Професор Белоев, това е първото ви интервю след сериозния здравословен проблем, който преживяхте. В момента изглеждане, слава Богу в добро здраве. Вчера участвахте в тържествената сесия, на която Вие и останалите общински съветници се заклеха. Какви са емоциите в този момент?
Претърпях едно доста голямо премеждие, едно много голямо изпитание както за мен, така и за моето семейство. Но още от първите часове, след като се случи това с мен, бях информиран от моята съпруга за многото хора, които са се обадили, които са съпричастни към мен. Всички тези много хора, не само мои близки и приятели, ми дадоха сили и кураж да се правя и да се възстановя.
След тези две седмици в интензивно отделение последваха дни на рехабилитация. Благодарение и на многото усилия, които положих, аз вече определено съм добре и мога да започна постепенно да се занимавам със задълженията, които имам. Чувствам се отговорен за предстоящите задачи, свързани в работата ми в университета.
И сега разбирам, че много силно съм свързан в Русенския университет. Мога да кажа, че той се е превърнал в моя съдба. За мен Русенският университет е кауза и затова приоритетите ми сега са насочени основно към работата в него.
Колкото до първата сесия на новоизбрания общински съвет- предвид ситуацията и по-ограничение режим на информираност досега, който ми бе наложен, сега виждам, че ситуацията спрямо предния състав и групиране на общинските съветници е различна. Макар и ГЕРБ сега да са с най-много общински съветници, то БСП има двойно и повече старейшини… Но сега трябва да се формира мнозинство, смятам, че и този път ще се получи. Това пролича и при избора на председател, като за Иво Пазарджиев гласуваха над необходимите 26 гласа /искам да използвам възможността да го поздравя още веднъж/.
Със сигурност на новия председател на Общинския съвет ще му бъда по-трудно, отколкото бе на мен при ситуацията в предишния местен парламент. Но и сега той ще трябва да работи добре с кмета, тъй като голяма част от решенията, които се вземат, са от администрацията и от градоначалника, както и от граждани, разбира се.
Казахте, че усилията Ви ще бъдат насочени основно към работата в университета. На 26 т.м. предстои избор на нов ректор. Смята те ли да участвате в този избор.
Да. На 28 октомври направих обръщение към академичната общност, с което се кандидатирах за ректор на университета за следващия мандат 2019- 2023 г.
Със сигурност ще има хора, които ще бъдат изненадани от подобно смело решение след сериозния здравословен инцидент и готовността Ви отново да поемете този отговорен пост. Чувствате ли се достатъчно физически здрав, какво е мнението и на лекуващите лекари за възможността да продължите да работите пълноценно?
Измина почти месец и половина след операцията, която ми бе направена в София. Късмет и професионализъм на лекари в Русе и София позволиха скоро да мога да продължа да се занимавам д ежедневните си задачи. В последната седмица почти ежедневно съм в университета. Координирам основните дейности, които трябва да се вършат.
Никъде ректорът не е изцяло човекът, от когото да зависи всичко. Много е важен екипът, с който се работи. Когато това са хора с опит и професионализъм, за ректора остава основната роля да координира и да търси решения, които са повече между институционални и др., както в страната, така и международните.
Смятам, че за продължа работата си като ректор в сегашната ситуация е повече морален ангажимент. Всъщност да се кандидатирам, а общото събрание ще реши дали ще продължа.
Какво обаче имам предвид. Аз бях ректор досега в ситуация, където имаше много кандидат студенти- приемахме по 2400 души. Това предопределяше добро финансиране. Сега е много трудно да изпълним приема, който имаме, че и тази година имаме над 1650 първокурсници. Но виждате, че и тази цифра е с около една трета по-малка от онова, което доскоро е било.
Наскоро стана ясно, че Русенският университет е един от малкото, на които държавната субсидия се увеличава, коментирайте този факт.
Ситуацията вече е силно конкурентна с останалите ВУЗ-ове. Няма го вече онова спокойствие, което го имаше преди. Много по-трудно и с много работа става комуникацията със средните училища. С бизнеса общуването както винаги, е на високо ниво, и в тези условия ние трябва да се налагаме като водещ университет не само в страната, но и в Европа. Именно по-високото финансиране, което ще получим през следващата календарна година, е вследствие на сериозната научна работа, участие във водещи проекти, както и публикации в световните бази данни. Това също се премира от бюджета.
За качество получаваме финансиране само по едно направление, като основно парите по този показател остават в столичните ВУЗ-ове. Съпоставяйки се с тях, на нас ни е много по-трудно да се борим, но въпреки това сме доказали ниво и затова имаме и увеличение на бюджета с милион и половина.
Така Русенският университет доказва, че и извън столицата, макар и доста по-трудно, може да работи, като се е позиционирал успешно в Северна България, трансграничния регион, Дунавското пространство- територия, която смятам, че никой не може да ни я отнеме. Ако вземем и филиалите, които имаме- центъра Русе, Видин, Разград, Силистра- това е една сериозна Дунавска ос, където сме се доказали. Ако вземем трансграничния регион БРИЕ, позициите, където имаме със седалище Букурещ и Русе /те са на ротационен принцип/, както и перспективата скоро Тараклийския университет в Молдова да стане филиал на Русенския университет, виждаме една доста голяма територия,върху която имаме влияние. Там ще въведем и нови специалности, тъй като в момента имат само педагогически.
В платформата, която ще представя пред колегите, ще бъде именно утвърждаване и развитие на университета в Дунавското пространство.
В началото на есента бюрото Ви беше затрупано с документи, касаещи заплатите на работещите в Русенския университет. Студентите намаляват, финансирането става по-трудно, на се намират средства и за повишаване на заплатите. Как става това?
Това е също един много сериозен въпрос, тъй като възнаграждението в сферата на висшето образование изостава от това на образованието като цяло. Но заплатите в Русенския университет са над нивото в другите ВУЗ-ове. Ние се стремим ежегодно да повишаваме възнагражденията на работещите в университета. И сега, в тази трудна ситуация, която се очертава в следващите години, ще остане сред приоритетите.
А кои са другите приоритети?
Качество на образование, научно-изследователска дейност, работа по проекти, нови партньорства в международен аспект. Въпросът за сигурността на хората и стремеж за ежегодно повишаване на възнагражденията, които работят в университета също е сред приоритетите. За следващата година планираме 10- процентно увеличение на заплатите и ще се стараем по този начин да поддържаме един приличен стандарт.
Следва продължение
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай