Събота, 21 Декември 2024

Следващият икономически срив може да не дойде скоро, но ще боли

 Следващият икономически срив може да не дойде скоро, но ще боли
Публикация   21 Фев, 2020   /     akcent.bg   /     1305

Ерата на намеса от централните банки не сложи край на кредитния цикъл

   Подемът на финансовите пазари отразява попътния вятър от действията на централните банки и свидетелствата за възстановяване на глобалната икономическа активност. Важният въпрос сега е дали бичите очаквания за пазарите на акции и облигации са изпреварили икономическата реалност, пише Майкъл Макензи за Financial Times.

   Инвеститорите имат времето на своя страна, но липсата на отскок в растежа - достатъчно силен, за да вдигне корпоративните печалби, заплашва да подкопае цените на активите през тази година.

   За някои анализатори посоката на глобалната парична политика остава най-големият двигател на инвестиционното представяне. Притесненията за високите оценки, натискът върху корпоративните маржове, политическите шокове и други специфични за сектора предизвикателства в крайна сметка отстъпват място на популярния пазарен рефрен „не се борете с централните банки“.

   Боб Принс, главен инвестиционен директор на Bridgewater Associates, привлече вниманието на Световния икономически форум в Давос, когато каза пред Bloomberg News, че ерата на икономическия бум и срив е приключила. Според Принс Федералният резерв на САЩ е затънал в безизходица, при която нито може да затегне, нито да облекчи монетарната политика.

  Някои бързо отбелязаха, че един финансов министър на Великобритания отправи такова послание точно преди избухването на световната финансова криза. Тогава много инвеститори бяха подвластни на това, което беше наречено „голяма умереност“: период, който отразяваше ниската икономическа и финансова волатилност на пазара. Фед агресивно понижи лихвите, след като интернет балонът се спука, създавайки период на спокойствие.

  Цикълът на бум и срив, който бе в сила в голяма част от периода след Втората световна война, със сигурност стана по-слабо изразен благодарение на политиките за управление на риска на централните банки. През последните няколко десетилетия се наблюдава и неумолим спад в доходността на държавните облигации и инфлацията на фона на драматичните технологични и демографски промени в развития свят, които сега се случват в някои развиващи се икономики.

   След краха на фондовата борса през 1987 г., който накара Фед и други централни банки да предприемат противопожарни действия, цените на активите, включително жилищата, се възползваха силно от тези действия на монетарните институции, които реагираха бързо, за да противодействат на всякакви смутове на финансовите пазари, които заплашват по-широката икономика. Този подход само се засили през последното десетилетие, когато централните банки купуват и държат огромни количества облигации и други активи в опит да повишат инфлацията и растежа. Американската икономика не е претърпявала рецесия след финансовата криза през 2008 г., но растежът е скромен.



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha