Тези дни статистиката съобщи, че инфлацията е достигнала 4,6% през ноември 2010 г. спрямо ноември миналата година.
Това е значително увеличение, като се има предвид, че в края на 2009 г. инфлация практически нямаше заради кризата и стагнацията на икономиката. Далече сме от 15-процентовата инфлация в средата на 2008 г., преди кризата, но тогава все пак доходите се увеличаваха, докато сега не е така.
Някой може да каже, че щом има инфлация, значи кризата е свършила и… може би ще е прав, поне що се отнася до световната икономика. Растежът на световната икономика за последното тримесечие е около 5% на годишна база. Китай и Индия отбелязват 9-10% икономически растеж, нашата съседка Турция - над 10. За сравнение българската икономика отбелязва едва 0,5% растеж.
Това, че много страни по света отбелязват висок икономически растеж, повишава цените на суровините - петрол, метали, земеделска продукция, храни.
В същото време ниските лихвени проценти, поддържани от големите централни банки, също наливат масло в огъня на инфлацията. “Количествените улеснения” на Бен Бернанке във Вашингтон се усещат по целия свят под формата на по-високи цени.
За последната година суровините са поскъпнали с 44% в евро според индекса на сп. “Икономист”. Петролът е поскъпнал с 22% в долари, храните - с 25%, металите - с 24%. Тези движения на световните пазари оказват влияние и върху българските цени, въпреки че в нашата икономика няма почти никакъв икономически растеж. В Китай също има 5% инфлация, но има и 10% растеж в икономиката, а също толкова и на заплатите. В България инфлацията е почти 5%, но растежът в икономиката е почти никакъв, да не говорим за заплатите. И това всъщност е реалният проблем.
Изолирани сме от позитивните ефекти, но не и от негативните - как става това?
Решението на правителството да раздуе бюджетния дефицит през пролетта повиши рисковите премии на България - поради коеточуждите инвестиции намаляха, а банковите лихви останаха сравнително високи. Тази погрешна популистка политика успя да забави възстановяването на българската икономика и да я изолира от световния икономически растеж. От инфлацията обаче не можем да се изолираме. В същото време имахме и вътрешни проинфлационни фактори - вдигането на акцизите, вдигането на енергийни цени, раздуването на бюджетния дефицит.
Така въпреки стагнирания вътрешен пазар правителството подпомага инфлацията. Това между другото е добре за самото правителство.
Защото колкото по-висока е инфлацията, толкова повече приходи от ДДС ще има в бюджета. Практически, това е един невидим инфлационен данък, който бърка в джоба на данъкоплатеца и вкарва повече пари в неефективния публичен сектор.
Какво да очакваме за следващата година? Ако правителството не започне по-реформаторска и дисциплинирана политика, едва ли заетостта ще расте достатъчно бързо, т.е. безработицата ще остане висока, а доходите няма да се увеличават. В допълнение вдигането на осигуровките ще изяде част от нетните доходи на работещите.
И инфлацията ще действа в същата посока. Така че реалните доходи едва ли ще се повишат. Освен ако популизмът не бъде заменен с бюджетна дисциплина и реформи.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай