Държавата е загубила 976.6 млн. лв. от 1998 до 2011 г. заради нарушения в конкурсите за обществени поръчки. Това показват данните от анализа на Института за пазарна икономика /ИПИ/ "Успехите и провалите на българските правителства". Това е третото му издание след 2008 г. и 2011 г. и то е допълнено с нови 109 доклада на Сметната палата. Новият анализ включва 697 одитни доклада и обхваща 14 години - от 1998 до 2011 година.
Прегледът обхваща близо 40% от всички направени държавни разходи - разгледани са държавни разходи за 90 млрд. лв. от общо 225 млрд. лв. Разгледаните в докладите на Сметната палата дейности на администрацията условно се определят от ИПИ като "успехи" или "провали". Тези, чието изпълнение и резултати не позволяват да бъдат зачислени към едната или другата група, са разглеждани като "некласифицирани".
Обобщените данни показват, че като случаи на успех се определят 173 от разгледаните доклади и те са за 27 млрд. лв., случаите на провал са от 283 доклада за 34 млрд. лв. Не могат да бъдат сложени в нито една от групите 241 доклада за 28 млрд. лв.
Чисти загуби са установени в 13.4 на сто от разгледаните доклади и в 26.5 на сто от определените като провали случаи.
Представяме изводите и препоръките на ИПИ:
Преобладаващата част от случаите, в които Сметната палата идентифицира неефективно управление на държавните средства, се дължат на:
- недобро планиране;
- липса на адекватен контрол;
- недостатъчно квалифициран и/или подготвен административен персонал.
Основната част от разходите, които сме идентифицирали като "неправомерни" в резултат на прегледа на докладите на Сметната палата, са вследствие на нарушения, извършени при процедурите по организирането на конкурси за изпълнение на обществени поръчки, тяхното възлагане и изпълнение. В много от прегледаните доклади на Сметната палата са установени нарушения на нормативните разпоредби при сключването на договори с дадени изпълнители.
Най-често срещаните нарушения, вследствие на които сме идентифицирали съответните разходи като "неправомерни", са:
- Разделяне на обществени поръчки, при което вместо една голяма по обем открита процедура се провеждат две или повече облекчени процедури за по-малки суми. В много от разгледаните случаи изпълнителят на двете дейности е един и същ.
- Прекомерно завишаване на минималните технически и финансови изисквания за участие в дадена процедура за обществена поръчка. Това често е прикрит начин да се фаворизира определена фирма за спечелването на конкурса.
- Поставянето на изисквания, които нямат отношение към способността на изпълнителя да предостави дадена услуга, което ограничава кръга на потенциалните участници и често дава предимство на един от участниците за сметка на други.
- Поставяне на изискване за годишен оборот, който надвишава необходимия според разписанията на Закона за обществените поръчки (ЗОП).
- Ограничаването на потенциалните участници чрез изисквания за специфичен опит или определен срок, в който кандидатът е извършвал дейност на територията на страната.
- Възлагането на обществени поръчки при наличието на по-малко от три оферти, когато това е в противоречие с нормативните изисквания.
Твърде често административните нарушения при процедурите по възлагането на обществени поръчки се натрупват кумулативно по време на целия процес.
Така например, завишаването на минималните технически и финансови изисквания или поставянето на други ограничителни критерии за подбора на участниците често води до неспособност да бъдат събрани повече от три оферти за изпълнението на дадена дейност. Това може да доведе до приемането на оферта, която при други условия не би била приемлива, тъй като кръгът на възможните участници е бил ограничен. Това създава
предпоставки за възникването на корупционни практики и клиентелизъм
при които възложителят умишлено поставя изисквания, на които може да отговори само един определен кандидат.
Една от най-често срещаните констатации в докладите на Сметната палата е, че "при възлагането на обществената поръчка не са положени достатъчно усилия за защитата на интересите на възложителя". В случая под "възложител" се има предвид съответната административна структура, но същността на обществените поръчки и фактът, че те биват заплащани с публични средства, означава, че крайният печеливш или губещ от всеки един договор са именно българските данъкоплатци.
Други източници на неправомерно или неефективно изразходвани средства са:
- Несъбрани и несъбираеми плащания от длъжници;
- Неефективно управление на собствеността (най-вече при определянето на условия за отдаване под наем на имоти);
- Просрочване на заеми и забавяне на вноски, които водят до начисляването на наказателни лихви;
- Неефективна система на оперативен и финансов контрол, вследствие на която се допускат загуби за бюджета.
Специално внимание трябва да се обърне на начините на обявяване и разпространение на информация за предстоящи конкурси и обществени поръчки. В много от случаите, когато без събирането на изискуемия брой оферти бива подписван договор, това се дължи на факта, че потенциални участници не са разбрали за провеждането на съответния конкурс. Същото важи и за процедури, които са били прекратени поради несъбирането на изискуемия брой оферти, в съответствие с нормативните предписания.
Изготвянето на оферта отнема време и ресурси на участниците в конкурса. Когато поради неправилно зададени критерии или недостатъчно ефективно разпространение на информацията за конкурса бъдат подадени недостатъчен брой оферти, това може да доведе както до пропускането на изгодни оферти, заради правомерното прекратяване на процедурата, така и до нежелание от страна на бизнеса да участва в бъдещи конкурси. Информацията за бъдещи обществени поръчки следва да бъде разпространявана по-ефективно и по начин, който да достига до максимален брой потенциални кандидати.
Изразходването на публични средства трябва да става
при максимална прозрачност, ясни и прости правила
които да ограничат злоупотребите с бюджетни средства. В много случаи предвижданите в закона методи и мерки за търсене на административно-наказателна отговорност не са достатъчно ясно дефинирани или не се прилагат.
Извън тези конкретни проблеми, принципните решения за намаляване злоупотребите и неефективното разходване на държавни средства, са следните:
1) Рационализация на функциите на администрацията - Това изисква правителството да дефинира ролята си и да елиминира или поне да намали значително дейностите, които са извън същностните му функции.
2) Приватизация - Държавата се е доказала в международната практика като лош стопанин. В България все още има значителен ресурс за приватизиране, а забавянето на процеса на раздържавяване постоянно намалява цената на активите. От една страна, приватизацията ще спести на държавата и данъкоплатците средства, а от друга – частният интерес ще позволи по-добро управление на собствеността и по-висок растеж.
3) Изнасяне на дейности към частния сектор - Изнасянето на дейности след открити и конкурентни процедури за избор на изпълнители спомага за снижаване на разходите и постигане на по-висока ефективност. Неуспехът може да бъде причинен от лошо планирани или неясни договорни споразумения.
4) Засилване ролята на Сметната палата - От началото на януари 2011 г. влезе в сила новият закон за Сметната палата, който разширява доста от делегираните й правомощия. Промените засягат главно обхвата на обектите, които подлежат на одит и действията по изпълнението на препоръките в одитите. Така например, Сметната палата вече може да прави одити и в частните компании, които се разпореждат с публични средства (при концесии, обществени поръчки и др.), както и в малките общини. Контролът за изпълнение на препоръките също се разширява, като позволява предложения за ограничаване на средствата към одитираните организации и отстраняване от длъжност. Тези промени определено ще имат положителен ефект, стига да бъдат добре приложени.
Сметната палата има ключова роля при контрола на разходването на публични средства и констатираните нарушения трябва да имат своите последствия. Разбира се, всички доклади, становища, препоръки и отговори трябва да са задължително публични.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай