Езикът е нашата родина, интернет ще се превърне в също толкова опасен проблем, какъвто днес са климатичните промени.
Светът е изправен днес пред три важни предизвикателства, които ще определят неговото бъдеще.
Първият проблем е, че всички вярвахме, че светът ще стане по-спокоен и по-сигурен след падането на Берлинската стена през 1989 г. и рухването на социалистическата система, но се случи точно обратното. Съвременният свят, който вече не е под напрежението на борбата на двете световни системи, сякаш е много по-несигурен, по-случаен и по-непредвидим. Вземете за пример ставащото в арабския свят или непрекъснатите атентати, които се случват в различни кътчета на света. Човечеството в някакъв смисъл полудява и това много ме безпокои, защото военните огнища не затихват, а стават все повече, все по-устойчиви и по-непредвидими.
Вторият проблем е свързан с т.нар. глобален свят и глобален човек. Глобалният човек, който искат да ни наложат, е с интелигентност под средната. В него се опитват да възпитат едно най-важно качество – да консумира, да консумира и да консумира. Глобалният човек оправдава пазарната икономика, която се оказва най-устойчивият начин за развитието на човечеството, но която изтощава Земята, на която живеем. При 5-процентен ръст на производството ежегодно след 10-12 години човечеството ще произвежда два пъти повече. Но откъде ще дойдат ресурсите? Ресурсите на Земята са ограничени и те не може да издържи на такова претоварване. Неистовото желание за консумация трябва да бъде овладяно, както и неистовото претоварване на икономиките по света.
Имам теория, че разумът е ракът в природата. Така както ракът унищожава организма, който го е създал, по същия начин, разумът ще унищожи света, тази прекрасна, дружелюбна, красива Земя, която ни е създала и която все още ни търпи.
Третият изключително важен световен проблем е бурното развитие на технологиите. Технологиите, които уж трябва да помогнат на човека, но те отчуждават човека от човека. В своя роман „Чудовището” развивам тезата, че Антихристът вече е слязъл на Земята и това не е отделен човек или личност, а това е едно явление и това обществено явление е интернетът. Интернетът, който е съвременният Антихрист. Ако влезете в трамвай, рейс, ресторант, на сватба, на погребение, вие виждате, че 80 на сто от хората са се вторачили в подвижните си телефони и чатят.
Нарушено е общуването между хората. Те не умеят да общуват. Те предпочитат да не си говорят, а да си чатят. Даже когато са близо един до друг, те не си говорят, а си обменят безумни послания. Това е така, защото хората се страхуват от общуването. Електронното общуване е по-лесно, тъй като е много по-лесно да приемеш или да отхвърлиш един човек по интернет, отколкото в жив, реален разговор. Възможно ли е един човек да има 5000 души приятели? Приятелството е интимно чувство, то е като любовта. Мои приятели са 10 души, които аз съм избирал през целия си живот, и с които съм свързан не само интелектуално, но и емоционално, хора, които съм приел и имам доверие.
Уж интернет дава огромни познания и огромна информация. Познанието освен интелектуална дейност е и емоционална дейност. Когато човек познава нещо за първи път, той изпитва сложни емоционални чувства – чувства на величие, на преклонение, на удоволствие, на себеизграждане, на възвеличаване на собствения си дух, защото това е много сложно емоционално съучастие. Докато в интернет това е едно безкрайно море от информация, гола, елементарна и примитивна. Това не е истинското реално познание, това не е този сложен процес на съучастие на човека в познанието.
До десетина години проблемът с интернет ще стане толкова труден и неразрешим, колкото сега е проблемът с климатичните промени. Това са проблемите, които в близките десетилетия, ако не бъдат разрешени, човечеството е заплашено.
Езикът е нашата родина
България има един друг ужасяващ проблем и това е, че българският народ се топи като пролетен сняг. Ние вече сме под 7 милиона души. Това означава, че българската нация е застрашена, като и българският език. Българската нация, която изтърпя и преодоля 7 века робство – 2 века византийско и 5 века турско – сега е пред прага на изчезването. Сега е заплашена по най-безкомпромисен и ужасяващ начин. Основният проблем, който стои пред България, е да спасим нацията си.
Всяка сутрин се моля на Свети Иван Рилски да спаси българския народ. Дано стане някакво чудо и дано има някакви светлинки в тунела. Познавам много млади хора, които се връщат и искат да живеят в България. Носталгията не е някакъв сантиментален спомен или някакъв запомнен пейзаж, който измъчва човека. Истинската носталгия е в езика, езикът е нашата родина. Хората, лишени от езика, страдат. Те не са в средата си и не са в своя свят, своята родина.
Голяма част от хората, които напуснаха България се връщат и дано този процес продължи. Всичко зависи от българските политици, от това как ще се развива нашата страна.
Не малка част от тях заминаха в чужбина не само по икономически причини, а и защото не могат да реализират себе си и да получат това, за което са учили. Те напуснаха България, защото тук има отчайваща и истерично отсъствие на справедливост, която отвращава младите хора и ги кара да се опитат да заменят своята родина, да преживеят тази човешка драма, тази травма.
Свободата е форма на различие
След 10 ноември беше възвърнато нещо много важно – свободата на словото. Свободата е форма на различие. Колкото по-различен е един човек, толкова той е по-свободен. Нашите политици не проявиха нещо своето различие. Единственият стремеж, който имаха, беше да уредят себе си, децата си и по възможност внуците си завинаги.
Българските политици по време на прехода съзнаваха, че властта им е дадена за определено време и, че тя не е както по времето на социализма, когато един човек можеше да я притежава 20-30 години, а е променлива и е свързана от настроенията на хората, от успехите или неуспехите в страната. Те правеха всичко възможно, за да задоволят своя истеричен егоизъм.
Нашите политици превърнаха политиката в доходен бизнес. Не влагаш нищо – нито пари, нито безсънни нощи, нито интелигентност, нито някакви качества, а преразпределяш и това е огромната причина, поради която има такъв болезнен наплив да станат политици.
Втората причина е, че ние нямахме подготвени политици. Нямаше хора, които да наследят онази недобра власт и да направят една по-добра власт, истинска и перспективна власт. Много малко се мислеше за България и българския народ, политическата класа най-вече мислеше и обгрижваше себе си.
Дано се появи човекът, който да даде перспектива на българския народ и той самият да остане в историята. Много политици мислят, че като са снимани по телевизията ще бъдат запомнени. Те могат да бъдат запомнени единствено и само в словото, а словото няма да запомни съвременните политици. Единствено и само в словото, така както голяма част от българските политици преди 9 септември бяха запомнени във великолепната книга на Симеон Радев „Строители на съвременна България”.
Гражданската съпротива
Българите ставаме все по-лениви и причината е в огромната умора от това, че непрекъснато сме лъгани през последните 30 години. Това изтощи нашата съпротивителна енергия. Единственият изход да бъдат озаптени олигарсите e гражданското общество. Опитах се да напиша книгата „Орлов мост” и тя е за големите събития, които споходиха София преди години. За жалост, тогава гражданското общество не се осъществи по няколко причини.
Първата е, че протестиращите не успяха да излъчат елит, да излъчат тези 100-150 души, които ние да припознаем като следващите политици. Тези 100-150 човека – честни, млади, интелигентни, копнеещи да дадат нещо за България.
Втората е, че олигарсите и политическата класа платиха и разединиха хората отново на лоши и добри, наши и ваши, на червени и сини. Успяха да ги противопоставят помежду си. Колкото повече изкуствено разделяме народа, той ще бъде обезсилен и тази енергия на общността ще бъде отнета, ще бъде смита. В това отношение изключително важно е да се постигне единно гражданско общество. Тук има и един особен егоизъм, типичен за българина. Той е гениален, когато трябва да решава собствените си проблеми, но в общност той не може да живее, да съществува и да работи.
Когато един българин отиде в Америка, в Германия, той става невероятен. В България не успяваме да съществуваме като колектив. Когато протестират медицинските сестри, учителите не се интересуват. Когато протестират учителите, медицинските сестри не се интересуват. Когато протестират учителите и медицинските сестри, работниците в промишлеността не се интересуват. Няма го това развито чувство на общност, на това, че всички сме един народ и трябва да постигнем заедно целите си. Невъзможно е тези цели, тази бъдещност да бъде постигната само от политическата класа, нито само от хората, които са управлявани.
Писал съм както исторически, така и съвременни романи. Трилогия „Битието“, „Изходът“, „Законът“, по която беше заснет сериалът „Дървото на живота“ започва през 1890 г. и приключва след промените през 1990 г. Това е един огромен период от време, историческо време, национално време, психологическо време
Романът ми „Разруха“, който е на съвременна тематика, придоби огромна известност и е преведен на много места по света. В Германия най-големите медии заявиха, че са очаквали тази книга за промените да дойде от Чехия, Унгария, Румъния или от Германия, а тя дойде от България.
Съвременна книга е „Орлов мост” и последният ми роман „Чудовището”. В него разказвам за множеството малки и по-големи чудовища, които живеят във всеки един от нас. Всеки един от нас е ангел, но в него живеят много чудовища. Доста страшно чудовище, което ни отнема, е старостта. В този роман развивам тезата за старостта, но не за мрънкащата старост, а за достойнството и величието на старостта, за това как човешкият дух може да пребори отслабването на тялото. Това всъщност е една невъзможна любовна история между един възрастен, много опитен, зрял, много четен, много циничен писател и една млада, прекрасна и красива журналистка, която идва при него, уж да напише книга за него, но причината е друга. Причината да се свържат е невинната вина. Нещо се е случило в живота на други хора, преди тях, което ги засяга и което ги принуждава и сдвоява в любовта и омразата.
Какво ни липсва?
Едно от най-страшните неща, които ни липсват е, че българите винаги започваме отначало. Винаги българските управници смятат, че всичко започва от тях. Така е от Освобождението, така е след 9 септември 1944 г., така за жалост стана и след 10 ноември 1989 г. Това създава една прекъснатост на националната ни история, една прекъснатост, която е ужасяваща и намалява вътрешната енергия за съпротива на българския народ. Дори когато човек пише за съвременността тези чисто съвременни романи стават исторически когато преминат 30-40-50 години. Въпросът е да останат като текст. /БГНЕС
——————-
Владимир Зарев е живият класик на съвременната българска литература, писател от европейски ранг. Написал е над 18 книги, между които трилогията „Битието“, „Изходът“, „Законът“, култовия роман „Разруха“, романите „Лето 1850“, „Поп Богомил и съвършенството на страха“, „Хрътката“, „Хрътката срещу Хрътката“, „Орлов мост” и др. Пише във всички литературни жанрове – романи, повести, разкази, стихове, дава интервюта и публикува стотици коментари по актуални теми от обществения живот. През 2013 г. излиза ТВ сериал „Дървото на живота“, екранизация по романа му „Битието“. Негови творби са превеждани в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, Хърватия, Сърбия, Германия, а „Разруха“ става бестселър в Германия и САЩ. Владимир Зарев е син на известния историк и литературен критик акад. Пантелей Зарев, брат на режисьорката Весела Зарева и съпруг на поетесата Мирела Иванова, която е и драматург в Народния театър „Иван Вазов”./БГНЕС
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай