Не знам дали икономически бум може да направим,но ако ние културно,образователно или на тема здравеопазване не се съберем за бум,няма да може да сторим и крачка напред, казва директорът на Сатиричния театър
- Г-н Сърменов, годината, която изпратихме, беше много тъжна за българския театър... Отидоха си големи звезди... Стефан Данаилов и Стоянка Мутафова вече са на небето. Как да почитаме паметта им?
- Един народ, който няма памет, той няма и никакво бъдеще. Същото се отнася и за професията, и за общностите. Единственото нещо, което можем да направим, е да предаваме към идващите поколения това, което знаем, това, което са ни научили предишните. Да извличаме от тях добрите примери, защото във всяко едно пространство има и недобри примери, да създаваме ценностна система. Това е единственото нещо, което можем да направим.
Докато България не се научи да уважава собствените си бисери -не да ги хвърля на свинете, докато не се научи да ги съхранява, никога няма да се наредим до големите.
Някак си свикнахме с Ботев, с Левски, с Вазов - имаме няколко имена, с които даже някой път злоупотребяваме във всяко едно отношение - и с творчески проекти, и с прекалено говорене, и с използването на тези имена в недотам стойностни действия. Но освен тези имена ние имаме и хора, които в днешно време стават причина, стават мотив, двигател за амбициите и стремежите на новите хора, на поколенията, които идват след нас. От нас зависи, от поколението, с което днес водим този разговор, зависи утрешният ден, и България въобще да я има.
Защото като гледам какво се случва... Така наречените малцинства стават все повече. Ние се превръщаме в малцинство.
Нямаме достатъчно сили да се съхраним един друг Много хора напускат България... Живеем във време, в което пускаме рекламни кампании по телевизията, в които да ни обясняват колко е хубаво да се живее в България. Почнахме сами себе си да навиваме чрез рекламни кампании да останем в България. Правете деца и стойте в България! Представете си какъв резил е това, което ние правим - тази хубава българска дума резил...
- Много смело обобщение... Тъжно звучат думите ви... Не се ли страхувате, че ще ви обвинят в расизъм, песимизъм, политическа некоректност в социалните мрежи?
- Ами това, което казвам, си е факт! На всички нива. Няма какво да се лъжем. То няма и хора вече, които да вършат качествена работа в България... Това е самата истина. Ние започнахме първо да сме неграмотни, второ - крайно невъзпитани, трето изключително нетолерантни. Загубихме абсолютно представа кой къде е и кой е и що е и се получи този изключителен културен и емоционален дисбаланс. То е достатъчно човек да се качи в колата и да отиде на работа и да види за какво става въпрос. Достатъчно е в собствената си среда да се огледаш колко неграмотни има. Аз гледам телевизиите и се плаша - от репортери, от хора, които говорят в публичното пространство с абсолютно безхаберие, а там има редактори, има кой ли не по веригата.
Единствената ни задача според мене, не знам колко можем чисто икономически бум да направим, но ако ние културно, образователно и, разбира се, на тема здравеопазване не се съберем и направим някакъв бум(мечтан от мен бум в името на моите деца), няма да можем никога да направим крачка напред! Всеки трябва просто да мисли, особено на държавническо ниво."Калин Сърменов: Ставаме неграмотни, невъзпитани,нетолерантни"
- По скоро въпросът ми беше насочен не толкова за паметта на нацията, а към паметта на творци като Стоянка Мутафова, Калоянчев, Парцалев... И към тяхното наследство.
- Към тяхната загуба - и на Стояна, и на Стефан - съсловието се отнесе с достойнство, но това не е достатъчно. Актът на раздялата не е достатъчен. Трябва да се помни и да се повтаря.
Ние кръстихме столове на вдъхновителите и създателите на Сатиричния театър (табелката на този на името на Стоянка Мутафова ще бъде официално поставена на 4 февруари - 2 дни след рождения ѝ ден - б.а.).
Да могат хората, които сядат там, да си припомнят всеки път техния житейски път и техните роли. Сега разработваме приложение с кюар код - добавена реалност, за да могат да видят с телефоните си части от техни представления, филми..., защото би било страшно да забравим кой е бил примерно Нейчо Попов - един от двигателите на този театър.
Обсъждахме, че е хубаво за драматурзите, за хора като Радичков, за Станислав Стратиев да направим един ред столове. Станислав Стратиев мен лично ме е зареждал и ми е давал смисъл да се занимавам с това, затова и портретът му е в кабинетът ми.(Или ще бъде закачен отново, защото в момента в тази в сградата тече ремонт, сменя се и климатичната инсталация на Сатирата - б.а.)
- Ще има ли тази година награди “Кукерикон”? (Те се дават за постижения в сферата на сатиричното изкуство - б.а.)
- Разбира се, не може да няма! Всяка година ще има. Аз се надявам повече хора да работят в областта на сатирата и хумора, защото тази година за първи път имаме затруднения в селекцията. Нямаме много добри примери. Прекалено много се навъдиха такива лесносмилаеми неща и пейзажът на сатирата не е много розов. Като стил, като начин на мислене... Затова направихме тези награди, за да дадем стимул на колегите.
Да правиш сатира е нещо много специфично, не е просто хумор “спънах се, паднах...” и т. н., да не давам други примери с представления, които заливат пространството. Основавайки тези награди, всеки път ние припомняме за големите имена... Даже сега започваме “Сатирично кабаре” - от 20 януари са репетициите, и вътре са Алеко Константинов, Дамян Дамянов, Валери Петров...
- Автор?- Текстът е на Калин Сърменов.- Кой ще е режисьор?
- Аз и Николай Младенов. Участва целият състав на театъра плюс оркестър, балет! На голяма сцена! Костюми и сценография - Свила Величкова. Музиката на песните е на Мартин Каров, а скромно казвам, че и те са по мой текст. Да се надяваме, че ще стане. Много ми се искаше. (Предвижда се премиерата да е на 30 март - б.а.)
Но не разказвам това, за да се хваля. Вътре задължително ще присъства Алеко - той е много добър пример за манталитета на българина. Един страхотен пример е как ни се извиниха англичаните затова, че са го убили на фронта Димчо Дебелянов. Преди десетина години се извиниха официално, обаче те самите казват: “Ние се извиняваме, че във войната сме убили един от най-големите ви поети, но от друга страна, защо сте го пуснали там? А Яворов? Да не забравяме, че на майката на Христо Ботев, за когото ние толкова се бием в гърдите, не сме ѝ дали пенсия - цялото Народно събрание гласува против... Сърменов с примата на Сатирата Стоянка Мутафова, която много го обичаше.
- Същото се случва и с молбата на Иванка Ботева за по-висока учителска заплата...
- Тази народопсихология и този манталитет е “божествен”. Ние сме закърмени с тази завист, неуважение. Единственото нещо, което ни е държало, е бил бичът на Османската империя. Нали? Дали? И след това идва свободата и ние какво почваме да правим? Същото е и със Захари Стоянов. Да не говорим, че сами сме си предали Левски. А сега развяваме знамената и си слагаме снимките на тези големи българи по стените и на тениски. Тоест това е двоен стандарт. Това е политика на правителството. По-маловажно е дали ще имаме завод за коли в България, отколкото образователна система, здравеопазване и култура. Ако ние там сме изпуснали юздите, всъщност какво искаме после?
Разбира се, че лекарите ще си тръгват от България, разбира се, че на всички равнища, тия, които могат, ще си тръгнат от България. Боже мой,изведнъж се усетихме -те си отиват...
Днес за парното съм получил една солидна сума и, разбира се, си я плащам. В същото време има огромни пространства от хора, които не плащат. Даваха репортаж по телевизията. Цял блок в “Столипиново”, водата се лее и никой не прави нищо. Докато държавата продължава по този начин да има двоен стандарт - нали едните също са българи и другите са българи, нали едните са с ЕГН и другите, докато това продължава, наистина всички ще си отиват. Никой няма да иска да продължи. Ние ги поддържаме само защото са електорат, гласоподаватели. За едни има закони, за другите няма закони. Не може така. Иначе можем да си говорим за памет колкото си искаме. Аз ще кажа на моите деца и сигурно те, когато отидат в чужбина, ще кажат на други, но аз искам нещата да се случват тук. Изпуснали сме юздите."Щастлив със съпругата си Боряна Пашева. Двамата се радват на петмесечна дъщеричка, макар да будуват - растат и? вече зъбки. Редуват се в грижите за Димана - денят на Калин е вторник и тогава той не поема никакви други ангажименти."
Щастлив със съпругата си Боряна Пашева. Двамата се радват на петмесечна дъщеричка, макар да будуват - растат и? вече зъбки. Редуват се в грижите за Димана - денят на Калин е вторник и тогава той не поема никакви други ангажименти.
- Има ли пари за култура?
- Напоследък съм оптимист от гледна точка на Министерството на културата. Промените и нещата, които се случват там от десетина години, са в добра посока - тръгнаха с огромните усилия на Вежди Рашидов. Вярвам, че ако МС ни подкрепя така, както в момента ни подкрепя, нещата ще се случват. В културата, слава богу, се намери един стабилитет в последните години. Той вече дава своите плодове с всичките там трудности, но е факт. Има пари за кино. Виждате какво се случва, в салоните хората по друг начин реагират, финансирането на театралните и оперните пространства мина на друго равнище. Няма база, на която да сме недоволни. Можем да търсим вината само и единствено в себе си.
- Издайте нещо от това сатирично кабаре. Какви ще са темите? Злободневни, предполагам.
- Ще има злободневни, като вътре има два панела - това е много модерна дума. Те ще бъдат редовно пренаписвани наново, като ще се опитаме да отразяваме това, което се случва в момента. Примерно арестът на министър Нено Димов е тема за първото кабаре.
Ще има гост звезда. Иска ми се да участват певци и всеки път да има един, който да изпее своите нови неща, но не съм провел още с никого сериозен разговор. Идеята е да могат хората хем да се усмихнат, хем да си зададат въпроси - чакай, докъде стигнахме. Затова ще прозвучи и легендарното стихотворение на Валери Петров за летящите хора - водих разговор с наследниците на авторските права. Накрая има един голям монолог, който Славчо Пеев ще го казва за България, за това, което направихме с нея, за тази прекрасна дума България, с която също злоупотребяваме и как трябва да я пазим.
- Като казахте Славчо Пеев, пак се сетих за паметта - той премиерно участва в моноспектакъл на новата ви сцена - това е пак начин да почетем актьорите, нали?
- Разбира се, това друга среща с тях. Бих казал - интимна... По друг начин се срещаш с тях и с всичките артисти. Идеята тръгна от Александра (Сърчаджиева). Но тя имаше много ангажименти, но се надявам и нея скоро да я видим на сцената с нейните истини и истори. Сега Силвия Лулчева ще излезе - на 5.2. ще бъде премиерата на Силвето (на третата сцена - б.а). И така искам да направя един калейдоскоп от наистина друго представяне на артистите. Явор Борисов можеш да го видиш в цялата му прелест само там. Иначе ролята си е роля, но долу си е долу (сцената е под земята) и там ти си в първо лице единствено число. Заставаш с това, което си ти. Да видим дали можеш да издържиш. Всички сме големи герои, но когато застанеш сам в битката... Някой път не става.
- Предизвикателствата на директорския пост...
- Нямам проблеми, нямам трудности... Екипът е прекрасен и което е най-важното - вярват ми, което е хубаво. Довършваме климатизацията на театъра, което ми се искаше да стане септември м. г., но се оказа тежък, дълъг и сложен процес. Надявам се в края на февруари да сме приключили. Врим и кипим. Голям проект, който готвихме година и половина и сега сме към финала. Надявам се лятото да направим основен ремонт и на камерната зала - ще я увеличим с 30 места. Имаме прекрасен проект. Столове, самата подредба трябва да се смени. Това ми е приоритетът. Знаете, че сградата на театъра е 70-годишна, не е лесно да се поддържа Дон Кихот в постановката “За какво ви е Дон Кихот” - неразпознаваем с този грим в този образ, няма нищо общо с Милото.
- Годината тръгна силно. Буквално не можем да ви насмогнем на премиерите. Случвали ви се тайно да застанете до вратата и да таргетирате “профила” на зрителите в салона?
- Всичките представления тръгнаха! За “Ветрилото на лейди Уиндърмиър"” на Бойка (Велкова) билети не можеш да намериш за два месеца напред. 7-8 заглавия имаме от септември месец до сега. Ами едно предприятие работи, когато има продукция - в случая има трупа и тази трупа работи. Ако трупата седи, няма трупа - всички трябва да работят.
Аз мога да кажа за всяко едно представление каква публика влиза. И ми прави впечатление, че все повече се таргетира публиката. Което е нормално. Една публика влиза за “Вечеря за тъпаци”, съвсем друга е за “Терапевти” примерно. Там е предимно млада публика, хора, които се вълнуват от проблемите на половата ориентация, за взаимоотношенията, за самотата, за желанието за себеизява са им на дневен ред. И съвсем други са зрителите на “Телевизионна мрежа” - хора, които се вълнуват от теми като манипулациите на медиите, по какъв начин да изградим защитна система и система от ценности, която да ни помогне да се спасим от влиянието на този свят.
Така че за мен беше важно да разтворим ветрилото на теми и на таргет. Резултатът? Салонът е пълен. Заповядайте според таргета си.
Източник: 24 часа
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай