10.01.2000: КРАСИВО Русе или КРАСИВ Русе?

---

ВОДЕЩ: Следват минутите, посветени на българската езикова картина на света. В студиото е доцент д-р Борислав Георгиев от Института за български език при Българската академия на науките. Добър ден, г-н Георгиев.

Б. Г.: Добър ден,… Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа.

ВОДЕЩ: Община Русе и по-скоро проектът “Красиво Русе”, като част от проекта “Красива България”, напоследък са подложени на атаки от граждани на Русе, които недоволстват срещу приписвания, според тях, среден род на града им. Те не желаят проекта да се казва “Красиво Русе”.

Б. Г.: Запознат със случая, тъй като в Института за български език се получи нарочен факс от ръководството на проекта “Красиво Русе” по този въпрос и аз съм натоварен да му отговоря.

ВОДЕЩ: Значи това, което ще кажете сега, ще се съдържа и в официалния отговор на Института за български език?

Б. Г.:  Точно така, защото становището по принцип бе прието на заседанието на Секцията за съвременен български език, състояло се на 6 януари тази година. Искам да отбележа, че становище по този въпрос вече веднъж е давано преди една година. И тогава, и сега становището на Секцията за съвременен български език е било следното: правилно е да се казва Красиво Русе, а не Красив Русе.

ВОДЕЩ: Значи Институтът за български език в лицето на своята Секция за съвременен български език препоръчва да се казва Красиво Русе, а не Красив Русе: задавам повторно този въпрос, за да не остане никаква неяснота?

Б. Г.: Точно така. Защото казваме Красива София, а не Красив София, Красиво Велико Търново, а не Красив Велико Търново.

ВОДЕЩ: Има ли научна обосновка това ваше решение или то се основава на прецеденти в езиковата практика?

Б. Г.: По този въпрос е писано отдавна по страниците на научния печат. Така например в книгата “Граматика на грешките”, първа книга от поредицата книги по езикова култура на издателство “Наука и изкуство” излязла през 1982 г., е обяснена тази особеност на българската граматика. Парадоксалното в случая, че типовият пример, използван при обяснението, е отново с Русе: как е правилно да се каже – Старото Русе или Старият Русе. 

ВОДЕЩ: Какво е обяснението, съдържащо се там?

Б. Г.:  Обяснението е следното. Неправомерно е да се заменя родът на определението под влияние на думи като град, село и др. Съществителното собствено Русе е съществително от среден род. Следователно определенията, които се слагат пред това съществително собствено, трябва да са в среден род.

ВОДЕЩ: А ако пред името Русе се сложи думата град, какво става тогава?

Б. Г.:  Тогава става следното: казваме красивият град Русе, красивият град София, красивият град Велико Търново. Всъщност ще цитирам правилото, което професор Веса Кювлиева е извела за този случай в книгата “Граматика на грешките”. Определението, сказуемото и сказуемното определение се съгласуват с рода на селищното име, ако то е употребено самостоятелно. Ако е използвано заедно с приложения като град или село, съгласуването става с техния граматичен род, а не с рода на индивидуалното географско име. Че това правило е действено, личи в случаи като следния: Разходих се из красивата нощна Варна, а не Разходих се из красивия нощен Варна.

ВОДЕЩ: Недоволните русенски граждани се позовават върху авторитети като Елиас Канети, който казва “моят Русе”, и Александър Балабанов, който пише за “европейския Русе”.

Б. Г.: Всеки в своя индивидуален устен или писмен начин за изразяване, т.е. в своя идиолект и графолект е свободен да постъпва както намери за добре. В случая обаче говорим за кодифицирана норма на българската граматика, която безусловно трябва да се спазва в служебните документи. А в случая става въпрос точно за оформяне на лого в служебни документи и за официални надписи.

ВОДЕЩ: И така, уважаеми русенци, името на вашия град е от среден род и срещу това нищо не може да се направи. В студиото беше доцент д-р Борислав Георгиев от Института за български език при Българската академия на науките.