Как се фалшифицираха изборите досега?

Публикация 25 Дек, 2019 / akcent.bg / 112

“Изборни манипулации може да има в избирателните комисии, чиито членове са представители на политическите сили. "Информационно обслужване" не брои бюлетини, а обработва протоколи от РИК и СИК. Това напомни в интервю за Би Ти Ви директорът на фирмата проф. Михаил Константинов, за чиято оставка настояха БСП и ДПС. Константинов гарантира, че нито досега е имало, нито в бъдеще ще позволи манипулации в изборните резултати. Ние съхраняваме около 50 000 първични документа от последните четири избора от 2007 г. досега. Аз твърдя, че няма нито един документ, манипулиран от "Информационно обслужване", заяви Константинов и обясни, че всеки, който твърди обратното, е лъжец и клеветник. Документите се съхраняват физически, има и достъпна база данни, аз твърдя, че те съвпадат напълно. Според него България е допринесла съществено към теорията на клеветата - да бъде обвинен някой за бъдещи действия, коментира още нападките на БСП и ДСП към себе си Константинов".

Професорът се и закани, че ще съди всеки един клеветник, който твърди, че изборите се фелшифицират. Има една турска поговорка: „Никога не е късно да станеш за резил.” Време е да му я напомним. Защото историците помнят и могат и да припомнят миналото. През юни 1990 г. за пръв път след рухването на комунизма се проведоха първите уж „демократични” избори за Велико Народно Събрание. То прие сегашната конституция на която й сърбаме попарата вече 23 години и която пловдивските протестиращи правилно изгориха на площада по време на демонстрациите. Точно след тях започна горещото политическо лято - 90-та година. Защото изборите бяха „нагло и безсрамно фалшифицирани”. Думите не са мои, те са на двамата автори Никола Вълчанов и Михаил Константинов употребени в една от поредицата им статии разкриващи фалшификациите на изборите публикувани във вестник „Демокрация”. В първата статия на Михаил Константинов и Никола Вълчанов ("Демокрация" бр. 144 от 19 юни 1991 г.) те писаха дословно: "... Защо поставяме въпросите си точно сега, толкова време след грандиозната фалшификация, наречена "Избори-90"? Първо благодарение на немарливостта на известни служби информация за това се промъкна в обширна статия от Л. Аврамов и В. Цанов (в. "Демокрация" от 10 юни 1990 г.), както и в кратко интервю на В. Цанов пак в "Демокрация" от 10 юни 1991 г. И второто, досега такъв материал практически не можеше да мине." (курсивът мой А.Д.)

Както е казано, който има очи да гледа, който има уши да слуша. Трябва да призная, че поредицата им статии бяха впечатляващи – с много факти и аргументи, логически обосновани. Те разкриха отлично механизмът на фалшификациите на изборите. Толкова много се писа по този въпрос, че той е вече напълно изяснен. Изборите просто бяха фалшифицирани с 500 000 гласа фантоми, (една вметка, сега извън България има два милиона българи, каква възможност за "фантоми") главно на емигриралите по време на „голямата екскурзия” български турци. Само някои елементи от технологията на фалшификациите:

Първо, в ЦИК при изчисляването на изборните резултати са добавени червени гласове фантоми там, където са печелили сините.
Второ, в компютрите, не са били вкарани данни от протоколи, в които СДС, печели, а вместо тях по два и три пъти са зареждани данни от едни и същи протоколи, в които червените печелят.
Трето, райони в които СДС печели, са били разпокъсвани при изчисленията, между съседни червени райони.
Четвърто, гласове на "извънпарламентарните партии" са прехвърляни към червената сметка.
Пето, смесвани са при изчисленията резултати от мажоритарната и пропорционалната система, в полза на БСП естествено.
Шесто, в компютрите са вкарвани данни от фалшиви протоколи.

И така нататък и така нататък. Описали са го проф. Константинов и математикът Вълчанов, не съм го писал аз. А някои си мислеха, че фалшификациите са направени хитро и финно. Нищо подобно, те бяха нагли, очевадни и просташки, като всичко правено някога от комунистите.

По-интересен е въпросът защо бяха допуснати публикациите на Константинов, Вълчанов, Топлийски, Цветков, и другите разобличаващи фалшификациите. Все пак от изборите през юни 1990 г. до лятото на следващата 1991 г. беше пълно мълчание по темата. Моето обяснение, е че от една страна те бяха нарочно допуснати от СДС за да плашат комунистите че може да се поиска ревизия на изборните резултати. Статиите бяха предупреждение какво би могло да се случи, ако не се разберат под масата СДС и БСП - разпускане на ВНС и нови избори, (които СДС се надяваше да спечели). В момента, който това беше договорено, трибуната на в. "Демокрация" беше отнета от донкихотовците. "Изтъка си платното, подритна си кросното" е казал народът. И понеже тогавашният главен редактор - Волен Сидеров (най-успешният главен редактор на "Демокрация" докарал го до рекордния 400 000 тираж) явно си беше позволил повече, отколкото са му давали, скоро след изборите през октомври 1991 г. беше свален и заменен с удобния Енчо Мутафов, който съсипа вестника.

Михаил Константинов и Николай Вълчанов след изборите през октомври 1991 г. оглавиха една комисия за проверка на изборните фалшификации през 1990 г. При правителството на Филип Димитров те имаха простор за действие поне в началото. Резултатите до които се добра комисията им бяха ужасяващи, но не се публикуваха. Нещо повече те създадоха компютърна програма "Фантоми", в която вкараха откритията си от действителното преброяването на гласовете от изборите за ВНС, в която ясно се вижда, че над 100 депутати (от общо 400) от ВНС са избрани с фалшификации. Някой да е чувал за тази програма? (виж по-долу) Впоследствие ги "нахраниха" като на няколко последователни избори дадоха на оглавявания от тях математически колектив да извършва изчислението на изборните резултати срещу добро заплащане естествено. Оттогава те забравиха за старата си достойна гражданска позиция и приеха изборите за ВНС и конституцията за редовни. Даже в последната им статия "Нужна ли е истината за изборите от 1990 г." ("Демокрация", бр. 69 от 21.ІІІ.1992 г.) двамата автори заеха примиренческа позиция. В края на 1992 г. като видях, че Константинов и Вълчанов замлъкнаха или им запушиха устите аз седнах да проучвам фалшификациите и открих, че ВНС е нелегитимно, не само заради фалшификациите, но и поради брутални нарушения на конституционната и законова уредба при които е „избрано” и приема новата конституция. Резултатите от проучванията си публикувах в разследването „Големият заговор”. Този текст беше написан през есента на 1992 г. Противно на някои очаквания беше и публикуван в три последователни броя от 17 декември 1992 г. до 13 януари 1993 г. на вестник "Царство България" в 10 000 тираж.Но разбира се при тогавашното управление на Беров („Мултигруп, БСП и ДПС”) нищо не можеше да се направи. Така темата с механизмите на фалшифициране на изборите потъна.

Но фалшификации имаше и на изборите от октомври 1991 г. Паралелното преброяване на "Подкрепа" показа 4 до 6 % преднина на СДС вместо официалните 1.22%. СДС обаче не провери случая и прие официалните данни. Защо? Щяха да имат не 110, а 120 - 125 депутати.

Фалшифицирани бяха изборите и през 1994 г. когато дойде на власт Жан Виденов и разсипа страната.

Фалшифицирани бяха изборите и през 2001 г. когато цяло денонощие коалицията Гергьовден – ВМРО беше парламентарна група, и депутатите им приемаха поздравления по телефоните и лееха шампанско, а на сутринта се оказа, че са вън от парламента „с малко, но завинаги”. Това принуди НДСВ вместо тях да вземе за партньор ДПС, което докара всички последващи беди за България.

Фалшифицирани брутално бяха и местните и президентски избори през 2011 г. Лично съм свидетел на това защото от 17 септември до 7 ноември 2011 г. бях временен кмет на Пловдив и знам целият механизъм на герберасткото правене на избори.

Това ще е и темата на следващата статия: „Престъплението – избори 2011 г.”

Та господин Константинов, ако ти си забравил какво си говорил и писал през 1991 г. аз не съм. Както казват турците: „Никога не е късно да станеш за резил.”

Александър Долев
Източник: rodolubez.blogspot.com

Тагове : избори , ,