Полит-некоректни прогнози за енергията след коронавируса И след Covid-19 фосилните горива ще доминират

Публикация 30 Апр, 2020 / Боян Рашев, управляващ партньор, Денкщат / 672

       Енергията е в основата на развитието на човешката цивилизация. Неслучайно, ежегодно светът отчита ръст на енергийното потребление. Изключение правят годините на тежки икономически кризи. Коронавирусът, или по-скоро реакцията ни срещу разпространението му, превръщат 2020 г. в енергиен срив от незапомнен мащаб. Един ден обаче светът ще се върне към активно потребление и работа, икономиката ще започне да се възстановява, а Грета отново ще изгрее в телевизорите и социалните медии. Как ще изглеждат енергийното потребление и миксът тогава?

     Енергийна ефективност и ограничаване на потреблението: Стандартно инвестициите в енергийна ефективност се разглеждат като безусловно добро и от тях се очаква да доведат до абсолютен спад на потреблението на енергия. Второто доказано не се случва в дългосрочен план. Всъщност, епидемията в голяма степен ги обезсмисли. Защото при слабо потребление и дългосрочно ниски цени на всички горива, те няма как да се възвърнат особено бързо. Под мотото на „зеленото възстановяване“ политиците със сигурност ще искат да видят нови проекти за енергийна ефективност, но за икономическите субекти инвестицията в нещо, което евентуално ще доведе до спестяване след десетилетие, няма да е рационално поведение, освен ако не е подарък. Припомням, че средният жител на Суб-сахарска Африка все още потребява 60 пъти по-малко енергия от средния американец, а вече има сравними желания. Надявам се, че става ясно колко много още ще расте нуждата от енергия след пандемията? Не, не очаквайте ръстът на потреблението да спре.

    Слънце и вятър: Забележете, че по време на последната световна икономическа криза през 2009 г. ВЕИ от слънце и вятър са единственият енергиен източник с ръст на производството и съответно потреблението. Това е резултат от тяхната природа и преференциите, на които се радват – те произвеждат без да се интересуват дали някой има нужда от тяхната енергия, а ние сме принудени да я потребяваме и плащаме.

Същото ще се случи и през 2020 г. и така делът на ВЕИ в глобалното потребление ще направи рекорд. Дали това ще понижи цената на тока обаче? Не, точно обратното – ако са вързани към мрежата, те получават надбавки върху пазарните цени, вкл. плащания, ако трябва да спрат производство. Едно е сигурно – през 2020 г. ще има срив в инвестициите във ВЕИ, а субсидирането им масово ще бъде ограничено, защото държавите ще трябва приоритетно да изправят икономиките си. В дългосрочен план изграждането на ВЕИ изисква огромни количества метали като стомана и мед и голям брой редки елементи като индий, неодим, диспросий, телур и др., а кризата ще стопира инвестициите в нови рудници. Освен това, светът вече не харесва зависимостта си от Китай, а евтините панели идват оттам. Това ще ограничи капацитета за ръст на ВЕИ. Разбира се, използването им в много райони без връзка с електропреносната мрежа ще продължи да расте по чисто пазарни механизми, но не очаквайте ВЕИ изведнъж да се превърнат във фундамент на енергийната система.

   Биомаса: Въпреки, че ЕС разглежда и промотира биомсата като ВЕИ, аз предпочитам да я разглеждам отделно. Тя е горивото на бедноста и има голям дял в замърсяването на въздуха и изсичането на горите. За съжаление, тежката икономическа криза ще доведе до краткосрочен ръст на потреблението на биомаса. Той може да бъде ограничен само от политики, които стимулират използването на чисти източници за отопление като газ, ток или топлофикация, което противоречи на важни аспекти от Зелената сделка. Ами сега? Не, не очаквайте да се върнем в пещерите, но ако скоро икономиката не заработи на пълни обороти, през зимата светът ще се радва на твърде много еко-пушек.

   Електричество: Потреблението на ток пострада най-малко от епидемията – хората го ползват масово и вкъщи. Цените на нефта, газа и въглищата обаче остават много ниски и това ще попречи на тока да заеме техните доминиращи позиции в транспорта, отоплението и индустрията. Електричеството ще остане да се бори с най-сложния си проблем – съхранението. Прогнозите показват, че коронавирусът рязко ще ограничи инвестициите в системи за съхранение на ток, което изобщо не помага. Другият голям въпрос тук е свързан с търговията с въглеродни квоти. Ако ЕС държи на Парижкото споразумение и Зелената сделка, цените им ще трябва отново да се вдигнат изкуствено, защото климатичните цели не са постижими без много скъпи квоти. Ако ЕС предпочита по-бързо и безболезнено излизане от кризата, ще трябва да ги остави ниски, за да не тежат на индустрията и домакинствата. В останала част от света е пределно ясно какво ще се случи – климатичните цели ще отстъпят. Какво ще се случи в Европа обаче е загадка – тук темата ще се превърне в ябълка на раздора между Изтока и Запада. Не, не очаквайте светът бързо да се електрифицира и токът навсякъде да е ниско-въглероден.