Защо Австрия с население под 9 милиона души отчита 8 271 заразени, докато съседна Чехия (10.7 млн.) - 2 631, и Унгария (почти 10 млн.) - само 343-ма? Възможно ли е в Полша с нейните 38 милиона души 1 638 официално регистрирани случая да отразяват действителността?
На това разминаване започнаха да обръщат внимание западноевропейски медии и според няколко от тях причината е недостиг на тестове и на практика отсъствие на достатъчно масови проверки на населението. Проблемът е дали в Източна Европа може епидемията от коронавируса да се окаже извън контрол и да надхвърли капацитета на здравните системи - и без това с остаряло оборудване и болезнен недостиг на защитни средства - да се справят с нея.
И не само - в много от страните от ЕС в района са на власт политици с популистки разбирания, които може още да подронят крехките демокрации. В понеделник парламентът в Будапеща ще гласува правителствено предложение за безсрочно извънредно положение и още пълномощия на премиера Виктор Орбан.
Населението - макар и излязло преди близо две поколения от епохата на комунизма - изглежда приема случващото се за повторение на нещо, през което нацията е преминавала. Ограничения в движението, празни магазини, опашки... достатъчно възрастни хора помнят това и инстинктивно му се подчиняват.
Ако гледате картата на Европа, ще останете с впечатление, че на изток перспективите са доста по-добри, коментира "Обзървър", особено на фона на кошмарните данни за смъртните случаи в Италия и Испания.
Отчасти, това може да се дължи на факта, че районът изпревари Западна Европа в по-решителните мерки. Но има загриженост, че официалните данни са занижени поради значително по-малкото тестове. Унгария, например, е направила под 24% от броя тестове в съседна Австрия.
"Разбира се, че малкото потвърдени случаи са заради малкото направени тестове. Имам колега, който имаше симптоми, остана си вкъщи 5 дни и още не е тестван", казва лекарка от болница в Будапеща. "Все още нямаме достатъчно защитно оборудване." Тя описва как са се променили правилата при тях - FFP2 маски с висока защита имат право да носят само медици, прекарващи поне час с пациенти с коронавирус. Който има контакт с тях под час, получава обикновена хирургична маска.
В провинцията е още по-трудно. "Помогнете ни, нямаме ръкавици, маски, облекла, дезинфектанти или средства да платим за тях", написа в профила си във "Фейсбук" Барбара Гасьоровска, директор на болница в градче южно от Варшава. В Сучава в Румъния градската болница беше закрита, след като близо 100 медици се заразиха с COVID-19.
При такъв дефицит правителствата се обръщат към Пекин - през миналата седмица премиерите на Чехия и Унгария лично посрещнаха китайски самолети на пистата в Прага и Будапеща. В четвъртък във Варшава кацна самолет със 150 респиратора, 600 хил. маски и 250 хил. защитни облекла. В петък Бойко Борисов обяви, че е подписал договор с Китай за 50 респиратора и 1.1 млн. маски на цени доста над тези, които са в обществените поръчки в Западна Европа.
Сръбският президент Александър Вучич обещава да увеличи тестването и да премине към този модел, прилаган в Китай и Южна Корея. Но в страната няма капацитет на лабораториите за подобна кампания.
"Дори да правехме повече тестове, нямаме хора, които реално да ги вземат", обяснява пред изданието Polska Times Гражина Холевинска, полски консултант по заразни болести.
В петък румънският здравен министър подаде оставка - само два дни, след като даде амбициозното обещание да тества всичките няколко милиона жители на Букурещ. Досега в цялата страна са направени около 12 хиляди теста.
Властите в Източна Европа повсеместно са критикувани за погазване върховенството на закона и в критичните времена продължават примери в тази посока.
В Полша сестра беше уволнена от директор на болница, защото публикува във "Фейсбук" гневно описание на хроничния недостиг на елементарни неща и слабо управление. В България четирима лекари бяха предупредени от полицията, че с говоренето си "разпространяват паника". В Унгария няколко лекари, с които разговаря "Гардиън", казват, че са били предупредени от директорите на болниците си, че има много строги ограничения за говоренето с медиите.
Законът, който парламентът ще приеме утре, ще даде на Орбан право да управлява с укази и да вкарва в затвора хора за разпространяване на фалшива информация. Но има опасения, че това ще се използва и срещу критичните репортажи за начина, по който реагира правителството.
В Полша правителството настоява, че продължава с президентските избори на 10 май въпреки пандемията и несъгласието на повечето поляци с нежеланието на властта да ги отложи. В събота парламентът гласува поправка в закона за изборите, с която се позволява на възрастните да пуснат гласа си по пощата. Опозицията настоява, че проблемът е още преди това - няма възможност за нормална предизборна кампания.
В България лидерът на опозицията Корнелия Нинова казва, че извънредните мерки са първа крачка към диктатура.
Но "Ройтерс" напомня, че в бившия комунистически блок много хора все още изпълняват безкритично като им се каже "вървете там, направете това и това".
"Затворени граници, опразнени рафтове, затворени магазини? Добре дошли в детството ми", казва 57-годишният чешки учен Ян Конвалинка. "Вече сме били в такава ситуация"
"Хората тук не се паникьосват", казва и Андреа от Будапеща, която е родена в Румъния, където преди 1989 г. е прекарала в лагер заради опит да избяга в Унгария. "Баба ми е преживяла две войни, майка ми е родена по време на Втората световна война и после имахме комунизъм. Подготвени сме за всичко това." Мнозина тук помнят опашките за тоалетна хартия и някои храни, да не говорим за бананите и чакането години наред за лека кола.
"Не, това не е като комунизма, защото знаем, че скоро ще свърши", коментира 51-годишният Филип Антош, обственик на чешката компания A-Hotel.com. "По време на комунизма смятахме, че никога няма да свърши.Има и още една голяма разлика - днес в Източна Европа все пак имат достъп до достоверни и авторитетни източници на информация. Преди 1989 г. имаше масова цензура и недоверие към управляващите, а преди епохата на интерент те бяха основният източник на данни.
За по-младите изключителната ситуация е невиждана. "Никога не съм допускал нещо подобно да се повтори", казва 31-годишният Томаш Клима. "Но и мнозина забравят какво е било - че трябваше да питаш за всичко, държавата да ти позволи да пресечеш границата... Надявам се хората скоро да осъзнаят, че като позволят на държавата да контролира твърде много аспекти от живота им, дори и с добри намерения, те губят много от свободата си."
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай