Днес започва Страстната седмица, през която християните почитат страданията на Исус Христос в последните дни от земния му живот, когато Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва.
Велики вторник Исус прекарал в нравствени напътствия - тогава разказва притчите за десетте девици, очакващи идването на Господа, и за талантите. Според църковния канон денят е отреден за смирение.
Велика сряда е приемана като деня на предатеството, защото тогава Юда уговаря с еврейските първенци от Синедриона предателството на Христа срещу 30 сребърника.
Велика Събота е свързана с оплакването на Исус Христос от майка му Св. Богородица и жените-мироносици. В полунощ срещу неделя с празнично богослужение и камбанен звън се провъзгласява Възкресението Христово.
Народните традиции
Страстната седмица има запазено място и в българския обреден календар. Най-почитаният ритуал, свързан с нея, е боядисването на яйцата - един от символите на празника. Според народната традиция то се прави преди изгрев слънце на Велики четвъртък. С първото боядисано яйце - задължително червено, се натъркват бузите и челата на децата за здраве. В този ден се замесва и тестото за традиционните великденски козунаци.
Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи и в събота.
Поверието забранява да се работи на Разпети петък. В събота се ходи на гробовете на починалите близки и се раздават боядисани яйца, жито и хляб.
Тази година църковните празници около Великден ще бъдат отбелязвани различно от обичайното заради ограничителните мерки срещу разпространението на коронавируса в България. По настояване на Светия Синод църквите ще останат отворени и в тях ще текат служби, но влизането трябва да става при спазване на строги правила. Миряните трябва да спазват дистанция от два метра и да носят маски. Властите призоваха хората да избягват ходенето в храмовете, освен ако не е крайно необходимо.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай