Министерският съвет закононотворчества - или поне така пише в Закона за нормативните актове.
Въпросните законови промени бяха обявени преди дни от финансовия министър Владислав Горанов и от бъдещия принсипал на въпросната държавна компания - министъра на икономиката Емил Караниколов.
Що е то "Държавна петролна компания"?
Бъдещата "Държавна петролна компания" ще е със статут на държавно предприятие, а не на търговско дружество по смисъла на закона. Тоест - няма да има право да формира или да преразпределя печалба. Предприятието също така няма да подлежи на приватизация - това е изрично записано в проектозакона за промяна на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, чрез който се урежда статутът й.
Въпреки че с промените не се пипа законът за приватизацията, в който се намира забранителният списък за раздържавяване. Държавният мастодонт няма да може и да фалира - срещу него не може да се образува производство за несъстоятелност.
"Държавна петролна компания" няма да може да печели, но за сметка това по решение на Министерския съвет ще може да си прави дъщерни фирми - вече търговски дружества. Това ще може да става например и с непарична вноска, "представляваща правото на собственост върху предоставеното му имущество - частна държавна собственост, за осъществяване на търговска дейност, свързана с управление, поддръжка, експлоатация и изграждане на складови бази за съхранение на нефтопродукти (петролни бази) и бензиностанции, както и търговска дейност с алтернативни горива".
Именно това е законовият облик на текста, който ще позволи държавата - чрез предприятието си - да открива обекти за продажба на горива на дребно. Или станалите прословути вече "държавни бензиностанции". По силата на този текст ще се управляват и държавните петролни бази, които ще преминат от Държавния резерв към петролната компания, става ясно още от текстовете.
Търговската дейност не е сред изрично описаните сред основните дейности на "Държавната петролна компания". Тя ще е призвана да се занимава с:
Чрез дъщерните си фирми предприятието ще осъществява "и други дейности, които осигуряват или допълват основния предмет на дейност", като освен с нефт и нефтопродукти, ще може да се занимава и с "алтернативни горива", се разбира от законопроекта.
Ако за самото предприятие "Държавна петролна компания" е записана забрана за приватизация и невъзможност за фалит, то за дъщерните му търговски дружества такава изрична разпоредба отсъства в законопроекта.
"Държавната петролна компания" ще получава имущество от държавата - публична и частна държавна собственост - по решение на правителството. Основните предмети на дейност ще се финансират чрез:
Предприятието ще е с принципал министъра на икономиката. Той ще назначава и управителния съвет. Цялостото й структуриране трябва да е факт 6 месеца след приемането на закона. Ако това стане бързо - то срокът ще е някъде в края на годината.
Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" ще трябва да прехвърли цялата дейност по управление, попълване и гарантиране на запасите от нефт и нефтопродукти на "Държавната петролна компания", с все тези за извънредни ситуации. Пак тя ще е тази, която ще се разпорежда с въпросните запаси, се разбира още от законопроекта. Той препраща към промени в Закона за запасите от нефт и нефтени продукти. Оттам се разбира, че вече компанията, а не държавната агенция, ще купува и застрахова въпросните запаси. Това ще се случва при условията и по реда на Закона за обществените поръчки, а продажбите се извършват чрез лицензираните стокови борси.
В контрола по дейностите, свързани с резервите от нефт и нефтопродукти пък влиза Агенция "Митници".
Петролната компания - лицензиран складодържател по Закона за акцизите и данъчните складове
"Държавната петролна компания" вече ще е в кръга на лицензираните складодържатели по специалния закон, редом с търговските дружества, производители на акцизни стоки или с изцяло внесен капитал над половин милион лева. Лицензията ще се прави по един и същи ред за всички. "Държавната петролна кампания" ще трябва в срок от 3 месеца след създаването си да поиска лицензи от митниците за петролните си бази. В момента, в който тези лицензи са факт, то резервът минава на управление на компанията.
Вменява се обаче следното задължение на съдържателите на складове - в това число и на държавните:
Въвеждат се и глоби за нарушения на достъпа до данъчните складове, ако в тях има свободен капацитет. Санкциите за лицензираните складодържатели са неимуществени в размер от 500 до 5000 лв. - според тежестта на нарушението и дали е първо или става дума за редицив.
Според обясненията на финансовия министър Владислав Горанов - това се прави заради съмнения, че търговци с горива, които обаче нямат свои данъчни складове, са в условия на затруднен достъп, а това води до проблем на пазара на горива. Горанов даже обясни, че правителството е установило, че една компания, която не назова (но е ясно, че става дума за "Лукойл") държи близо 80% от данъчните складове за горива. Всъщност тази информация е известна и публична, след като бившите депутати от десницата Мартин Димитров и Петър Славов осъдиха финансовото министерство заради отказ да предсотави информация за собствеността на данъчните складове още през 2017 г. Преди това двамата настояваха именно за промяна в законодателството, която да санкционира недопускането на търговци до данъчен склад. Тогава обаче от ГЕРБ бяха против.
В проекта се съдържа и текст, според който активите, пасивите, архивът, както и другите права и задължения на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, свързани с резервите на нефт и нефтопродукти, преминават към Държавно предприятие „Държавна петролна компания“.
В целия законопроект не става ясно колко ще струва въпросната инициатива.
В мотивите към законопроекта пак се повтаря, че:
"С изграждането на данъчните складове, които ще бъдат в управление на държавното предприятие, съответно на бензиностанции, ще се гарантира пряката връзка данъчен склад - краен разпространител на горива, което от своя страна ще гарантира прозрачност и възможно най-ниска цена за потребителя. Така ще се постигне ефективност, предвидимост и сигурност за потребителя, че ще получи възможно най-ниската цена за най-високото качество".
Идеята за държавни бензиностанции е спорна. А и до момента всички проверки на КЗК за конкуренцията на пазара с горива може да се обобщят с резултат "всичко не наред" и "картел и злоупотреби с монопол няма".
Сега обаче - "самосезирайки се" по сигнал на прокуратурата, антимонополният орган отново прави проверки. Стигна се и до запечатване на офисите на Българската петролна и газова асоциация, в която членуват всички основни големи играчи на пазара на горива. Асоциацията преди време напусна КРИБ. Тя самата пък бе напусната от един от играчите - "Инса ойл" на бизнесмена Георги Самуилов.
Малко преди описания дотук сюжет държавата влезе в сблъкък с "Лукойл" и петролната асоциация заради промени в Закона за акцизите и данъчните складове, появили се странно в закона с мерките... против разпространението на коронавирус. От петролния гигант дори предупредиха, че могат да спрат работа.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай