Пробив в сюжета "властта срещу Airbnb и останалите онлайн платформи" - Народното събрание не прие идеята да се иска съгласието на 50% от съседите, ако човек реши да отдава под наем краткосрочно имота си на туристи онлайн. Въпросният текст бе сред най-спорните в промените в Закона за туризма, част от които отново са свързани с опита за регулация на отдаването на стаи и апартаменти за гости.
Въпреки че въпросното изискване бе прието от ресорната комисия в парламента преди второто четене на промените, от парламентарната трибуна днес депутатът от ГЕРБ Димитър Бойчев поиска оттеглянето му. А колегите му гласуваха "за". Това бе и една от малкото теми в законопроекта, по която имаше изказвания. Те дойдоха от БСП.
Христо Проданов и Антон Кутев акцентираха върху това, че управляващите от 6 месеца "искат нещо да направят, но не знаят какво точно" с регулацията на имотите под наем за туристи. Левицата се обяви "за" изсветляване на сектора - но според социалистите това вече е било постигнато с предходните изменения в закона - с тях се въведе регистрационен режим в общините за тези имоти и плащане на патентен данък.
"Това е специфичен, но доста сериозен бизнес, който ние трябва да пазим. В центъра на София има десетки хиляди туристи. Те са в тези апартаменти. Това не са клиенти на хотелите. Това са нискотарифни туристи. Основната цел на тяхното посещение е да опитат местната кухня и да пазаруват в местните магазини. Удряйки по този бизнес - удряме по ресторантите, магазините, музеите, таксиметровите компании и т.н.", заяви Проданов.
Колегата му Явор Божанков допълни, че повечето идеи за регулация всъщност идват от "едно хотелиерско лоби", което обаче не си дава сметка, че има различни видове туристи и тези, които предпочитат стаи и апартаменти за гости, практически не са потенциални клиенти на хотелите. И в този смисъл удряйки по наемите онлайн, същите хотели ще са обречени да оперират на "малък, беден и ограничен пазар".
"Наистина се радвам, че оттеглихте това предложение със съгласието на съседите, но взимам думата въпреки това - заради общата тенденция да се налагат ограничения и законови изисквания в т.нар. споделена икономика. Някъде, може би в Министерството на туризма, ако тези текстове се пишат там, има някой, който доста целенасочено се опитва да ограничи цял сегмент и ако това не мине - ще се пробва пак.
Колкото и да вървим срещу вятъра, някакви неща се случват. Споделената икономика обаче ще пробива, защото е по-ефективна и това важи и за имотите, и за колите (...) Момичетата, например, вече си споделят и обувки! Може да не ни изглежда толкова здравословно, но го правят. Това няма как да го спреш. Трябва да търсим начин да сме конкурентноспособни в споделената икономика, а не да се опитваме да я ограничаваме.", затвори дебатите по въпроса Кутев.
През последните дни и от "Демократична България" въстанаха срещу промените в Закона за туризма по отношение на частните имоти за краткосрочен наем и поиската вето от президента Румен Радев, ако тези текстове - особено със съгласието на съседите, бъдат приети.
Предстои депутатите да гласуват текстовете, с които се предлагат обаче солени глоби за тези, които отдават онлайн през платформи като Airbnb, Booking, Expedia и т.н., които не са регистрирани по надлежния нов ред. Идеята отново идва от ГЕРБ и гласи, че за предлагане на "нередовни" имоти под наем се налагат глоби до 5000 лева и имуществени санкции до 10 000 лева.
Конкретно се предлага, "който предоставя туристически услуги в некатегоризиран или нерегистриран туристически обект да се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.". При повторно нарушение наказанията ще са съответно глоба от 5000 до 8000 лв. и имуществената санкция от 10 000 до 15 000 лв.
Приеха се текстовете, регламентиращи, че апартаментите и стаите за гости излизат от категория Б и влизат в нова - В на обектите по Закона за туризма. Категориите от А и Б носят звезди от едно до пет. Условията за реда за регистриране на стаи и апартаменти за гости ще бъдат определени с наредба на Министерския съвет. Самата регистрация на местата за настаняване от клас В ще се извършва от кметовете на общините, които ще ги вписват в Националния туристически регистър.
Депутатите решиха и да задължат общините, на чиито територии има нациолани курорти, да планират разходи за подобряване на инфраструктурата и цялостно облагородяване. От БСП възразиха, че така държавата абдикира от задълженията си, вменява ги на местната власт и попитаха – откъде ще дойдат допълнителните пари, като допуснаха, че ще се вдигат местни данъци и такси.
Дора Якова възрази, че това предложение противоречи на закона за местното самоуправление, който така или иначе вменява на общините да планират финанси и да поддържат територията си. „Сега с един специален закон им вменяваме още задължения“, посочи тя и допълни, че „държавата бяга“.
От ГЕРБ заявиха, че ставало въпрос за реинвестиране на приходите от туризма – конкретно туристическия данък и данък сгради. Националните курорти били безлюдни и сега общините инвестирали само в останалите населени места, „където има избиратели“.
По отношение на националните курорти се прие още административните услуги за хотели, заведения и т.н. да се предоставят двойно по-бързо, отколкото в останалите курорти.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай