Няма повишена сеизмична активност, но си има стандартната сеизмична активност, която я е имало и ще я има, и все някога ще ни се случи и по-силно земетресение в България. Неприятното е, че едно силно земетресение, независимо от района, ще дестабилизира цялата държава. Това каза в интервю за БГНЕС директорът на Националния институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ-БАН) проф. Николай Милошев.
Според него никоя държава не е подготвена за големи земетресения, включително дори и Япония. „Страната на изгряващото слънце е най-подготвена за подобен вид бедствия, но земетресението, при което беше засегната АЕЦ Фукушима през 2011 г., показа, че дори тя не е достатъчно готова. Така че няма човек на този свят, който да може да каже: „Ние сме тотално подготвени за земетресение“. Нашата подготовка може би е далеч от японската, но за това си има обективни причини – в България земетресенията се случват много по-рядко, отколкото в Япония“, посочи той.
Експертът припомни, че човешкият организъм е така устроен, че забравя лошото. Това важи и за земетресенията. На всеки от вас се случва 1-2 пъти през годината да усети земетресения, докато в Япония това е ежеседмично. По тази причина там от малки обучават децата как да реагират на подобен вид бедствия, създава се сеизмологична култура. „В България това е нещо, което ни убягва, но се надявам лека-полека и у нас да се формира подобен тип култура“, заяви проф. Милошев. Най-лесният начин това да се случи е като се започне обучение в училищата. „Нашите деца и внуци ще ни научат и нас какво да правим“.
В България съществуват нормативи за строителство, на които сградите трябва да отговарят. „Българските нормативи не са лоши. Освен това не бива да говорим само за последните години. Нормативите, които бяха приети след земетресението във Вранча през 1977 г. са добри за България. Те се обновяват, в момента работим по т.нар. Еврокод 8, който представлява европейските нормативи за сеизмична устойчивост на сградите“, обясни професор Милошев. Строителство не е само проектантският процес. „От една страна е проектирането, където нормативите влизат задължително, след това е изпълнението, след това – експлоатацията на сградата. Там има много, много стъпки и подстъпки, които ако не се изпълняват като хората, може да доведе до проблеми. Чувах, че колегите строителни инженери най-много се притесняват от сградите строени в периода между 1990 и 2000 година, когато не, че нямаше нормативи, но съблюдаването им беше през пръсти. Ако си спомняте през тези години бяха направени основните заведения в партерни етажи, магазини – тоест това е категорично намаляване на сеизмичната устойчивост на сградата“, разказа директорът на НИГГГ-БАН. Той отново даде пример с трагичното земетресение във Вранча, когато два блока в Свищов бяха буквално погълнати. Причината за тежкия инцидент бе, че в приземните им етажи бяха построени магазини и други подобни помещения.
Националният институт по геофизика, геодезия и география извърши преди няколко години сеизмично райониране на България. Според сеизмичното райониране на най-висока степен при земетресение като норма при проектиране на сгради е в Кресна – 7,5 по Рихтер, а най-ниската е във Видинско и в Югоизточна България към Царево, Ахтопол. „Сеизмично неактивните региони са 2% от територията на страната, 98% са с повишена сеизмична активност, така че във всички тях трябва да се спазват определени норми. Колко по-сеизмично активен е даден район, толкова по-висока е нормата“, обясни професорът.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай