В редакционен коментар на ембематичната си страница "После", известна със своите сатирични рубрики, не на шега в. "Сега" съобщи официално, че от началото на 2020 г. става седмичник. Изданието, което близо 22 години излизаше всеки ден, вече ще има само един брой в седмицата - в петък, и ще развива все повече своя сайт. Освен актуална информация, анализи и коментари, медията ще предлага на своите читатели и видео, и аудиосъдържание.
Това е поредното хартиено издание, което се променя под натиска на пазара. От 1 януари спира да излиза и вестник "К", който се издаваше от екипа на Копринка Червенкова след раздялата им с друго емблематична медия - "Култура".
Ето какво се казва в редакционния коментар на "Сега", публикуван със заглавие: "На почти прощаване":
"Както вероятно сте разбрали, уважаеми читатели, "Сега" през 2020 г. става седмичник и съответно рубриката "Прелет над печата" ще отпадне, защото вече ще е съвсем странно вестник, който е отпаднал от ежедневния пазар, да коментира другите ежедневници - иронично или с патос, все едно.
Ако трябва да сме честни, рубриката отдавна е полубезпредметна, защото на вестникарската сергия положението е трагично. Как да се майтапиш с органи, които са на смъртен одър. Без да даваме персонални оценки - какво и какви ежедневници останаха на тоя клет пазар?
Два вестника на Пеевски и още няколко, които не са на Пеевски, но не им личи. Програмата на всички вестници вече съвсем откровено се разграничи от всякакви представи и идеи за журналистика.
С какво да се майтапим - че вестниците станаха арена за пиарски и маркетингови хитроумия? С това, че вестниците обслужват някаква политическа линия или някакви съмнителни бизнеси?
Много смешно!
Вестниците и вестникарите нямат полза да произвеждат журналистика. Някакви последни мохикани - отделни личности, не редакции, правят отчаяни опити да правят журналистика, но нито има кой да ги оцени, нито кой да плати за това.
В тая работа, естествено, има две страни - журналисти, които са уморени от неблагодарен труд, и читатели, които не се интересуват от журналистика. Журналистиката (нямаме време и място за дефинитивни отклонения) изглежда не е необходима нито на политиците, нито на гражданите. Вече всеки може да стане журналист във Фейсбук, стига да умее да се изразява емоционално. Анализът, хладният разум, разсъдливостта, експертизата – всичко това вече не е интересно и никой не е готов да плаща за такова съдържание.
Тъй че вестникарството, както е казал поетът, върви към своята „обяснима развръзка и естествен процес“. Но ние упорстваме и ще продължим да се опитваме да плаваме срещу течението в нов, адаптиран плавателен съд, с който да порим на дните водите, както е казал Никола Вапцаров."
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай