ВМРО прегърна идеята на организацията за колективно управление на авторски права "Музикаутор" за квоти българска музика в ефира и внесе проект за изменение на Закона за радиото и телевизията. Споед него радиата и телевизиите трябва да бъдат задължени да отделят поне 1/3 от дневното си музикално съдържание за музика, създадена от автори, поне единият от които е български гражданин. Най-малко 1/2 от от тази музика трябва да е с текст на български език.
Съотношението трябва да бъде постигнато всеки ден в часовия пояс между 6 ч и 22 ч, пишат още авторите на измененията. Предвидили и са и солидни глоби за неспазване на това задължение: от 5000 лв. до 20 000 лв., "като за реализиране на административно-наказателната отговорност е достатъчно нарушението да бъде констатирано в рамките на едно денонощие".
"Българската музика е един от основните стълбове на националната ни идентичност и тя трябва да има своето гарантирано място в българските медии", пишат от ВМРО.
И цитират проучване на "Алфа рисърч", оповестявано вече от "Музикаутор", според което над 72% от хората в България желаят да слушат в българските медии повече музика, изпълнена на български език и очакват поне 6 от 10 музикални произведения в една медия да бъдат български. "В същото време статистиката показва, че през последните години с навлизането на чуждоезикова музика у нас делът на излъчване на българска музика намалява прогресивно и тя вече е едва около 20% от музиката, която звучи в българските медии", се посочва още в мотивите към проекта.
"Въвеждането на задължителни квоти за национална музика чрез законодателството е инструмент за съхраняване на националната идентичност и защита на националния интерес и се е доказало като ефективна практика в много европейски държави", пишат още от ВМРО, като допълват, че квоти са въведени в Полша, Словения, Дания, Швейцария, Великобритания, Естония, Португалия, Белгия, Франция, Унгария, Холандия и Украйна.
А чалгата?
Темата "повече музика в ефира" бе обсъдена на последното заседание на комисията по култура и медии в парламента покрай внесено предложение от депутата от левицата Антон Кутев за изменение в същия зкаон. Кутев обаче предлагаше стимул за радиата, във финансово измерение, за излъчването на повече БГ музика. Проектът му така и не бе приет, а самият Кутев демонстративно напусна залата, обвинявайки председателя на комисията Вежди Рашидов, че дори не го е прочел. Факт, Рашидов обърка понятията промил от БВП като бюджет за националните радио и телевизия, който се равнява на около 200 милиона лева годишно, с предлагания стимул за радиостанциите. Така при всичките си изказвания по темата бившият министър на културата обвиняваше левицата, че иска да даде 200 милиона лева на радиата, за да пускат българска чалга.
Но дебатът бе именно по този въпрос - каква точно българска музика ще звучи от ефира, като тук Рашидов се впусна в лични съждения трябва ли да се стимулира например излъчването на песента на Папи Ханс "Кекс", в която лирическият герой снощи правел "кекс", или пък на български поп-фолк, или трябва да звучат класически произведения, Лили Иванова и пр. Като имаше много реплики в тази посока, в т.ч. и следните:
"Хубави хора сме, хубав народ. Но да го почнем оттам, откъдето трябва. Как да вкараме музиката? Ще я вкараме, бе, тя е наша. Аз до днеска тананикам най-хубавите български песни. Родих се с Лили Иванова и умирам качествено с Лили Иванова. Ми не може Сульо и Пульо заедно да са… Не сме заедно, има и по-талантливи."
Проектът на ВМРО тепърва ще се разглежда от комисията в парламента, а вероятно и в пленарна зала. Като така дебатът за "кекса", чалгата и Лили Иванова вероятно ще продължи.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай