Пролетта за народа идва на Благовец. Камбаните на църквата известяват благата вест за зачатието на младия Бог, а лястовицата носи благата вест, че зимата си е отишла. Ако закъснее, идват студени дни. На 25 март се размърдват мечките в гората и слизат до реката да се окъпят, а водата след тях става лековита.
От призрачния си дом на края на света в човешкия свят прекрачват самодивите. Кукувиците, орисани да бъдат неми в по-голямата част от годината, почват да кукат от сутринта.
Преданието разказва как в една ранна сутрин, а това била сутринта на 25 март, девойката Мария кротко седяла и четяла Светото писание. И когато прочела пасажа "Девица ще зачене и ще роди син", се замислила развълнувано за това, коя ли ще е тя.
Това е последният от мартенските празници и е много почитан от българите. Наричат го Благовещение, Благовец, дори Половин Великден. На него се спазва строга забрана за всякаква работа и се казва, че тогава „дори птичката гнездо не вие”. Вярва се, че на този ден се завръщат прелетните птици, идва и кукувицата и носи благата вест, че пролетта е настъпила. Завръщат се от своите жилища на край света и самодиви, самовили и „различни други дихания” и започват своите игри.
По стара традиция всеки трябва да излезе от дома си сит и с пара в кесията, та ако го закука кукувица, през цялата година да е сит и богат. Когато чуят първата кукувица, жените в Родопите завързват единия край на забрадките си, а след три дни го отвързват и гледат какво има в него. Ако има зеленко, тревичка, това е добър знак, че ще бъдат здрави. Срещу празника иманярите търсят заровени пари. Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите да събират мед.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай