Националният статистически институт оповести предварителни данни за БВП, според които икономическият растеж за четвъртото тримесечие на 2019 г. е 3,1%, а за цялата 2019 година – 3,4%. Публикуваните експресни данни в средата на февруари показваха ръст за тримесечието от 3,5% и за годината от 3,5% - така корекцията доведе до малко по-скромна стойност на нарастването на БВП.
Обявяването на тези данни беше следено с огромен и безпрецедентен интерес. Предисторията накратко е следната. В текущите данни за външната търговия, публикувани всеки месец, от доста време се наблюдава странен спад на вноса на годишна основа, най-вече при горивата. Няколко дни след публикуване на експресните оценки за БВП за последното тримесечие на 2019 г. депутати от опозицията „забелязват“ тази аномалия и обвиняват публично НСИ, че манипулира данните, подценява вноса, за да завиши икономическия растеж и така да заблуждава обществеността и Евростат; един вид - България е „новата Гърция“ в измамите с макроикономически данни. Твърдението, най-общо, е че ако вносът се отчете „вярно“, ръстът на БВП за 2019 г. би бил под 1% (или 0,8% в някои изказвания).
В голяма степен НСИ допринесоха за скандала и потенциално – загубата на доверие към статистическите данни изобщо – със закъснели или липсващи действия. Първо, отказаха реакция на въпросните твърдения, като публикуваха кратки разяснения цели четири дни по-късно. Второ – и много по-важно – промените с въвеждането на опростените митнически декларации, които са в основата на непълните месечни данни са въведени през януари 2019 г. Изглежда НСИ не са счели за нужно да разяснят това на ползвателите на данните за външната търговия. Отделно, независимо от относително сложната материя, при неизбежното натрупване на подобно разминаване, институцията можеше да посочи доколко и как ползването на неточни предварителни данни ще се отрази на свързани индикатори, и най-вече – на оценката за динамиката на брутния вътрешен продукт. Накрая, НСИ реши да обяви предварителните данни за БВП на нарочна пресконференция – за последните 10 години (а с голяма доза сигурност можем да твърдим и 20 г.) НСИ не са провеждали пресконференция по макроикономически показатели освен при внедряването на новата методология ЕСС 2010 през 2014 г. Само че всички тези инициативи са след кризата. Най-краткият съвет е: говорете и обяснявайте повече, включително за недостатъци и непълноти на данните.
Роля на НСИ е да изгражда доверие в методите за събиране и обработка на статистическите данни. За ползващите макроикономическа статистика разбира се не е тайна, че експресните оценки на БВП във всички страни членки на ЕС са именно това – „оценки“, макар те да са отразявани най-активно от жадните за актуални новини анализатори и журналисти. Както може да се прочете във всяко съобщение, те „… (се) произвеждат и публикуват във възможно най-кратки срокове след края на отчетното тримесечие, като се използва ограничена и непълна информация в сравнение с традиционно разработваните тримесечни показатели на националните сметки…“. Малко по-късно националните статистики обявяват предварителни данни за тримесечията – с корекции спрямо експресните оценки, а през есента (обичайно през октомври), на база на годишните отчети - и окончателни данни за предходната година. Засега корекциите в предварителните данни в сравнение с експресните оценки за четвърто тримесечие на 2019 г. включват: по-висок внос с около 1 млрд. лева, по-висок износ с около 500 млн. лева, оттам резултативно по-нисък нетен износ с 500 млн. лева, малко над 800 млн. лева по-високо крайно потребление, около 300 млн. лева по-висока брутна добавена стойност. Може да се очакват и нови ревизии през октомври, когато се очакват окончателните данни. Топката обаче е в полето на НСИ – в бъдещи техни публикации и отговори на техните експерти очакваме повече разяснения по причините за тези ревизии, а в по-общ план - и за най-честите причини за неточностите при всяко оповестяване.
Извън конкретния дебат за ефектите от неточните данни за един икономически показател върху последващи изчисления на други макроикономически агрегати, икономическият анализ трябва да се базира както на множество разнообразни измерители на стопански и житейски явления, така и на здравия разум. Именно заради това хипотезата, че България е отчела близък до нула икономически растеж през 2019 г. граничи с абсурда. За изминалата година заетостта е нараснала с 80 хил. души, а коефициентът на заетост във възрастовата група от 20 до 64 години нарасна с 2,5 пункта до 75%, при спад на коефициента на безработица с 0,9 пункта до 4,3%. Същевременно средната заплата за четвъртото тримесечие е с 12,1% по-висока от същия период на 2018 г. За 12-те месеца до декември редовните банкови кредити за бизнеса растат с 13,1%, редовните потребителски кредити за домакинствата – с 13,4%, а жилищните – с 18,7%. Започнатото строителство в нови жилищни сгради (според РЗП) е нараснало с 8,4%. Общият износ на стоки расте с 3,4%, а на машини, съоръжения и оборудване – с над 8%. И така нататък; динамиката на тези и много други показатели е несъвместима с хипотеза за стагнираща икономика.
Предварителните данни (независимо от неизбежните бъдещи ревизии и прецизиране) все пак дават повод за смислен разговор по структурните промени в българското стопанство. Инвестициите в основен капитал нарастват бавно и са под 19% от БВП за втора поредна година – и това се случва въпреки лекото активизиране на публичните инвестиции, финансирани с европейски средства. При застаряваща и свиваща се работна сила в България растежът зависи от това дали инвестициите, трансферът на технологии и подобряването на качеството на човешкия капитал, ще могат да компенсират негативната демография чрез повишаване на производителността на труда. Същевременно нарастването на приноса на потреблението на домакинствата, поддържано от ръста на заплатите и достъпа до по-евтин кредит, ще означава преструктуриране на част от производствата и услугите към вътрешния пазар.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай