Два милиарда евро. Приблизително толкова е субсидията, която България ще получи в следващите седем години, за да преведе икономиката и енергетиката си на нисковъглеродни релси и да се справи със социалните последици от тази значителна трансформация. Отделно държавният бюджет ще трябва да пренасочи над 1.2 милиарда евро, а 4.5 милиарда евро могат да дойдат от заеми и частни инвестиции. Много или малко са тези осем милиарда евро?
От една страна, като се има предвид, че до 2030 г. България ще трябва да преструктурира целия си въгледобив, в който са заети 26 хил. души пряко или косвено, да затвори много ТЕЦ-ове или сериозно да ги модернизира, а много индустриални предприятия ще се наложи да намерят начин да намалят драстично емисиите си от парникови газове, сумата не звучи впечатляващо. Но от друга, в последните 30 години България трябваше да извършва не по-малко тежки структурни промени в икономиката си с далеч по-малка помощ - само в затворения стоманодобивен завод "Кремиковци" някога работиха 11 хил. души. А само предвижданият АЕЦ "Белене" ще излезе по-скъпо.
Откъде идват парите?
След представянето на Фонда за справедлив преход (ФСП) от Европейската комисия тази седмица стана ясно, че в него за България са предвидени 458 млн. евро субсидии (данните все още не са оповестени публично). ФСП ще финансира регионите, които ще бъдат най-сериозно засегнати от европейската климатична политика.
Преди това за България бяха определените около 450 млн. евро от Модернизационния фонд (конкретната сума зависи от цената на правата за емисии на парникови газове). В него влизат част от приходите от продажбата на въглеродните квоти, а средствата се получават от по-бедните страни - членки на ЕС.
В допълнение - от 2021 г. ще може да разпределя до 40% от квотите за емисии безплатно, но предприятията, които ги получават, ще трябва да правят реални инвестиции в намаляване на изпускания от тях CO2. Така общата сума на предвидените за страната субсидии е над два милиарда евро.
За да получи парите от ФСП, България обаче ще трябва да инвестира във Фонда за справедлив преход още 1.25 млрд. евро от вече определените за България кохезионни фондове (бъдещите оперативни програми) и от държавния бюджет. На практика това не са нови средства, но София ще бъде принудена да ги използва за климатични политики.
И накрая, държавата и частният бизнес ще имат достъп до 4.5 млрд евро, които ще са под формата на инвестиции, гарантирани от ЕС и Европейската инвестиционна банка.
Пари срещу край на въглищата
Фондът за справедлив преход беше предложен през 2018 г. в отговор на съпротивата срещу климатичните амбиции на ЕС от страните, които са силно зависими от въглищата. С него трябваше да бъдат убедени държави като Полша, Чехия или България, че преходът към нисковъглеродна енергетика и индустрия е не само възможен, но и ще бъде финансово поносим. Варшава продължава самотно да се съпротивлява на вече одобрената от останалите 26 страни членки цел ЕС да се превърне във въглеродно неутрална икономика до 2050 г., докато България промени мнението си в средата на миналата годна, след като видя, че мнозинството страни така или иначе ще наложат новата амбициозна цел.
Фондът ще е достъпен за всички страни членки, но средствата от него ще се разпределят по формула, която отчита въглеродната интензивност на икономиките, социалния ефект от прехода, както и капацитета им за усвояване. Затова България получава доста повече средства, отколкото предполага размерът й или брутният й вътрешен продукт - 458 млн. евро. За сравнение - Германия, която също има голяма въглищна индустрия, ще получи субсидия от 877 млн. евро, а Полша, която безспорно е най-засегнатата страна, – 2 млрд. евро.
Какви са условията
За да се възползват от средствата от фонда, страните членки трябва да изготвят специални планове за трансформация на регионите, които са засегнати от енергийния преход. Те трябва да са съгласувани с Европейската комисия по подобие на оперативните програми, чрез които се отпускат средствата по структурните фондове на ЕС.
"Плановете трябва да идентифицират териториите, където трябва да се концентрира финансовата подкрепа от фонда и да съдържат конкретни мерки и действия, които са необходими, за да се реализира преходът без икономически и социални трусове. От убедителността и обосноваността на националните планове ще зависи и размерът на средствата от фонда, които ще получи съответната държава", казва Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт.ЕК иска да види какви задачи си поставят страните членки в техните национални планове за енергетиката и климата до 2030 г., които ще са в основата на специалните планове за трансформация на регионите. В проекта на националния климатичен план на България например няма конкретни намерения за затваряне на централи в определени територии. "Това означава, че преди България да поиска финансиране от Фонда чрез териториални планове за преход, трябва да представи преработен вариант на националния план. Двата документа трябва да си съответстват и ясно да посочват какво и кога предстои да се закрива", казва Диловска.
От края на миналата година министърът на енергетиката Теменужка Петкова вече публично започна да говори за постепенно закриване на централи. От думите й стана ясно, че този процес ще започне през 2025 г. и трябва да продължи активно до 2030 г. Почти пълното изчезване на въглищната енергетика пък ще стане факт през 2040 г.
"Капитал" изпрати конкретни въпроси до Министерството на енергетиката за подготовката на националните планове и намеренията за използване на европейските средства за компенсиране на последиците от прехода към нисковъглеродна икономика. Оттам отговориха, че страната има запаси от местни ресурси – лигнитни въглища, за следващите 60 г. и, че "поради това в проекта на Национален план в областта на енергетиката и климата на България е заложено продължаване използването на лигнитните въглища като местен ресурс при стриктно спазване на екологичните изисквания на ЕС". Самият план за енергетиката и климата в момента бил в процес на съгласуване със съседните ни държави, като се очаквали техните бележки в най-кратки срокове.
Също така се казва, че решението за включването на България към платформата за въглищните региони в преход следва да бъде взето с консенсус. "По темата са в ход разговори между правителството и представители на синдикатите. Въпросът бе обсъждан и в рамките на отрасловия съвет за тристранно сътрудничество "Енергетика" и браншовия съвет на миньорите на съвместно заседание в Министерството на енергетиката. Участниците в заседанието се обединиха около становището, че, за да отговорим по адекватен начин на предизвикателствата, свързани с климатичните промени, следва да обсъждаме перспективите пред въглищните региони заедно с другите държави, засегнати от трансформацията", казват от ведомството.
Как ще работи фондът?
Предвидено е ФСП да финансира три направления: запазването и създаване на нови работни места в засегнатите региони (например помощ за предприятия да намалят емисиите си), преквалификация на заетите, както и справяне с екологичните и инфраструктурните последици от енергийния преход (например рекултивация на мини). Тоест фондът няма да може да се използва директно за инвестиции в нови енергийни мощности, а по-скоро цели туширане на социалните последици от енергийния преход.
От тази гледна точка 1.7 млрд. евро за седем години не са малко пари. Например цапащата ТЕЦ "Брикел", свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, е имала разходи за заплати и осигуровки през 2018 г. в размер на общо 25 млн. лв. Тоест не би имало проблеми тя бързо да бъде дори затворена, без заетите в нея да бъдат сериозно засегнати.
Разбира се, по-големите ‘Мини Марица-изток" и ТЕЦ "Марица-изток 2", които са имали общо 384 млн. лева разходи за персонал през 2018 г., както и двата частни ТЕЦ-а "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" са значително по-сериозен проблем. Но при нито една от тях не се налага бързо затваряне на мощности или рязко свиване на заетите. В същото време държавата вече ще има достатъчно ресурс, за да направи плавно преструктуриране, стига да започне с мерките още отсега. Стара, но успешна, стратегия би било в мините и ТЕЦ-овете да не се наемат нови хора при пенсионирането на служители, за да се свие безболезнено персоналът. Само че заради съпротивата на синдикатите този план никога не се осъществява и по последни данни няма никаква промяна в числеността на работещите в държавните енергийни предприятия.
Голямата разлика при ФСП е, че той ще позволя грантове да се насочват и за инвестиции в частни предприятия - нещо, което сега не е позволено по правилата на кохезионните фондове. Това ще помогне на въглеродно интензивни индустрии – например производството на цимент в България, да модернизират дейността си, така че да са по-малко засегнати от очакваното поскъпване на цената на правата за емисии на парникови газове. Едно от решенията е преминаването на природен газ. Експерти от енергийния сектор пък обясниха за "Капитал", че други заводи могат успешно да използват водород и вече се правят тестове за това.
Енергийният преход
Освен от този фонд държавата и частният бизнес ще могат да се възползват от 4.5 млрд евро от "Плана за инвестиции за Европа" (досега по-известен като плана "Юнкер") и специалната гаранционна схема за публичните власти.
Част от тях ще могат да се ползват за нови енергийни мощности, но всичко зависи от енергийните планове на кабинета. Засега те включват АЕЦ "Белене" и преминаването на газ на съществуващите ТЕЦ-ове (за което премиерът Бойко Борисов) започна да говори от края на миналата година. Нито един от тези проекти обаче няма да може да ползва финансиране от инструментите за справедлив . Ядрената енергия е изключена по презумпция от европейските фондове, а в края на миналата година Европейската инвестиционна банка прие правила, според които тя ще финансира само енергийни мощности на газ с емисии под 220 грама CO2 на киловатчас. Газификацията на старите ТЕЦ обаче не може да изпълни това изискване.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай