Идеята, че глобалната икономическа интеграция представлява човешки прогрес, доминираше повече от седем десетилетия. Но сега настъпва нова ера, в която националните интереси имат предимство пред колективни проблеми, като търговските договорености се договарят между отделните държави, пише „Ню Йорк Таймс”
Британските гласоподаватели показаха ясно това в четвъртък, като дадоха категорично мнозинство на премиера Борис Джонсън и неговата Консервативна партия, за да гарантират, че петата по големина икономика в света ще продължи с напускането на Европейски съюз.
Сега Великобритания е изправена пред нова сложна фаза в заплетеното си европейско дело за развод - преговори за условията на бъдещите си икономически отношения с континента. Но под една или друга форма „завършването на Брекзит” - мантрата, която Борис Джонсън повтаря и сега може да изпълни, бележи дълбока промяна в световната търговска система.
След Втората световна война съюзниците победители изградиха международен ред на разбирането, че когато страните разменят стоки, те стават по-малко склонни да разменят артилерийски залпове.
Излизането на Великобритания от Европейския съюз е най-ясното проявление, че тази идея вече не работи. И не е единственото.
Традиционният арбитър на международните търговски спорове, Световната търговска организация видимо губи своето значение, тъй като страните заобикалят каналите ѝ за налагане на тарифи. Арбитражният съд на СТО, който решава спорове, беше обезсилен от блокирането на назначаването на нови съдии от администрацията на американския президент Доналд Тръмп.
„Смисълът, че политиката се движи в една посока, към по-голяма либерализация и повече интеграция, е заменен от признаването, че политиката може да върви назад”, смята Брад Сетсър, старши сътрудник в Съвета по външни отношения в Ню Йорк.
Съединените щати и Китай заедно представляват повече от една трета от световната икономика, което дава на търговската война между тях глобален характер.
Президентът Тръмп направи залози в ненадминатия мащаб за американската икономика в търсене на благоприятни търговски споразумения. Според своето разбиране, САЩ имат предимството при всякакви двустранни търговски преговори и могат да наклонят правилата към американските интереси.
Това беше логиката, която накара Тръмп да се откаже от американското участие в Транс-Тихоокеанското партньорство.
В мисленето на Тръмп глобализмът е за загубеняци. Малко след като той положи клетва, обявявайки своето кредо „Америка преди всичко”, той заяви: „Ако Китай иска достъп до 327 милиона потребители в най-богатата страна на земята, той ще трябва да купува повече американски стоки и да играе честно”
Китайските лидери пък стигнаха до тълкуване на търговската война като част от американска кампания възпиране на Китай и отричане на правата на страната с най-голямо население в света като суперсила.
Сега Великобритания, напускайки европейския блок, се впуска в стратегия, насочена към осигуряване на двустранни търговски споразумения с големи икономики, от САЩ и Китай до Австралия и Индия.
Търговските сделки са сложни и объркани. Те водят до излизане на отворени нови пазари за износ в замяна на излагане на местни компании на нови конкуренти. Мощни лобита недоволстват. Сделките отнемат години.
Аритметика разкрива, че никоя комбинация от търговски сделки не може да компенсира Великобритания изцяло за това, което ще загуби, напускайки ЕС.
Разрушаването на международните търговски договорености и нарастването на националистическите императиви обаче са обусловени от засилване на обществения гняв в много страни заради разширяващото се икономическо неравенство и усещането, че търговията е благоприятна за една избрана класа, оставяйки обикновените хора зад борда.
Във Великобритания недоволните използваха референдума през юни 2016 г. като протестно гласуване срещу банкерите в Лондон, които бяха предизвикали катастрофална финансова криза и след това принудиха избирателите да поемат разходите чрез строги фискални икономии.
В Съединените щати избирателите на Тръмп пък подкрепиха търговската война. В Италия, Франция и Германия яростни народни движения се фокусират върху търговията като заплаха за поминъка на работниците, искайки да спрат глобализацията.
„Ерата на свободните пазари и либерализма приключва”, счита Мередит Кроули, експерт по международна търговия в университета в Кеймбридж в Англия. „Хората са недоволни от сложността на политиката и усещането, че онези, които държат лостовете на властта, са по някакъв начин недосегаеми”.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай