110 години от рождението на бележития Димитър Димов са като 110 галактики за българската литература, заяви пред БГНЕС писателят Здравка Евтимова.
В Столична библиотека отбелязаха 110 години от рождението на драматурга в присъствието на неговата дъщеря Теодора. От фондовете на библиотеката бяха показани ценни издания на Димов, сред които „Осъдени души“ от 1945 г. и „Тютюн“ от 1951 г.
„Творбите на Димитър Димов са като огледало на българската душевност и талант. Онова, което Димов ни предлага е именно неугасим талант. Неговият живот и непреклонност не е тайна за никого и в това отношение той може да е пример, нека да е пример за младите”, каза Евтимова.
„Това е един от писателите, които съставят нашата класика. Не можем да си представим нашата литература от XX в. без романите на Димов. Афоризмът, че класиката е това, което всички знаят, но никой не чете, не е верен. Познавам много млади хора, които четат Димитър Димов или Талев и ги помнят”, коментира за БГНЕС литературният критик и преподавател в СУ проф. Кирил Топалов.
Дъщерята на Димитър Димов – Теодора си спомни за първото посещение в Мадрид. „Когато видях паметната плоча, на мястото където е живял през 1943-1944 г., всеки ден ходех там като на поклонение. Мисля, че нито един писател в България няма такава плоча – красива, мраморна, изписана на испански език. „Тук живя един голям приятел на Испания””, сподели тя.
Димитър Димов е роден в Дупница. 10-годишен се премества със семейството си в София. Завършва Първа мъжка гимназия и Ветеринарно-медицинския факултет на Софийския университет. Работи като фелдшер в Софийско, Врачанско и Бургаско.
От 1942 г. Димов сътрудничи с разкази, пътеписи, откъси от романи и драми във вестниците „Литературен глас“, „Литературен фронт“, „Мир“, „Народна култура’“, „Отечествен фронт“, на списанията „Септември“, „Театър“. Творбите му го представят предимно като майстор на психологическия и социалния роман.
През 1943-1944 г. специализира в Мадридския институт „Рамон-и-Кахал”, а през 1944 г. е мобилизиран и служи в Беломорието. От 21 март 1964 г. до смъртта си е председател на Съюза на българските писатели.
Димов е автор на над 20 научноизследователски труда, а след 1966 в архива му са открити нови планове и ръкописи за 2 книги върху теорията на отражението.
Писателят утвърждава в българската литература модерен художествен стил, който се отличава с психологическо проникновение, интелектуална задълбоченост, остра конфликтност и тънък усет към богатството на езика.
Героите му, носители на силни чувства и амбиции, са детерминирани чрез социалните и нравствените стълкновения на епохата, за което оказва влияние както острото социално зрение на писателя, така и личното увлечение по идеите на Зигмунд Фройд, Фридрих Ницше, Анри Бергсон и творчеството на Октав Мирбо.
Умира внезапно на 1 април 1966 година по време на командировка в Букурещ. /БГНЕС
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай