Доколко медиите са в състояние да задават каквито и да е приоритети, при положение, че са зависими от властта. Това попита историкът проф. Петър Стоянович (министър на културата 2013-2014) по време на дискусията "Медии и политика - влияние на медиите върху политическия избор", част от започналата вчера в Тирана 15-а Световната среща на българските медии, организирана от БТА.
"Не смятам, че медиите вече са в състояние да задават кардинални въпроси, които отдавна трябва да стоят пред българското общество, защото обществото продължава да мисли в категориите от минало време", добави Стоянович.
По думите му въпросът е защо продължаваме да гледаме на някои неща през призмата на 20-и век. "Ние сме ужасно провинциална държава като начин на мислене. Влязохме в ЕС последни, и то от немай-къде. Ние, например, продължаваме да смятаме, че външната политика може да е приоритет на държавата, което е комично", коментира историкът. Според него тези теми са прекалено големи, за да можем да ги задвижим въобще.
"Ние имаме много по-важни, уж малки теми - като прираста и загубата на население, политиката на образованието - защото вадим не полуграмотни хора, а дегенарати", продължи Стоянович. Според него неинтегрираните малцинства са също проблем, който "цъка и всеки момент ще избухне".
"Медиите трябва да развият свои нови функции освен основната си функция - да информират. Те трябва да свързват по различен начин общностите. Другото, което трябва да се направи, е постоянно да се предлага на общностите да се себеопознават и да разсъждават върху себе си", смята социалният антрополог Харалан Алекснадров. Затова по думите на експерта медиите се превръщат в необходимо огледало за себепознание, което поставя на дневен ред функцията на медиите да образоват.
Кирил Калев, директор на програма "Христо Ботев" на БНР, каза, че си задава въпроса дали това, което медиите правят, е достоверно. Той посочи три лоста, които според него водят към разрешаването на този проблем - достоверност, покритие и съдържание.
Най-свободните медии са обществените медии, защото се финансират с пари от бюджета и са свободни от корпоративния натиск. Мнението е на Тома Биков от парламентарната комисия по култура и медии. Според него свободата на словото е абстрактно понятие и това трябва да е тема на друг разговор - за границата на фалшивата новина. "България не е в състояние да произведе световна тенденция и това, което се случва у нас, е отражение на световните тенденции", добави той. Плурализъм има там, където има различни гледни точки. По-особеното е, че медиите не представят различни гледни точки, а различните медии имат различни гледни точки, обясни Биков.
Световната среща на българските медии в Тирана се организира със съдействието на "Джи пи груп" АД, Фибанк Албания, Нова ТВ, "Лардж информърс проджектс".
Източник: Тирана
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай