Младите българи, които скоро ще завършат гимназия, масово не искат да работят в производството. Момчета и момичета, които през 2018 г. са били на 15 години, си представят да имат най-вече професии от сферата на услугите.
Мащабните промени, засягащи работните места по света през последните 20 години, почти не са се отразили на очакванията на младежите. С едно изключение - ИТ специалисти - въображението им за това с какво ще се занимават в България до 2030 г. е тотално доминирано от професии от миналия век.
При това изборът се спира на автомонтьор, фризьорка, полицай или готвач, но няма финансист или изследовател, да не говорим за предприемач.
| МОМЧЕТА | МОМИЧЕТА | |||
|---|---|---|---|---|
| 1. ИТ специалист | 17.5 % | 1. Лекар | 13.7 % | |
| 2. Спортист | 8.2% | 2. Адвокат | 8.5 % | |
| 3. Ръководител в търговията | 5.5 % | 3. Дизайнер | 5.1 % | |
| 4. Лекар | 5.4 % | 4. Учител | 5.0 % | |
| 5. Полицай | 5.3 % | 5. Психолог | 4.6 % | |
| 6. Автомонтьор | 3.4 % | 6. Фризьор | 4.3 % | |
| 7. Инженер | 2.9 % | 7. Ръководител в търговията | 3.3 % | |
| 8. Адвокат | 2.5 % | 8. Счетоводител | 3.0 % | |
| 9. Готвач | 2.4 % | 9. Писател/автор | 3.0 % | |
| 10. Строител на жилища | 2.2 % | 10. Архитект | 2.9 % | |
| Общо | 55.4 % | 53.5 % |
Това показват поредните резултати от световното проучване PISA, проведено по поръчка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през есента на 2018 г. в десетки държави и разпространени в четвъртък.
В него няма обяснение защо точно такива професии избират младите българи. Но сред логичните отговори има поне два - че това изглеждат занимания, носещи успех в българското общество, както и че елитът и управляващите в страната не предлагат някаква по-модерна визия и хората нямат представа какво да очакват в близко бъдеще, за да се подготвят за него.
В България 5 294 ученици от 199 училища са попълнили анкетата на ОИСР. Те представят 47 851-те 15-годишни български ученици през 2018 г.
Любопитно е, че докато PISA показа сериозни проблеми на младите българи с функционалната грамотност, всяко шесто момче си представя развитие в ИТ сектора (в Германия, например, това е изборът на повече от два пъти по-малко - 6.7% от анкетираните). Макар по математика момичетата да не се отличават по резултати значително от момчетата, тази професия изобщо отсъства в мечтите на младите българки. Друг любопитен факт е, че на второ място по желание на момчетата - приблизително един от всеки 11 - е да стане професионален спортист, както и че на шесто място е професията автомонтьор.
"Проблемът на българската образователна система е трудността да трансформира знания в умения. PISA мери в много по-голяма степен умения", коментира в началото на декември министърът на образованието Красимир Въчлев. "Нашата система е прекалено амбициозна в предоставянето на знания и прекалено неамбициозна в предоставянето на умения, надграждането на умения, трансформирането на знания в умения."
Свиващ се избор на професии
Общият извод на ОИСР е, че по принцип младите хора по света са свили (спрямо началото на века) избора си до тесен кръг професии. Под половината (47%) от момчетата и 53% от момичетата от проучваните 41 държави са се спрели на една от само 10 професии. Става дума за традиционни за ХХ и дори за ХIХ век занимания като лекар, учител, ветеринар, бизнес мениджър, полицай, инженер. Но това е бил изборът и преди почти 20 години в епохата преди социалните мрежи и ускоряване на технологичните промени като появата на първото използване на изкуствен интелект на работното място.
Авторите смятат, че това свиване на въображението се дължи на момчетата, на младежите от социално по-слаби групи и от тези със слаби резулати от тестовете на PISA. В Топ 10 на професиите, посочени през 2018 г. от учениците със слаби PISA резултати са мениджър в бизнеса, лекар, учител, полицай, спортист, инженер, техник в музей/галерия/библиотека, адвокат, медицинска сестра/акушерка, автомонтьор.
Андреас Шлайхер, директор на ОИСР по въпросите на образованието, каза в Давос след обсъждането на резултатите, че за повече млади хора мечтаната работа се оказва нещо традиционно. "Проучванията ни показват, че твърде много тийнейджъри пренебрегват или дори не знаят за нови типове работа, които се появяват особено в резултат на дигитализацията."
Докладът показва също, че колкото повече една образователна система залага на професионалното обучение, толкова по-разнообразен е изборът на учениците. Така в Германия или Швейцария под 40% са проявили интерес към тесния кръг от 10 професии, докато в Индонезия 52% от момичетата и 42% от момчетата са се спрели на само 3 професии: бизнес мениджър, учител и лекар (при момичетата) или военен (при момчетата).
Друга отчетена особеност е, че не е задъжително всички млади хора с високи постижения да имат високи цели за реализацията си. Оказва се, че идващите от социално по-слаби семейства имат до 4 пъти по-малки амбиции за разгръщане на потенциала си спрямо връстниците си от по-заможни семейства.
В България, например, на въпроса дали очакват, че няма да завършат следване в университет, с "да" отговарят около 8% от младежите от по-заможни и близо 33% от тези от по-слаби семейства. Приблизително същите са резултатите и сред най-добре отговорилите на тестовете на PISA, когато ги питат дали си представят да са мениджъри и търсени специалисти - 30% социално слабите се съмняват в такова бъдеще въпреки личните си качества.
Често мечтата на момчетата и момичетата за кариера става жертва на лошо образование и квалификация за постигането ѝ и отсъствието на ефективна система за напътствия и тясна връзка с реалностите на работната среда. Цитирани са изследвания, според които над 5 разговора на 14-15-годишните с хора извън училище за това как да започнат и напреднат в работата и посещението на изложения за търсене на работа и информиране как да финансират следването си реално помага дори да имат по-високи заплати още на 26 години.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай